През тези дни
излезе статия в viaranews.com със
заглавие: „Дупничанката Даниела Борисова се закле пред Библия и кама като поданик
на новото българско княжество, получи званието унтерофицер“. Цитат от статията: „Посвещаването бе извършено в
кръщелната на черквата от йеромонах Максим от Видинската митрополия, който е
дупничанин. След този ритуал Борисова се закле пред Библия и кама, стана част
приета от княжеството и под острието на сабя получи званието унтерофицер с
право да има като свой символ гвардейската звезда, за което й бе връчен
височайши указ.“
Всеизвестен и
неоспорим факт е, че БПЦ отдавна е замесвана в подобни скандали и се използва
от всякакви хора с комформистки интереси, основно свързани със структури на ДС.
Явно и тук става въпрос за комплексарски „изцепки“ на новозабогатели хора без
минало, без достойнство, с нови цървули и стари зависимости. Случаите с подобни
„прояви“ в различни епархии е дълъг и доказва това. Скоро дори имаше протести във връзка с
решение на Св. Синод за епископска хиротония на един от хората, свързани с
архонтски афери още от Старозагорска епархия – Дионисий.
Видно е, че
БПЦ продължава да бъде използвана по
най-безпардонния начин, този път чрез нови „звезди“ на църковния небосклон...
„Звезди“, на които явно трябва да се припомни, че Църквата е на всички, тя не е
само на духовниците и ако част от тях проявяват нерадение към Нея, скоро няма
да има на кого да служат. В България има много храмове, в които няма кой да
отговори на свещенническия възглас: „С мир на Господа да се помолим...“ А ако
подобни прояви като тези в Дупница пордължат без никакво внимание и санкция от
Св. Синод, ще гледаме как няма да има и кой да си купи свещички, да пусне св.
Литугрия, да си направи панихида, да кръсти децата си... и ще цъкаме с език и
ще клатим угрижено глава с вечния въпрос: защо ли точно на нас това се случи?
Храмовете ни и без това са празни, макар и нови и ремонтирани, а тези, които
държат да сложат камата върху Библията и да извадят сабя в храма, не идват да се черкуват, те използват
Църквата само за параван и театрален
декор...
Миряните вече
се умориха да пишат писма по такива поводи, статии, коментари, да търсят
обяснение, да чакат, да надигат глас в пустиня... Напразно. Случаят не е само един, втори или трети, а
пореден. И също за пореден път прави впечатление, че духовникът, извършил
подобна „служба“ никак не се притеснява от това, че може да му бъде потърсено
обяснение... Прекалено много станаха такива „служби“, нямащи нищо общо с православното
богослужение, тайнства и обичаи.
По повод на
това, че са буквално измислени и нямат
никакво основание в нашето богослужение,
ще припомним думите на св.
патриарх Тихон[1]
към клира във време, когато църквата е използвана по същия начин, от същите
хора, със същата цел. Предупреждението му е към всички духовници и миряни.
Светецът говори в глобален план за подмяна на цялото църковно пространство,
подмяна на клира, подмяна на смисъла на богослужението и смисъла на църковните
тайнства:
„За новата религия
ще трябва да се подбират такива кандидати за сан, които няма да имат вяра в
светостта на сана и затова няма да се срамуват да го приемат с препоръката на
тези, с които ще сключат съответен договор. И ангелското монашеско име ще бъде
осквернено с агентурен псевдоним.
Всичко в тая
църква ще бъде „както трябва“ - и покаяние (ако е нужно), и служби, обреди,
обачаи, пости, молитви, и панихиди. И облаченията ще бъдат същите, и свещи ще
има много – милиони, даже милиарди: купувай и пали колкото искаш. Ти си
свободен. И с народ ще е пълно... Но вярата ще бъде особена, макар че ще се
нарича по старому православна. На особената порода подобава особена вяра, както
и особени пастири. Това ще бъде вяра в
друг бог, който без много труд можеш да предадеш, а то не само заради низши,
себелюбиви цели, но и заради висши. Например, заради „спасението“ на Църквата.“ *
Случаят в
Дупница е един от многото, в който Църквата и храма са използвани само като
„обвивка“ и декор, за узаконяване на псевдо-благороднически „титли“, като по
този начин се подменя целта на
църковното богослужение и... монашеското служение. Маскарад, в който не видяхме
дори мъничко...класа.
Скоро висшият
клир на БПЦ направи обръщение към всички духовници, миряни и институции,част от
което прочетохме с голяма радост:
„Нам е
поверена отговорността да научим българския народ. Нямаме право да отстъпим от
тази своя отговорност. И нямаме друга по-важна задача от тази. Става дума за
спасение на човешки души и за спасението на този народ. Човек по човек. Душа по
душа.“
Искрено се
надяваме и вярваме това да е така. И също се надяваме да бъдат напомнени и тези
думи от Синодалното обръщение на всички духовници, които продължават да си играят с нашите религиозни
чувства:
„Всички
ние, архипастири, пастири и монашествуващи, трябва да си спомним основното ни
призвание, а то е да сме лечители на души човешки. Чрез тайнството на
ръкоположението на нас ни е дадена благодатта на Светия Дух. Тази благодат ние
сме длъжни да преподаваме и с нея да обгрижваме нашите ближни. Комуто много е
дадено, от него много се изисква. Нам е дадено най-многото, Божията благодат.
Затова обществото очаква и изисква от нас още повече. И ние трябва да бъдем на
висотата на призванието и мисията си.“
Автор: Ренета Трифонова
*
“Православний
Вестник“, № 52-53, Монреал, 1992
[1] Тези думи са казани от Св. Патриарх
Тихон по повод на събитията в Русия след Октомврийската революция.
