Интервю
с Артьом Григорян, бивш дългогодишен член на „Свидетелите на Йехова“
 |
Артьом Григорян
|
Свещеник Георги Максимов: Здравейте.
Вие гледате „Път към Бога“. Това предаване
е за онези хора, за които пътят към Православието е бил труден и за да станат
православни се е наложило да се откажат от много неща, да променят и
преосмислят живота си изцяло. С нашите гости ще си говорим за онова, което ги мотивира и дава сили.
Днешният ни гост се казва Артьом
Валериевич Григорян. Той е от Санкт Петербург и е специалист по сектите. Преди да се обърне към Православието е бил дългогодишен член на една от тези
организации, която е причислявана към най-опасните секти.
Артьом Валериевич, можете ли да ни
разкажете как започна всичко? Във вярващо семейство ли израснахте?
Артьом Григорян: Интересът
към някаква висша истина се появи доста рано в мен и мога да кажа, че съм
израснал в семейство, което винаги се е интересувало от духовната страна на
живота. Всички помним разпадането на Съветския съюз, когато много идеи и
ценности се сгромолясаха. В тези години,
началото на 90-те, се появи масов
интерес към разни духовни практики, тъй като хората търсеха отговори на вечните
въпроси и се опитваха да си изяснят живота пред тях. Както казах вече,
моите родители се интересуваха от тази тема и също участваха в практикуването на различни източни
практики като Кришнаизъм, тези на Рьорих и на други мистични медитативни такива. Тези неща бяха много популярни тогава. И все
пак, въпреки интересите към окултното, родителите ми, като хора израснали в
нашата култура, считаха себе си за православни и от време на време посещавахме
различни храмове, молехме се и палехме свещи. Разбира се, че това не беше осъзнат духовен
живот, който сме водили, но детските ми спомени са свързани с важните търсения на
душата, което може би е необичайно при децата. Спомням си, бях на шест години и
на улицата ме прегази камион КАМАЗ. Оцеляването ми беше като по чудо. Този
случай задълбочи духовните търсения в нашето семейство. Спомням си, как лежейки
в гипсовото корито, размишлявах за Бог, смисъла на живота и причините за
страданието и често обсъждах тези теми с родителите ми.
В нашето семейство цареше
атмосфера на духовно търсене. Родителите
ми търсеха отговори на въпросите си, но за съжаление в началото на 90-те години
Църквата често бе неспособна да даде така търсените отговори. И те ги намериха
другаде. През 1996 година, след като опитахме да водим църковен живот,
начинание, което се провали в резултат на близкото ни познанство с един
псевдо-духовен старец практикуващ екзорсизъм, родителите ми се запознаха със "Свидетелите на Йехова", усмихнати хора, които отделиха нужното време и сили, за да
отговорят на въпросите ни. Така ние станахме част от това и поехме по този път.
Тогава бях на единадесет години.
Свещ. Г. Максимов: Виждам че първоначалният подход е
бил, както го наричат понякога, тип „бомбардировка
от любов“, т.е. Всеки човек, който отиде при тях е посрещнат от някого с
усмивка и с думи от сорта: „Толкова съм щастлив, че дойде“ и т.н. Какво стана
после? Какво ви накара да останете в тази организация?
