Ротондата "Св. Георги Победоносец" - носител на история

Ротондата „Св. Георги“ в София е част от голям античен комплекс от края на III - началото на IV век .

Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. 

«“През съществуването си е била използвана като обществена и култова сграда, дори представителна жилищна такава” »

 За първоначалното предназначение на сградата са изказани различни предположения. Смята се, че това е било баня, баптистерий или, че е била част от дворцов комплекс и др. Спорен е и въпросът за предназначението на хипокауста¹, който според едни е свързан с функциите на сградата като баня. През средновековието сградата вече е била храм посветен на св. Георги. След навлизането на Турците, църквата е била митрополитски храм, а по-късно е превърнат в джамия, наречена „Гюл” заради цвета на зидарията. 

След Освобождението сградата е използвана от гимнастическо дружество „Балкански сокол”, за склад. Тук са се съхранявали светите мощи на св. Иван Рилски, които според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търново към Рилския манастир през 1469 г. 

« Първоначално тук е погребан и сръбският крал св. Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (старото наименование на днешната катедрала „Света Неделя“). »

Впечатление правят не само архитектурата на сградата, но и живописта, запазена фрагментарно в пет слоя от различни периоди: първият — от римско време с растителни мотиви от IV век; вторият —X век, третият — от XI век и XII век – представя фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесение, Успение Богородично и др.; четвъртият — от XIV век , петият — орнаментален от времето, когато храмът е бил джамия.

Живописта от църквата „Св. Георги” в София представя една изключителна монументална живопис. Образите на пророците изписани между прозорците на барабана са високи близо два метра. За съжаление личат ясно образите само на пророк Йона и Йоан Кръстител. Над прозорците, в купола е изобразена процесия от осем ангела, които се покланят на Св. Богородица и Христос Пантократор.

От стенописите от XIV в.,тук личат образите на 22-та пророци, сключващи затворен кръг около образът на Христос Пантократор (Вседържител) в купола. Около него са изобразени ангели, от които днес личи само образа на един от тях. Образите на пророците са динамични – нито един жест не се повтаря, драперията по одеждите навсякъде е различна, разгънатите свитъци допринасят за динамиката на образите.

Автор: Николина Александрова

Снимките са на Иван Шишиев и са взети от "Етюд-и-те на София"

1 Подово отопление. Първоначално хипокауст е приложен при затопляне на резервоари за отглеждане на стриди и риба. Скоро след това започва отопляването на цели сгради чрез различни системи от рода на хипокауста. Най-масово се налага така наречения колонен тип. Подът на сградата се опирал на колони от керамични плочи, високи до един метър. В образуваната под пода кухина преминавал топъл въздух, идващ от горяща наблизо пещ.Топлият въздух излизал на покрива през канали в стените. Така подът и стените се нагрявали равномерно и отдавали топлина за дълго време в сградата. Освен колони, за конструкцията на хипокауста са използвани кухи керамични тела или арки и сводове.