19 януари 2016 г.

Гръцкият архиепископ Йероним: "Църквата прегръща всички хора" (СНИМКИ)

 „Църквата прегръща всички човеци и не ги разделя на грешни и безгрешни“, каза архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним в храма на свети Атанасий в Полидросос, където бе извършена св. Божествена Литургия в деня, в който Църквата почита паметта на свети Атанасий.
По време на светата Литургия Архиепископът ръкоположи отец Атанасий от дяконски в свещенически чин, а о. Нектарий беше удостоен с архимандритско достойнство.

По време на хиротонията на о. Атанасий Архиепископът наблегна в своето слово на това, че „Апостол Павел, в обръщение към епископите на Църквата, казва: „Когато правите клирици, не бъдете разпуснати, защото делото на клирика е трудно“. Много пъти съм си задавал този въпрос“, отбеляза архиепископът, като каза още: „стотици свещеници са коленичили пред мен и са приемали от глинестите ми ръце една или всички степени на свещенството. И съм си задавал въпроса дали правя нещата така, както изисква Апостол Павел?“
По-късно продължи да говори за новоръкоположения, когото познава от дете и отбеляза, че "днес простирам ръката си свободно, с любов и вярвам – правилно“.


Архиепископът говори за целта на Църквата и за ролята на клириците, призовавайки о. Атанасий да възлюби Бога с цялата си душа, както и ближния, който и да е той, като себе си.
 „В тези заповеди се крие волята Божия. Делото на всеки духовник е това – да помага духовно на човека, да го учи какво е търсенето на истината, какво е духовният живот“, каза Архиепископът и продължи с проблемите и трудностите на епохата ни – „днес хората се намират в трудно духовно положение. Кризата е на първо място духовна, а след това – материална. Така, както в едно семейство първо има вътрешна духовна криза, а след това идва раздялата, така и в обществото първо проблемите са духовни, а после следват и останалите. Хората са несигурни. Нашата Църква е единствената топлина и всички там бягат. Да си духовник не е професия. Не трябва да затваряш вратите според часовника. Църквата и клириците прегръщат всички. Не ги разделят на грешни и безгрешни, на свои и чужди, на виновни и невинни“.  
Архиепископ Йероним каза още, че „всеки един човек днес носи Кръста си. Проблемите са огромни. Настанали са бедност, глад, нещастие. Носим отговорност за всеки. Необходимо е всички да се погрижим за това, а духовникът трябва да ни поведе“. Спомена също и за благотворителната дейност на Църквата, като наблегна, че днес на кухните за бедни се надяват 53000 семейства само в границите на Архиепископията; на ръцете на Църквата, като, когато говорим за Църква, нямаме предвид някаква сграда или организация, но всички хора, които помагат“.


Към края на своята проповед призова о. Атанасий да бъде жертвеника, Алфата и Омегата на живота му, и в радостите, и в скърбите, службата му да е жертва на любовта за човека.
След това последва удостояването на о. Нектарий с архимандритско достойнство.
Предстоятелят на храма о. Ламброс Андреакис благодари на архиепископа, че го е удостоил с присъствието си и поговори за трудностите на съвремието. Архиепископът поиска да не изпадаме в паника и всички да сме обединени. „Обединени и с вяра да преодолеем трудностите“, ясно заяви той.
След Божествената Литургия в духовния център към храма протосингелът на Архиепископията архимандрит Симеон Волиотис благослови и разряза Василопитата[1] на енорията на свети Атанасий в Полидросос в присъствието на Архиепископа, на Министъра на образованието г-н Никос Филис, на кмета на Амарусиос и Халандри, на преподаватели и представители на местни асоциации на клирици и миряни.




Превод: Асен Андонов
Източник: Romfea.gr





[1] Буквално – питата на св. Василий. В питата се поставя монетка, след което в семейна обстановка (или официална церемония) тя се разрязва и всеки получава парче. Обикновено се реже в първите дни след Нова година или в някой от предстоящите 12 дена. Има различни легенди за произхода на този обичай. По традиция домакинът, след като прекръсти с ножа три пъти питата, я изрязва на триъгълни парчета и раздава на всеки член от семейството, като първото парче е за къщата (или за Христос, Богородица и Свети Василий), на господаря на дома, на господарката и на останалите според възрастта, като последното е за бедния или отново за къщата, без разбира се да се забравят хора, които поради някакви причини не присъстват. Според Православната традиция, по времето на св. Василий Велики управителят на Кападокия тръгнал към Кесария, за да я разграби. Св. Василий помолил богатите хора да дадат украшенията си, за да са като откуп на грабителя. Тогава обаче управителят на Кападокия се разкаял и пощадил града. Много украшения били събрани, но св. Василий не знаел на кого принадлежели. Тогава заповядал в малки хлебчета  да бъдат разпределени скъпоценностите и да бъдат раздадени на хората след службата на другия ден, а хората били така радостни, че този ден продължил да се спазва като празник до ден днешен, бел. прев. 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.