А. Григорян: Точно така. Човек става пълноправен свидетел на Йехова
само когато започне да посещава техни срещи и т.нар. Конгреси. Конгресите са огромни събития, посетени
от общностите в даден регион. Базирайки се на мисионерския си опит,
„Свидетелите на Йехова“ знаят, че хора, които изучават Библията с тях, но не посещават срещите им, има
вероятност да не станат свидетели. Затова и за тях няма смисъл да хабят усилия
и време при такива хора. Конгресът е
затова, той има невероятен ефект: представете си един огромен стадион, изпълнен
с десетки хиляди усмихнати, красиви и добре облечени хора. Обграден си от пълна чистота и ред, топли
чувства, целувки и любов. И всичко това
оставя огромни впечатления у човек. Гледайки всичко това, доста размишлявах,
опитвайки се да анализирам своя път и пътят на родителите ми и на хората, които
познавах – и йеховисти, и напусналите ги бивши членове. В болшинството от случаи сценарият е един и
същ: хората се влюбват в организацията и нейните членове. Вярата на тази организация действително остава
на заден план. А и тя лесно се поглъща
от ума на човек, който е вече влюбен в организацията. Когато някой се влюби в тях, той или тя бързо
стават обект на огромно внимание и грижа. Понякога дори оказват финансова помощ
или намират работа. Когато човекът е
вече влюбен, той е готов да приеме различни идеи. И тогава започва един много деликатен процес
– индоктринацията. Това е тренировъчен
курс, който се води по един специален наръчник. На него се изучава Библията, класифицирана
на големи теми. Естествено, интерпретациите са свръх деноминационални и
понякога звучат доста странно, преувеличено или изкуствено, но все пак е лесно
попиваемо от човека, който вече е влюбен в организацията.
Свещ. Г. Максимов: И все пак такова внимание не може да бъде отделяно постоянно и не
може да бъде толкова силно, както в началото, когато човекът се е присъединил
към тях?
А. Григорян: Разбира
се. След известно време вниманието им
намалява.След като човек приеме „кръщение“ и стане пълноправен член на сектата,
е време и той да окаже същото внимание на новодошлите, както е било оказано и
на него в началото. И така се превръща
в част от този огромен механизъм.
Свещ. Г. Максимов: Колко
време остана при „Свидетелите на Йехова“?
А. Григорян: Около 15 години.
Свещ. Г. Максимов: Това е доста време. И все пак ти
напусна тази организация, където си завързал доста познанства и приятелства,
където всичко ти е било познато. Какво
те накара да продължиш търсенето си? Ти не само си го продължил, но и си се
върнал там, където макар и формално, си бил.
Задавам този въпрос, защото знам, че доста хора, които постъпват в
различни секти, имат един вид предразсъдъци спрямо Православието. Например, въпреки че са свързани с
Православието само чрез светото си Кръщение, нямащи абсолютно никакви познания
за вярата и православния живот, те не са заинтересовани от Православието,
защото са сигурни, че вече са били Православни, когато са ходели на църква само
за да им благослови попа козунаците или да си запалят свещ и т.н. В твоя
случай, какво ти помогна да превъзмогнеш този вид предразсъдъци?
А. Григорян: .
Това беше един много дълъг и болезнен процес, отнел няколко години. Преди да се завърна в Църквата, трябваше да
напусна организацията на „Свидетелите на Йехова“. Трябва да отбележа, че през 2005 година бях
назначен на работа в централния административен център на „Свидетелите на
Йехова“ за цяла Русия, което се счита за доста привилигирована позиция.
Всъщност най-голямата мечта на доста от „свидетелите“ е да работят в
административния център. Той се намира в село Солнечное, близо до Санкт
Петербург. Работих там около четири и половина години и в интерес на истината,
ако не беше работата ми в този център, може би още щях да съм „Свидетел на
Йехова“.
Свещ. Г. Максимов: Защо?
А. Григорян: Защото
работейки там видях проблемите на организацията. Бях двадесетгодишен тогава и е
нормално, че разсъждавах по юношески - романтично.
Намирах се в сърцето на организацията, където работиха най-уважаваните
хора в нея, които директно я управляваха тук, в Русия. Това място е като градче, населявано от около
300 души – елитът на сектата. Тези хора са заедно по 24 часа на ден. През престоят
ми там видях различна страна на организацията. Със собствените си очи видях как
всичките слабости, страсти, психологически и духовни болести, които хората
имаха преди да влязат в организацията, все още си съществуваха у тях. Осъзнах
че нямаше никаква духовна трансформация.
