Доц. Константин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с началото на църковната година.
На 1 септември започва
църковната нова година, каква е причината за това началото ѝ да настъпва по
това време на годината?
- Това е свързано с
древния календар във Византия. По това време във Византийската империя е
започвало плащането на данъците. Това се е наричало индикт, или индиктион и е
моментът, в който започва да се организира вътрешният календарен цикъл на
основните дейности в държавата. Православната църква е започнала да празнува
новото начало чрез водосвет и по традиция денят се счита и за начало на
църковната година.
Защо има разминаване между
църковната и календарната година?
- В европейската
цивилизация е установено годината да започва в този порядък, който познаваме.
Църковната година има известна логика, свързана с празниците, с празничния
кръг. През септември започват празниците от богородичния празничен кръг -
Рождество Богородично е на 8 септември. Църковната година има и един символичен
смисъл на извеждане на основните исторически събития от свещената история на
спасението, т.е. от раждането на Света Богородица започва новозаветния период.
Като проследим тези най-важни празници те следват една логика именно от
началото на месец септември.
На 1 септември се е отбелязвал
и древният езически индиктион, откриват ли се някакви остатъци от него в
църковния празник?
- Не. Във
византийската църковна и културна традиция началото на всеки един месец е било
свързано с извършването на празничен църковен водосвет, т.е. благославяне на
новия календарен период. От гледна точка на църквата няма никакви езически
остатъци, които са били предимно свързани с природните и астрономически
периоди. Църковният календар от празници извежда новозаветната история на
спасението на човешкия род. Това започва с раждането на Света Богородица.
Следва Въведение Богородично през месец ноември, т.е. въвеждането на Богородица
в храма, след това Рождество Христово. Виждаме историческа и хронологична
логика която се определя от двата централни момента на християнския празничен
кръг – именно Богородичните и Господските празници.
Какво казва църковното
предание за Свети Симеон, когото почитаме на 1 септември и с какво се различава
то от народните представи за светеца?
- Свети Симеон
Стълпник, който църквата почита на 1 септември е сирийски подвижник, аскет и
монах, който е положил началото на т. нар. стълпничество. Това е един строг
начин на монашеско подвижничество, което е свързано с отшелничеството. В
древната традиция именно на сирийското монашество това е било свързано с
построяването на висока кула, на която монасите са се усамотявали. Това е
представлявало нещо като килия, която е изградена върху висока кула. На
славянски стълб, означава кула. Преподобни Симеон Стълпник е родоначалникът на
този тип монашеско подвижничество. То не се е запазило така в автентичния му
вид, но в духовния подвиг на всички големи аскети има винаги един момент, в
който те се усамотяват под открито небе върху определена скала и престояват там
в продължение на много дни в молитва. Това е остатък от този древен монашески
подвиг на стълпничеството, когато подвижникът се усамотява, за да превъзмогне
въздействието на природните стихии върху себе си, за да се укрепи във вярата и
молитвата. По този начин той закалява своята воля в служене на Бога.
Защо църковната година започва
с честването на светеца?
- Във всеки един ден
от църковния календар има няколко чествания на събития или няколко чествани
светци. Началото на църковната година е едно събитие, което отбелязва началото
на църковния календар. Докато личността на чествания светец е свързано с датата
на неговата земна кончина или ако е мъченик - с датата на неговото
мъченичество. В един и същи ден в църквата се празнуват много светци от
древната и ранната църква и от по-ново време, заедно с по-големи събития от
църковната и свещената история.
Какво символизира поредността
на месеца, в който се отбелязва новата година?
- Няма някакъв
специален символ. Месеците, които ние имаме в организацията на календара са
били организирани още от времето на Римската империя. Християнската църква ги е
възприела. За християнството и църквата са най-важни честваните празници и
светците, чиято памет се възпоменава молитвено в този ден. Християнската църква
одухотворява календарното време, което е особено измерение едновременно на
историческото и астрономичното. Всяка една култура и цивилизация има такава
система за отчитане на времето. По същия начин е и при църквата само че тя
гледа по един духовен начин на календара и на времето, а именно като време,
което Бог е отредил за нашия духовен живот и като една последователност от
сменящи се дни. Те не са вкоренени само в един цикличен ход на времето, както е
било в древността, а в един исторически ход, в който времето има някакъв
смисъл. Затова календарът носи тези празнични моменти.
Как трябва да отбележат християните
новата година според църковния календар? Какво трябва да правим в този ден?
- Трябва да погледнем
с молитва към бъдещето и да участваме в църковното богослужение водосвет.
Трябва винаги да помним, че Бог иска да живеем по един разумен и достоен начин
и да не пилеем времето, което той е отредил в нашия живот. Трябва да знаем, че
с вяра и упование в Бога, времето, което църквата освещава със своите празници
може да бъде време за спасителен и добродетелен живот.
С доц. Костадин Нушев разговаря Деница
Китанова
Източник: http://focus-news.net/
