29 октомври 2015 г.

Митрополит Йеротей (Влахос) отговаря на въпросите на православни младежи

Ученици от 7-мо СОУ, гр. Калитея (Гърция), зададоха 19 въпроса на Негово Високопреосвещенство митрополит Йеротей (Влахос). Въпросите засягат важни теми за Църквата в съвремието. Освен това бяха зададени лични въпроси. Отговорите, които митрополит Йеротей даде, а и въпросите на децата, публикувани в училищния бюлетин, можете да прочетете по-долу.


Съществува ли дефиниция за „душа“?

- Душата е творение на Бога, случило се чрез Неговата енергия. Тя е жива, безсмъртна по благодат, отделна от тялото, но обединена с него. Човекът се състои от душа и тяло, но всяко едно поотделно не може да съставлява човек. Църквата не вярва в съществуването на душата без тялото, нито пък в съществуването на тялото без душата. Душата е духовния компонент, в битието на човека, който оживотворява тялото. Прекрасно е, когато опознаваме душевността на хората около нас, а не се съсредоточаваме само върху това как изглеждат.

Как станахте свещеник?

- Станах свещеник поради въцърковения  начин на живот, който водех от ранна възраст, както и заради любовта ми към Бог и хората. Това е резултатът на един въцърковен живот и сега се чувствам прекрасно и доволен от своя избор. Когато бях малко дете обичах светия храм и бях свързан с него. Вдъхновението ми бяха хора, които обичаха Бога и Църквата.  Станах свещеник не защото нямаше какво друго да правя, а от любов. Сега не само че съм щастлив, но и свободен.  Не се тревожа за „битието“, а за „качеството на битието“. Не се боря за щастие, а за свобода. Има голяма разлика между двете.

 Как се чувствате на Вашата позиция и каква е връзката Ви с Бог?

- Като епископ съм отговорен за християните - за духовенството, за младите и старите хора. Аз съм слуга на всички и когато поискат - техен баща и лекар. Разбира се, когато водим литургичен и молитвен живот, тогава усещаме присъствието на Бога. Бог не е идея, не е безлично същество, не е някаква съвършена ценност. Той е любов и привличане - като любов той се приближава към човека, а като привличане Той привлича до себе си всички достойни за Неговата любов.

Защо хората, особено младите, се отдалечават от Църквата?

- Отдалечават се, защото чувстват, че Църквата е нещо, което тя всъщност не е.  Приемат я като религия, магазин за сувенири, приют за социално слаби и т.н.  Трябва да виним за това приемане както нас, духовенството, затова че не показваме какво наистина е Църквата, така и младежите за това, че не търсят по-дълбокото битие на Църквата. За да намериш нещо по-задълбочено, трябва да го обичаш, да го желаеш и да го търсиш. Църквата не е място за бунт срещу всички задължения и лъжи, а е духовен фар, който осветява и наставлява.

Каква е и каква трябва да бъде ролята на Църквата в дните на криза?

- Нейната роля винаги е една и съща - да обединява и изцелява. Когато една енория има загрижен свещеник, той може да я организира и ръководи като едно духовно-терапевтично общество. Църквата е майка на всички, приема всички без дискриминиране и предлага на всеки смисъл в живота. Но когато говоря за Църквата, нямам предвид една институция, събранието на епископите или група от свещеници. Църквата е съюз на духовенството и миряните, които са кръстени и живеят според Христовите думи. Вие също сте членове на Църквата. Не се самоотлъчвайте от нея.

Как Църквата използва своето богатство?

- Първо, мит е че Църквата е много богата - т.нар. мит за огромно богатство. Църквата в момента притежава 4% от първоначалната си собственост, от които тя дарява за основаването на болници, училища, университети, институции и други. И в момента от наличното тя дарява за различни филантропски начинания. Често Църквата е подпомагала държавата, за да не банкрутира. Това е факт, който никога не трябва да се забравя. Но истинското богатство на Църквата е нейното богословие, нейното богослужение и нейните членове - християните.

Трябва ли Църквата да се модернизира по отношение на някои проблеми? Ако да, кои?

- В Църквата има традиция, която способства тя да се адаптира към всяка епоха, без да губи същността си. Няма нужда тя да се секуларизира, да прави компромиси, а да кани човека да се впусне в едно дълбоко търсене. Нещо като с истинската любов, която кара хората да опознават вътрешната красота на другия. Красотата на хората не е само във външното, а и вътре в тях. Така е и в Църквата. В някои неща може да се промени, като например начините по разпространяване на Истината. Но Църквата не може да се модернизира по отношение на своя живот. По отношение на някои от проблемите, разбира се, може и да говорим за модернизация. Като например, когато става въпрос за разпространението на Истината и опазването ѝ жива.

Какво ще кажете за корупцията сред духовенството?

- Тя не съществува до такава степен, както се говори. Във всяка страна могат да се видят подобни неприятни случаи, които ни разкриват човешкия елемент. Болшинството от духовниците започват своя път с доброто намерение за доброволна жертва. По пътя си обаче, някои от тях губят своята цел поради най-различни причини. И все пак свещениците ни са сред най-добрите представители на обществото. Други ни доведоха до настоящата икономическа криза, а не свещениците, опитващи се да помагат на народа и да балансират обществото, утешавайки засегнатите.

Какво е Вашето мнение за атеистите и за хората, изповядващи други религии?