Също видях, че нищо човешко не е чуждо на елита на организацията –
лицемерието, лъжата, гневът, клюкарството, алкохолизмът и много други. И тези
неща ме накараха да погледна малко по-обективно на ситуацията.
Второ, когато работех в административния
център имах достъп до една много богата библиотека, в която имаше раздел за
различните религии. Никой не се интересуваше от него, освен преводачите,
които работеха с различни източници и трябваше да си сверяват
терминологията. Имаше изключително
интересни книги на православни автори от началото на 20-ти век като Н.Н. Глубоковски,
на разни професори от духовните академии в Киев, Казан и Москва. Намерих в нея
и три тома от „Толковая Библия“ на Лопухин. За пръв път през живота си видях
сериозна православна литература. И бях невероятно изненадан , защото, както
знаете, хората в тези псевдо-християнски организации имат много лошо мнение за
Православната вяра и богословие.
Свещ. Г. Максимов: Опасявам се, че ще махнат тези
книги от библиотеката, след като изгледат това предаване (смее се).
А. Григорян:
Може и да са ги махнали вече. Та взех книгите и започнах да ги чета от чисто
любопитство. Колкото повече четях, толкова повече се изненадвах колко дълбоки,
колко интересни и убедителни бяха тези книги. В тях се разглеждаха различни
проблеми. Винаги съм се интересувал от
Библията и нейното изучаване. И това много ми липсваше докато бях част от
„Свидетелите на Йехова“, защото те се отнасяха към това много повърхностно.
Имат много примитивно и плитко разбиране по тези теми. Но книгите бяха същинска златна мина от
информация и не можех да повярвам, че са написани в края на 19-ти век. А
„Свидетелите на Йехова“ са забравили всички техни сектантски книги, написани не само през
19-ти век, но дори и тези написани преди 40 години. Те не ги четат изобщо. А намерените от мен православни книги бяха толкова
древни и в същото време толкова интересни.
Тогава може би разбих в себе си един от стереотипите им – този че, извън
организацията на „Свидетелите на Йехова“
не може да съществува духовен живот и истинско богословие като цяло. А
свидетелите на Йехова са принудени да мислят по този начин. Тогава започнах да
търся отново. Позволих си да мисля независимо и се опитвах да намирам отговори.
Ключов фактор за мен бе прочитането ми на
книгата на Реймънд Франц, който е бивш член на Управителното тяло на
„Свидетелите на Йехова“. Това е била изключителна личност – човек отдал 60
години от живота си в служба на тази организация, десет години от които като
член на управителното ѝ тяло. Бил е част от „помазаните“, които решават в какво
да вярват седем милиона йеховисти по света.
Реймънд Франц написва две книги: първата, издадена през 1980, се казва
„Криза на съвестта“, а втората е „ В търсене на християнската свобода“[i]. Наруших най-голямото табу на всяка
авторитарна система – това да получаваш информация за нея от бивши членове на
организацията. Изпитвах огромен страх
докато четях тази книга – може ли да си представите да четете книга, чието име
дори не е позволено да се споменава от свидетелите на Йехова, в самото сърце на
организацията. Затварях вратата, пусках щорите и четях. Помня колко шокиран бях
от прочетеното – това което изпитах тогава може да се сравни с боледуване. Беше нещо... тресях се и имах чувството, че
вдигам температура. Четях и разбирах, че
всеки един ред от тази книга разруша света, в който живеех от единадесетгодишен.
От една страна бях безкрайно щастлив, че узнавам истината, но от друга страна
се страхувах да си отговоря на въпроса „Как ще живея от тук насетне?“ Тази
книга изигра решаваща роля в напускането на организацията, което ми отне
няколко години. Без съмнение, напускането на „Свидетелите“ бе също много трудно
за жена ми, която беше член от шестгодишна възраст.
Свещ. Г. Максимов: С нея в организацията ли се запознахте?
