10 януари 2016 г.

Милост искам, а не жертва

Пропищя беднобедстващият православен и неправославен народ колко скъпи станаха църковните свещи и колко пък хич не е честно това. Настана ново велико плюене по светата ни Църква, защото не може да се пропусне тая сгода и да не проявим таланта си на изобличители-съдници. Скъпи са свещите и край, умряхме - не можем да си палим свещичка за здраве. Не можем и лична жертва Богу да дадем, защото ако не сте чували, да знаете, че точно свещички иска Бог да му принасяме в жертва и така ще да се откупим от греха. Да, ама не!

Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”!
„Жертва Богу е дух съкрушен…”.  Това казваме всяка сутрин, а явно не го разбираме. Или не искаме да го разберем, защото колко по-лесно е да палнем свещичките и да се оправдаваме с тях; да не се съкрушаваме, да не се смиряваме, да не жертваме истински от себе си, защото нали запалихме свещичката, жертва е, стига.
В църковното ни календарче недвусмислено пише, че "църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия престол". Е, питам: не противоречи ли това на думите от Писанието: "Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Осия: 6:6)?
Светлината на свещите ни е нужна, разбира се, ние не можем без нея. Но ако все така ще влизаме в храма колкото да палнем по свещичка за здраве, ако все така личната ни жертва Богу ще бъде просто свещичката, и все по-скъпи свещи заслужаваме. Пък дано като не можем да си позволим финансово честото палене на свещи, да се взрем в себе си, да почувстваме, да съзнаем и да придаваме Богу истинската жертва:
Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”!
Не правим сметка за производствената цена на парцалките в МОЛ-а, нито мислим за изкупната цена на млякото или на нещата, от които прекупвачите пълнят гуши само за себе си. Но пресмятаме стотинките печалба от свещи на Църквата. Всеки друг може да печели от нас, само Църквата не може да има парите ни. Ама нищо, после ще изискваме от нея да развива просветна и социална и всякаква добра дейност. Църквата трябва да има бездънни магически златни джобове и да финансира. А ние ще й пресмятаме "печалбите" и ще коментираме, не сме й длъжни я.  
От нас обаче се иска смирение и жертва, ако искаме спасение: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”!
Надявам се и се моля винаги да помним, че свещта не е билет за храма и не тя ни води към Царството Божие, а живото общение с Христа в тайнствата на Православната църква. 

Автор: Венцислав Сотиров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.