По това време Нина работи на територията на Киево-Печорската лавра. Не е особено религиозна и никога не се причастявала, но понякога тя посещава богослуженията в Далечните пещери при чудотворните мощи там или молебните канони, посветени на Св. Агапит Лекаря от Киевските пещери. В деня преди операцията, по време на молебена, по-религиозните приятели на Нина я посъветвали да отиде да си вземе благословение от свещеника.
Мироточиви мощи (черепи) в далечните пещери на Киевската Лавра
След службата една жена се появила до Нина и я посъветвала да отиде на втори преглед в друга болница. Така тя отишла в регионалната болница на улица „Ломоносов“ в Киев, където ѝ препоръчали да пробва неоперативно лечение. Нина споделила на своите роднини, че всъщност има леко възпаление, което трябва да се лекува. Разказала всичката си болка на един свещеник, който бил баща на кръщелника ѝ. Жената го помолила за съвет какво да прави в тази ситуация и свещеникът ѝ дал Акатист на Св. Теодосий, архиепископ Черниговски, като я благословил да си го чете. Преди това Нина никога не е била чела акатист и не знаела как да го прави. Така в продължение на една година тя чела Акатиста на Св. Теодосий.
Енориашите на Лаврата, които познавали Нина, помолили своите близки свещеници и монаси да се молят за нея. А тя прекарвала всеки вторник и четвъртък в Лаврата, въпреки че постоянно се чувствала зле, особено след лъчетерапията. След богослуженията нейното състояние се подобрявало, чувствала се по-добре, дори веднъж успяла да се поклони на мощите на преподобни Агапит от Киевските Пещери.
Преди да се разболее, Нина не била особено вярваща, въпреки че обичала да ходи на църква по големи празници. В сърцето си просто се радвала, че е в църквата. Но в Киево-Печорската Лавра ѝ било трудно да посещава дългите богослужения, докато в другите църкви било по-лесно, по-топло и по-светло.
Веднъж Нина попитала един свещеник защо е така, а той ѝ отговорил: „Замисляла ли си се колко много хора ходят в манастира с проблемите и болките си, когато се чувстват зле? Тогава те търсят Бога и затова е толкова трудно да се стои на служба там.“ „Сега осъзнавам, че това е истина - в манастира се молиха за моя живот и молитвата им бе чута. Когато ми съобщиха диагнозата, започнах да посещавам богослуженията и дори се чувствах добре“ - си спомня Нина.
Но жената нямала достатъчно пари за предложеното лечение. Доходът ѝ бил толкова скромен, че не стигал да покрие и една процедура. По това време бившата работодателка на Нина пътувала за някъде и я помолила да наглежда финансовите ѝ активи. Когато разбрала за диагнозата на Нина, веднага ѝ казала да вземе толкова пари, колкото са нужни за лечението. „И така Бог ми прати тази болест и парите за лечението ѝ!“, казва Нина днес.
Киево-Печорската Лавра
Нина се настанила в болницата, но не ѝ се наложило да остане дори една нощ и това се дължало на молитвите на отците в Киевската лавра. Повечето пациенти се оплаквали заради големите суми, които трябвало да платят за лечението, процедурите и т.н. Но като по чудо от Нина не поискали голяма сума пари за лечението ѝ.
Дори когато Нина искала да даде пари на лекарката си, по съвета на другите пациенти, гинеколожката казала: „Не трябва да правиш това – с теб нямаме такива отношения.“ Също така се оказало, че лекарството, което ѝ е предписано, е налично в болницата и на Нина не се налага да си го купува - получила всичко, от което се нуждаела. „Често хората трябва да пръснат огромни суми за лечението си“, споделя Нина, клатейки глава.
Лечението ѝ продължило само четири и половина месеца – далеч не толкова дълго, колкото при останалите пациенти. По време на лечението ѝ минавала през лъчетерапия, а в последната седмица и през химиотерапия.
Този тип лечение е много болезнен. Някои жени припадат от болката, която се усеща все едно ти откъсват парче от плътта. „Вярвам, че устоях през всичко това само по молитвите на преподобните отци от Киевската Лавра и защото присъствах на молитвените последования към преподобни Агапит, както и към чудотворните мощи в Далечните пещери на Лаврата.
