29 ноември 2015 г.

Пътят на подвижниците

Днес е неделя и ние започваме нова рубрика. Всяка неделя от седмицата ще може да се насладите на "Неделна читанка", в която ще публикуваме цитати от книги, които или трудно се намират на книжния пазар или вече са изчерпани. Така ще запазим живи и тях, а и нас самите, защото написаното остава и като фар свети и показва правилната посока. Приятно четене!


Ако искаш да спасиш душата си и да достигнеш до вечния живот, събуди се от своята леност, прекръсти се и кажи:
   В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
   Вярата идва не чрез фантазии, а чрез труд. Познание за Бога ни дава опитът, а не думите и размишленията. За да проветрим стаята, ние трябва да отворим прозореца; за да добием тен, трябва да излезем на слънце. По същия начин се достига и до вярата; светите отци казват, че няма да постигнем никоя цел, ако седим удобно и чакаме. Нека блудният син ни бъде за пример, Той стана, та отиде при баща си (Лука 15:20).

   Колкото и ниско да си паднал, колкото и да си свързан със земните окови, никога не е късно да станеш.

Неслучайно в Писанието е подчертано, че Авраам бе на 75 години, когато тръгна на път и че работникът, който дойде в единадесетия час, получи същата награда, както и дошлият в първия.
   Не може да е и твърде рано. Горският пожар трябва да се гаси колкото се може по-скоро; нима искаш да видиш душата си опустошена и овъглена?
   В Кръщението ти е поръчано да водиш невидима борба с враговете на душата си – започни я сега. Достатъчно си се забавил. Потънал в равнодушие и леност, ти си загубил много скъпоценно време.

Трябва да започнеш отначало, защото си допуснал чистотата, получена при Кръщението ти, да се омърси.

   И така стани, но го направи веднага, без да се бавиш. Не отлагай своето намерение за „довечера“ или за „утре“ или за „след като свърша това, което съм започнал“. Отсрочката може да бъде фатална.
   Не, в този час, в момента на твоето решение, докажи на дело отричането от своето старо „аз“, започни нов живот, с нова цел и по нов път. Стани без страх и кажи: Господи, помогни ми да започна отначало! Защото Божията помощ ти е нужна преди всичко друго.
   Придържай се стриктно към своето намерение и не се обръщай назад. Даден ни е пример с жената на Лот, която се обърнала и се превърнала в солен стълб (Бит. 12:1).  На тази земя трябва да посветиш цялото си внимание.

   Светите отци са единодушни: Първото, което трябва да помниш, е в никакво отношение да не се надяваш на самия себе си. Борбата, която ти предстои, е неимоверно тежка и собствените ти човешки сили са крайно недостатъчни. Ако залагаш само на тях, ще паднеш и желанието ти да продължиш борбата ще угасне. Само Бог може да ти даде желаната победа. В началото на пътя повечето хора трудно се отказват от самонадеяността си, но тя трябва да бъде преодоляна, иначе не може да се стигне далече. Как ще приема съвети, наставления и помощ човек, който е уверен, че умее всичко, че знае всичко и не се нуждае от никакви указания? Лъчите на светлината не могат да проникнат през стената на самоувереността. Пророк Исаия възкликва: Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! (Ис. 5:21) И апостол Павел съветва: Недейте се има за мъдри (Рим. 12:6). Царството небесно е открито на младенците, но е скрито от този, който се счита за мъдър и разумен (Мат. 11:25).
   Затова трябва внимателно да наблюдаваме себе си – разтоварваме ли се от прекалената самоувереност? Тя така се е вкоренила в нас, че дори не забелязваме как владее сърцата ни. 

Нашите егоцентричност, самонадеяност и самолюбие са причина за всичките ни трудности и поробеност от страстите, както душевни, така и телесни.

   Наблюдавай се внимателно и ще видиш, че си скован от желанието да изпълняваш единствено своята воля; подобно на затворник, от сутрин до вечер: „Сега ми се пие“, „сега искам да стана“, „сега искам да чета вестник“ - ти винаги си пленник на своите желания и ако при изпълнението им срещнеш препятствия, ставаш недоволен, нетърпелив и раздразнителен. Вгледай се в дълбините на сърцето си и ще видиш същото. Ще бъде лесно да го забележиш по неприятното чувство, което изпитваш, когато някой ти противоречи. В това се състои нашето робство, но където е Духът Господен, там има свобода (2 Кор. 3:17).
   Подобна егоцентричност не може да доведе до нищо добро. Нима Господ не ни е дал заповед да обичаме ближния като себе си и да обичаме Господа повече от всичко? Така ли постъпваме? Не са ли заети мислите ни единствено с нашето собствено благо?
   Не, бъди твърдо уверен, че сам не можеш да направиш нищо добро и ако в тебе се появи случайно някой неегоистичен стремеж, то знай, че той не е твой, а изхожда от Източника на доброто, дар е от Жизнеподателя. Силата да осъществиш този стремеж също не е твоя, а ти е дадена от Св. Троица.

Но как можем да положим начало, след като никога не сме слизали в сърцето си? 

Ние стоим отвън, но нека хлопаме по дверите му с поста и молитвата, както е заповядал Господ: Хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). Защото да се хлопа, означава да се действа. И ако пребъдем в словото Господне, в нищетата, в смиреномъдрието и във всички заповеди, които Евангелието изисква, ден и нощ удряйки в духовната Господня врата, то ние ще можем да придобием исканото. Чрез тази врата може да се избави всеки, който иска да се спаси от тъмнината. Той ще получи духовната свобода и възможността на придобие Христа, небесния Цар – казва св. Макарий.

Кой е авторът?

Тито Колиандер (1904-1989) е един от най-популярните съвременни православни автори. Роден е в Санкт Петербург, но през по-голямата част от живота си живее в Хелзинки. Автор е на много книги на църковна и светска тематика.

Източник: Тито Колиандер, „Пътят на подвижниците“, В. Търново, изд. „Праксис“, 2000, с. 17-21, с. 56
                               
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.