А. Григорян: Да, там се запознахме, там се оженихме и дори работихме
заедно в този административен център. Цялото ми
семейство са йеховисти- родителите ми, братята ми и животите ни,моя и на жена
ми, бяха свързани с тази организация. Разбирах, че напускането ни ще разруши
целия ни свят. Точно така и стана, тъй като на свидетелите на Йехова не е
разрешено да общуват с хора, които са напуснали организацията – с тези които са
били изключени за разни нарушения, а какво остава за тези, напуснали по
идеологически причини. Аз съм от така наречените отстъпници – на близките ми не
им е разрешено да ме поздравят на улицата, па камо ли да говорят с мен.
Свещ. Г. Максимов: Навярно е имало някакъв преходен
период, в който са се опитвали да ви накарат да промените мнението си?
Предполагам ти и жена ти сте изпитали огромен натиск от тях.
 |
Световната Централа на
„Свидетелите на Йехова“, намираща се в Бруклин, квартал на Ню Йорк.
А. Григорян: Разбира се. Първоначално родителите
ми, като искрено вярващи хора, положиха доста усилия. Можете ли да си
представите тяхната гледна точка - че техният син ще напусне ковчегът на
спасението? Както знаете „Свидетелите на Йехова“ очакват Апокалипсиса да се
случи всеки момент, и в техните умове напускането на организацията е равносилно
на унищожение – на пълно унищожение на напусналия, когато дойде
Апокалипсиса. Затова, разбира се, опитаха се да ме разубедят по всеки възможен начин. Тяхното по-скоро беше емоционален, отколкото
интелектуален подход. Приятелите ми и познатите ми също говориха с мен, но не
чуваха това, което се опитвах да им кажа. Но това не ме изненада. Преди да
напусна организацията, написах няколко писма до Управителното тяло, намиращо се
в САЩ. Естествено че докато бях в административния център не изпратиха писмата.
Те касаеха „Новия световен превод на свещеното Писание“ или деноминационалната
библия на „Свидетелите на Йехова“.
Свещ. Г. Максимов: Не можехте ли да ги изпратите по пощата?
А. Григорян:
Като член на Бетел[ii], исках
да изпратя писмата по вътрешни канали, така че да им се обърне максимално
внимание. Второто и третото писмо изпратих по пощата, след като напуснах административния
център.
Свещ. Г. Максимов: Какво пишеше в писмата?
A. Григорян: Те
съдържаха преглед на противоречията и грешките в организацията на „Свидетелите
на Йехова“. В частност, бях писал за очевидните разминавания с гръцкия оригинал
на Новия Завет. Работех върху някои
проблеми в превода, тъй като текста ясно се различаваше от гръцкия. За това им писах. Писмото беше шест страници,
на английски. От центъра не искаха да изпратят това писмо. Дори ми казаха, че
това писмо насажда съмнения спрямо организацията. Попитаха ме: „Защо си толкова
недоверчив?“ Но аз наистина исках да узная отговора, тъй като нямаше никакви
отговори на тези въпроси. В края на краищата получих отговор.Той, без съмнение ми отвори очите, че никой в тази организация не се нуждаеше от
това да търси и познава истината. С
други думи, някаква остаряла догма, без значение колко абсурдна бе тя, бе
по-важна от търсенето на истината.
Свещ. Г. Максимов:
Може ли накратко да разкажеш какъв бе отговорът им на писмото ти?
A.Григорян:
Беше поредното разтягане на локуми. Пишеше: „ Братко Григорян, искаме наистина
да Ви поздравим за усилията Ви да вникнете в словото Божие, но, както знаете,
трябва да изчакате и да не изпреварвате организацията. Когато Йехова сметне за
нужно, Той ще хвърли повече светлина по въпроса. Дискретен и верен раб в
Бруклин ще ви даде допълнителни разяснения. Ако не желаете, моля продължавайте
и се дръжте о организацията.“ Тук няма отговори! Имах списък от въпроси, но на
нито едни не ми бе отговорено. В резултат на
това, след време аз и жена ми написахме писмо, с което напускахме
организацията. Разпратихме го до
всичките ни приятели и познати – имах много връзки със свидетели на Йехова в
страните от ОНД – Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Украйна. Разпратихме го до всички и после се проведе
една среща със старейшините на моята група. Опитаха се да ме убедят да променя
решението си, но накрая ни изключиха въз основа на писмото.
