В 1793 година в семейството на свещеник Петър Бенин в Банско е роден Никола Поппетров Бенин. Бъдещ духовник, книжовник и пръв новобългарски учител, Константин Иречек го нарича "патриарх на българските учители и книжовници";
Първоначалното си образование получава през 1811 г. в килийното училище на баща си в родния си град и в Рилския манастир. Тук учи иконопис и живопис при Тома Вишанов-Молера - създателя на Банската живописна школа и заедно с сина му Димитър Молеров помага в зографисването на манастирската черква;
В 1818 г. приема монашество в Рилския манастир, продължава образованието си в гръцките училища в Мелник и във Велес;
От 1827 до 1833 г. учителствува в Самоков и в Рилския манастир; известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски; заедно с Никола Карастоянов прави опити за уреждане на българско книгопечатане;
През 1835 г. излизат от печат написаните от него "Болгарска граматика" - първото системно научно описание на особеностите на българския език и "Таблици взаимоучителни".
В периода 1835-1837 г. открива първото взаимно училище в Габрово, в което преподава български език; същевременно прави първият успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език;
През 1836 създава първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител). В 1837 г. излиза от печат "Краснописание" - първият от поредица учебници, написани от йеромонах Неофит за нуждите на взаимоучителната метода;
От 1837 до 1839 г. учителствува в Копривщица.
През 1840 г. в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от Неофит Рилски (преиздаван по-късно пет пъти);
В периода от 1839 до 1848 г. продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата "Св. Лука". След това Неофит Рилски започва да преподава църковнославянски език и оглавява катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки, където остава до 1852 година. След това се завръща се в Рилския манастир и продължава учителската си дейност. През това време излиза от печат "Христоматия славянского язика";
От 1860 йеромонах Неофит е игумен на Рилския манастир за четири години.
Усетът на о. Неофит Рилски към граматичните и лексикални особености на езика идва преди всичко от неговите лексикографски интереси. От 1819 г. до края на живота си той живее с една мечта – да състави и издаде речник на българския език. Близо шестдесет години о. Неофит работи по изработката на българо-гръцки речник. През 1875 г. започва печатането му, но поради настъпилите смутни времена този многогодишен труд, който обхваща богатството на българския и гръцкия език и който поддържа с десетилетия творческия пламък на един талантлив езиковед, остава неиздаден.
На 4 януари 1881 г. йеромонах Неофит предава Богу дух в Рилския манастир.
Източник: Faktor.bg