- Не мога да правя разлика между атеистите и религиозните хора на базата на външни критерии. Не мога да кажа, че съществуват атеисти, защото тези, които се обявяват за такива, вярват в нещо и му придават божествени характеристики. Може да съществуват вярващи атеисти и християни атеисти. Атеизмът не е само идеология, но начин на живот. Освен това, по парадоксален начин, пълният атеизъм отстои на крачка от пълната вяра. Тези пък с други религии имат своите традиции, които са част от всяка култура. Всички трябва да положим усилия да не бъдем фанатици, расисти, да не проявяваме насилие. Религиозният фанатизъм е точно толкова лош, колкото най-лошата форма на шизофрения.

 Как Бог ще съди добрите хора и лошите християни?

- Не знам. Не мога да вляза в ума на Бог. Но все пак искам да кажа, че се радвам, че Бог ще ме съди, а не човеци, защото Бог вижда вътре в нашите души, вижда нашите намерения и обича хората, докато човеците съдят с жестокост външното. Изпитвам силен страх от човешкото безсърдечие.

В какво състояние е връзката между православни християни и католици днес?

- Това са две различни традиции. Има богословски разлики, както и културни, социални и психологически такива. Богословският диалог може да помогне на добронамерените, които търсят истината, когато се води честно.

В училище говорихме за тайнството на брака. Какво мислите за решението да се въведат еднополовите бракове? А за гражданския брак?

- Църквата има собствено разбиране за брака. Бракът според Христос е съюз между мъж и жена, които създават семейство, в условия на любов и мир. Учението на Църквата не приема еднополовите бракове. Това е просто невъзможно. Но Църквата не носи отговорност за онези, които искат да живеят извън нейните традиции и да имат граждански брак.

Само Православието ли трябва да бъде изучавано в училище или и други религии?

- Има много дискусии на тази тема. Предложи на са много различни планове, а и сме чули много различни мнения по въпроса. Във всяко предложение има плюсове и минуси. Отвъд образователната програма, която среща чисто образователните нужди, мисля че нещата зависят от учителя, който преподава и от учениците, които търсят и жадуват. Притеснява ме, когато се преподава без вяра и се слуша механично, безразлично, без желанието да потърсиш.
                               
Какво е връзката между поста и светото Причастие?

- Светото Причастие е върхов момент в църковния живот - това е причастие, съюз и любов. И всяко такова събитие предполага честен подход с подходяща подготовка. Постът е начинът, по койтохората, които могат да постят, да се подготвят за Светото Причастие. Но участието в Причастието е основано върху условията, възгласени от свещеника: "Със страх Божи, вяра и любов пристъпете!" Това, което е нужно е страх Божи, вяра и любов.

Какво е значението на изповедта?

Изповедта е тайнство на диалога ни с Бог чрез свещеника. Ние свикнахме да водим монолози с нас самите, да се затваряме в мрачни душевни подземия и нямаме силата да отворим тези затворени помещения вътре в нас, затова и има в нас мрак и плесен. Чрез Изповедта, ние спираме този трагичен монолог и участваме в диалога с Бог, изоставяйки илюзорния свят и отваряйки себе си за светлината на Истината.

Какво е грях?

Грехът е болест, смърт, разрушение на връзката ни с Бог и нашия ближен. Това е болестта на самолюбието и егоизма.

Какво се случва с душата през първите четиридесет дни след смъртта?

- Със смъртта си човек не е сведен до “абсолютно нищо“, както твърдят някои. Когато душата е отделена от тялото, тя е жива и чака да се върне в тялото, което ще бъде възкресено. Никъде в патристичните писания не съм срещал това, че душата остава с нас 40 дни след смъртта и после отива някъде. Душата е нематериална и продължава живота си и след смъртта. Живота, който е имала приживе според нашите желания.


Някои вярват, че Второто пришествие ще започне скоро. Може ли да предскажем това чрез Свещеното Писание?

- Христос ни учи, че не можем да знае кога ще се случи то, но че ще бъде изведнъж. Въпросът е дали сме честни спрямо Бог, ближните си и спрямо себе си всеки ден, дали сме в мир със своята съвест и дали обичаме нашите приятели без капка егоизъм, което е най-важното нещо. Не мога да приема фалшивите пророци, които причиняват агония и безпокойство сред хората. Предпочитам да говоря за живота, любовта, алтруизма и Божествената любов.

Какво е мнението Ви за дарвинизма?

- Има различни теории за сътворението и еволюцията на човека. Конфликтът между християнството и науката е предимно в западния свят, в други християнски деноминации. В Православното богословие, както е развито от отците на Църквата, няма конфликт между наука и богословие, тъй като двете са в различни области.

Въпреки това, мен като духовник и богослов ме тревожи една друга еволюция - как ние като хора можем да се обожествим. Как можем да превърнем нашите животински деяния в човешки и божествени. Как самолюбието да стане любов към Бога и човека. Как адът в животите ни да се превърне в рай. Как нашите биологични импулси да се обърнат в божествена любов, която променя човешката. Как да спрем да гледаме на ближния си като инструмент за наше удоволствие и да погледнем на него с изпълваща радост.  Как можем да станем хора на Богочовека?
Не ми харесва да съм хвърлен в затвор, в който са ми дали свободата да украся килията си както ми харесва. Искам да избягам от всеки вид затвор. Искам свобода на духа, искам да се издигна над ефимерното и да търся безсмъртието на душата.

Превод: Божин Дончев

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.