Свещ. Г. Максимов: Много от хората, които са
напуснали по същия начин подобни организации, не непременно „Свидетелите на
Йехова“, се дистанцират. След като напуснат за тях е много трудно психически,
тъй като техният свят наистина е бил унищожен. На вас какво би помогна в този
етап?
A. Григорян:
Страх ме е да си представя какво би станало ако жена ми бе решила да
остане. Чувал съм за подобни ситуации.
Много мои познати напуснаха организацията, а съпрузите им останаха. Това
направи техните животи много трудни и в някои случаи доведе до разводи и
разделени семейства. В други случаи това
доведе до бездетни семейства, тъй като останалият в организацията партньор
нарочно не искаше деца. Разбира се, с жена ми се подкрепяхме много, но
осъзнаването на факта, че съм свободен също помогна. Бях свободен и можех да
отделя достатъчно време на четенето и изучаването на Писанието. Разбрах, че
имам невероятно голям избор от опции при изучаването на Писанието. Идеята, че
без никакви ограничения можех да изучавам Библията ме вдъхнови много. Отне ми
няколко години да подновя изучаването ѝ като започнах от Книга Битие до края.
Бях много развълнуван и за няколко години бях християнин, без деноминация.
Свещ. Г. Максимов: Точно вчера прочетох историята на
един американец, бивш свидетел на Йехова. Родителите му и техните родители са
били свидетели на Йехова, така че той е трето поколение свидетел. Каза, че
първото нещо, което го подтикнало да напусне организацията, било прочитането на
английския превод на Библията във версията на Кинг Джеймс. Вероятно не всички знаят, че „Свидетелите на
Йехова“ имат свой превод на Библията, който е значително преработен, че да
обслужи вярванията на тази организация. Та за този американец било цяло
откровение да научи, че текста на Библията е доста по-различен от йеховисткия.
И този класически, каноничен превод, който е близък на нашия синодален превод
се превърнал в мост, който да го отведе до Православието. Какво стана в твоя
случай? Как дългото ти търсене те отведе до
Православието?
A. Григорян: Първо
стигнах до извода, че Писанието не е самообясняващо се или самодостатъчно,
както се твърди в „Сола Скриптура“[iii],
класическият протестантски тезис.
Разбрах, че проблемът с текстологията е сам по себе си основен. С други
думи, кои интерпретации на текстовете са по-автентични и по-древни. Колкото
повече се опитвах да разбера Писанието, толкова повече различни интерпретации
откривах. Те засягаха не само различните начини за интерпретиране на текста, но
също и херменевтичния подход и екзегетическите методи.
От интереса си към изучаването на Библията
осъзнах, че в цялата картина, всяка деноминация си решава кое може да бъде
Библия. Научих, че съществуват така
наречените, неканонични книги от древни времена, които са включени в Писанието.