В пещерите на Киевската Лавра.
Молитвите на монасите в Лаврата помогнали на Нина да прекара по-лесно лечението и ѝ дали необходимите сила и търпение. Докторът веднъж ѝ казал: „Иска ни се всичките ни пациенти да са търпеливи като теб.“ Понеже Нина скрила истината от своите роднини, те си мислели, че просто ѝ правят някакви процедури.
Лъчетерапията води до ниско ниво на белите кръвни телца. Младите пациентки били много слаби, с подуване в бузите. Нина не разбирала какво се случва с тях. Но по-късно научила, че това се дължи на хормоните. Младите жени предприемали хормонална терапия, за да си възвърнат нивото на белите кръвни телца. Докато при Нина те намалели чак в края на лечението. Тя отдава това чудо на молитвите на монасите и на Лаврата.
От всички пациенти само Нина посещавала Лаврата два пъти седмично и затова лечението ѝ минало по-леко. Някои пациенти не можели да издържат лечението и били изпращани вкъщи от болницата, за да си починат. Но скоро трябвало да се върнат да продължат лечението си, а тези които оставали за по-дълго у дома, трябвало да започнат лечението отначало. Нина подканвала пациентите да се присъединят към нейните посещения в Лаврата, но никой не ходел там така често, както тя.
Веднъж в Лаврата били донесени мощите на св. Великомъченик и лечител Пантелеймон. Една жена, която наскоро претърпяла операция, и една млада жена с тежко заболяване отишли с Нина да се поклонят. Тя се притеснявала, че може на придружителките ѝ да им прилошее, понеже било лято и било много горещо. Въпреки това, те чакали три часа да се поклонят, без на нито една от двете ѝ спътнички да ѝ прилошее. Но, за жалост, младата жена по-късно починала. Не можейки да издържи на болезненото лечение в болницата, тя пробвала методите на алтернативната медицина, които често вредят на здравето. Дори докторът ѝ я посъветвал да остане в болницата, тъй като алтернативната медицина в този случай няма да помогне. Но тя напуснала болницата. За жалост не е рядкост пациенти да отказват предложеното им лечение в болниците. В живота обаче „лечителите“ не могат да помогнат на хората, всичко, на което трябва да се надяваме е Бог, да ходим на църква и да се имаме доверие в истинските лекари.
След края на болестта ѝ Нина започва да се причастява.
В Лаврата тя среща вярващи православни християни, които ѝ помагат да придобие по-добро разбиране за вярата, за смисъла на живота и да разбере, че душите са вечни. Дават ѝ да чете духовна литература и така тя се запознава и с Божествената света Литургия. След Светото Причастие здравословното ѝ състояние се подобрило.
Въпреки това болестта засяга щитовидната ѝ жлеза. Жената смъква 12 килограма. Но когато на служба я помажат с елей, тя споделя, че се е чувствала по-добре. В някакъв период Нина приемала хормони за щитовидната жлеза и после на прегледите резултатите ѝ били добри. Веднъж на една ехокардиограма била с един 14-годишен младеж и едно 16-годишно момиче. Резултатите на Нина били по-добри от тези на младежите. И това след цялото това лечение, през което е взимала различни лекарства. Лекарят дори се е изненадал, тъй като лекарствата, които тя приемала, вредят на миокардата. Сега тя няма проблеми и с щитовидната жлеза.
„Вярвам, че Бог ме обърна към вярата чрез тази болест. И че ме е водил към спасението на душата ми дълго време. Веднъж бях харесала една икона на Казанската Света Богородица върху пощенска картичка, която ми бе наследство от баба ми. Задържах иконата и точно на нейния празник един духовник се съгласи да ми стане духовен наставник, въпреки че по-рано ми бе отказал, тъй като вече имал много духовни чеда, но като мина време той промени решението си и на празника на Казанската икона на Божията Майка, този свещеник ме прие за духовно чедо и от тогава съм толкова щастлива.“ - споделя сега Нина и допълва - „Мисля че Бог ме доведе до себе си и спасението по този чудесен начин, дори чрез болестта. И Той води всеки един от нас към Себе Си, но ние често не Го забелязваме.“
Превод: Божин Дончев
Източник: pravoslavie.ru