В протестантския свят те са премахнати от Библията като апокрифни. Научих че
има различни текстологични основи на текста, като например масоретския текст
или Септуагинтата. Чрез всички тези
факти проумях, че всъщност Писанието не може да бъде разбрано извън тази
традиция, тази жива традиция, в която то е написано за пръв път и оформено като
текст и сборник от текстове. Това мое откритие ме вдъхнови да потърся
първоизточника. Осъзнах че тази основна идея на Протестантизма да виждаш това,
в което вярваш, докато четеш Библията, е
неправилна. Всички протестанти казват: „Ние не влагаме никакъв смисъл в това, ние
просто извличаме значението, което лежи на повърхността.“ Разбрах, че това е
илюзия, че това току не става по техния начин. Всъщност текста и разбирането на
текста не е едно и също нещо. Когато в главата
си премислих всичко това, се подигна в мен следния въпрос: Какъв критерий да
използвам, за да разбера как тези текстове са били интерпретирани в първи век
от апостолите и учениците им? И това ме доведе при древното Християнство, при
първохристияните. Спомням си как ходех в книжарница „Слово“ и купувах събраните
творения на апостолите и древните свети отци, преки апостолски ученици. Това е
невероятна книга, която заради своите древност и авторитетност, Църквата
нарежда след Новия Завет. Взех един флумастер и започнах да подчертавам всичко,
което ме впечатли. „Дидахе“, творенията на св. Климент Римски, на св. Игнатий
Богоносец и т.н. - все перли на древното
наследство.
Свещ. Г. Максимов: Да, това са хората, които са
видели Христовите апостоли със собствените си очи и са се учили от тях.
A. Григорян:
Да, именно това ме изуми. Вие знаете, че
„Свидетелите на Йехова“ имат теория, че след смъртта на апостолите е имало
пълно отстъпление, че през втори век, вече не е съществувала истината, всичко е
било изменено. Тази тяхна теория винаги ми се е струвала доста нелепа, тъй като
тя предполага, че апостолите са били недобри учители, дотолкова че да не могат
да заформят силни общности и да учат така, че след смъртта им техните ученици
да останат верни на учението им. В един момент просто осъзнах, че това просто е една крайно богоборческа, богопротивна
теория.
Свещ. Г. Максимов: Да, представете си, че ако нито
един от дванадесетте апостоли не може да
заформи общност, то това поставя под съмнение Бога, който е избрал тези
апостоли.
A. Григорян:
Именно, това би значело пълен провал на Христос. Би било провал на Бога, ако
Божия план се провали малко след смъртта на апостолите. Също би значело, че
силата на Евангелието е била вътре в тях, в самите апостоли и че след смъртта
им всичко се е разпаднало.Осъзнах, че теорията на „Свидетелите на Йехова“ е
твърде измислена. Затова и бях така
изумен и изненадан, когато четях творенията на онези, които са познавали
апостолите и са били лично ръкоположени от тях.
Докато ги четях, усетих че традиционното християнство, е християнството
на Светите Отци. Изповядване на
Божеството на Христос, молитвата към Иисус, диоцезността, Евхаристията, както и
живота след смъртта – Православието разбира тези неща, точно както са се разбирали
в първите векове. А „Свидетелите на Йехова“ ги отхвърлят, като ги считат за
по-късни нововъведения, от около 4-ти век. А ние знаем, че тези неща си
съществуват още от края на първи и началото на втори век. И за мен тази
разлика, тези неща, които открих, бяха важната крачка, която направих към
Православието.
Свещ. Г. Максимов: Мога да си представя, че след 15 години като
член на „Свидетелите на Йехова“, въпреки че
ги напускаш и прекъсваш всички връзки с миналото, все пак си запазил
някакви идеи, навици и очаквания, които не са били съвместими с реалността, когато
си приел Православието. Може би е трябвало да започнеш от начало и да свикнеш с
новите неща, като предполагам някои са ти изглеждали странно, докато други са
ти липсвали. Може би ще споделиш с нас? Какъв беше прехода от интелектуалната
вяра в Православна Църква, основана от апостолите до същинско участие в
Православния живот? Какви бяха трудностите?
A. Григорян: Това
е интересен и важен въпрос. Имам много какво да кажа по тази тема. Можете ли да си представите, че
на свидетелите на Йехова им е забранено да влизат в православни храмове?
Храмовете се считат за езически такива, затова и като свидетел, дори и кракът
ти не може да стъпи в тях. Случваше се, в периода, когато чисто на
интелектуално ниво, бях привлечен към Православието, да минавам покрай храма,
близо до нас и винаги ми се е приисквало да вляза и просто да си поговоря със
свещеника, имах нужда, емоционална и духовна. Един ден събрах мислите и влязох
вътре. Първото нещо, което видях вътре, бе будката за свещи и жената, която
продаваше. Попитах я, дали мога да поговоря със свещеника. Жената ми отговори
доста грубо: „Какво искаш? Защо ти е да говориш със свещеника? Какво ти е
неясно?“ Аз отвърнах, че историята ми е
доста дълга и сложна и, че просто искам да си поговоря с него. „Каква сложна
история? Кръстен ли сте поне?“ - ме попита жената. „Да“ отвърнах. Наистина бях кръстен като дете. Попита ме също така, дали нося кръст и аз
отвърнах, че не нося. Това просто я
вбеси и тя ми каза: „Ако не носиш Кръст, Бог няма да те види!“ И тъй като вече
знаех доста неща относно Православието я попитах: „На какво основание от
апостолската традиция твърдите това? Знаете ли , че Апостолите не са носели
кръстове, но Бог все пак ги е виждал?“
Тогава тя отвърна гневно: „Сега ще спорите ли с мен?!“ Както и да е,
бяхме интересна гледка и аз побързах да се отдалеча от храма. Това беше първият ми допир, който всъщност бе от
Провидението. Моето истинско завръщане в Църквата, стана в истинска общност,
енория, която провеждаше шестмесечен катехизис, имаше връзка между енориашите
извън богослужението и се водеха класове за изучаване на Писанието. Това изигра доста важна роля, защото видях
истинското Православие, не хората които само палеха свещи, а хора, които живеят
истински евхаристиен живот. Тези хора се познаваха и обичаха, хранеха се заедно
и заедно изучаваха Писанието. Това, разбира се, ме впечатли. Затова и съм
сигурен, че една същинска Православна мисия в помощ на хората от различни
секти, е възможна само ако можем да предложим такива хора и такъв начин на живот
като алтернатива. По-добра алтернатива. Впоследствие, когато помагах на хора,
да напуснат своите организации и секти и
да водят въцърковен начин на живот, забелязах че нито един от аргументите на
разума не работеше при тях.
Често пъти хора, които спорят със
сектанти, се чудят защо аргументите им пропадат. Ние разполагаме с убедителни богословски, екзегетически, исторически и дори прости логически основания и
аргументи, но те просто увисват. И те не влияят на тези хора, защото те просто
поначало не са убедени от сектата чрез аргументи, и затова аргументите не могат
да ги убедят в нещо различно. Те са спечелени чрез нещо друго. Затова и си
мисля, че първо на тези е хора е нужно да покажем християнския живот и общност
първо, а после да обсъждаме разните виждания.
Свещ. Г. Максимов: От голяма важност е да се знае,
че такъв живот води Православната Църква.
Може би не всеки храм има такъв енорийски живот, за какъвто спомена, но
що се отнася до богатството на духовния живот, аскетични практики и лично
израстване във вярата и любовта, то Православието може и предлага много, което
да удиви бившите „Свидетели на Йехова“ или протестанти. Благодаря ти, че
гостува и разказа историята си и твоя път към вярата. Нека Бог да даде на тези,
които си обичал и са членове на „Свидетелите на Йехова“ да намерят път към
Истината, към Православието! Бог да ти помага!
A. Григорян: Много ви благодаря!
Превод от английски: Божин Дончев
Източник: www.pravoslavie.ru
[i] Линк към двете книги на
Реймънд Франц на руски език: http://royallib.com/book/frants_reymond/krizis_sovesti.html.
[ii] Обществото на Стражевата кула,
има повече от стотина клона, които „Свидетелите на Йехова“ наричат Бетел. В
Русия това общество се намира в село Солнечное.
[iii] Sola Scriptura (лат. Само Писанието) е принцип на протестантизма и
производните му течения, твърдящ че Библията е единствения източник за
поучаване, както и че е самодостатъчна и самообяснаваща се.
