27 януари 2016 г.

„Чешма не се гради, когато ожаднееш”

Днес една новина ме разтърси. Не преувеличавам.  Ректорът на Великотърновския университет обявил, че университетът е пред фалит, тъй като не може да изплати заплатите на служителите си. Не знам дали това е истина, надявам се да е просто блъф. Но самата мисъл, че този университет може да бъде закрит, е стряскаща. Университетът е на над половин век, което за нашата родна просвета не е кратък период. Евентуалното му затваряне би означавало погубване на петдесетгодишен опит, трупан с усилията на хиляди хора. Унищожаването на народната просвета е една основна стъпка към обезличаването на един народ. 

Падането на България под турско робство е съпътствано с унищожаването на образования елит, народът е осакатен и оставен без водачи. Потисната е църковната дейност, а просветната е напълно прекъсната. Всички знаем какво се  случва следващите пет века. До момента на Възраждането, което също започва именно от Църквата и просветата. Но уви, налага се всичко да започне отначало – извоюват се права, намират се помещения. Нужни са образовани хора, които да преподават, а такива по онова време не е имало много. Затова се налага и големите ученици да преподават на по-малките в т.нар килийни училища. Много от възрожденците ни са учили в чужбина, получавали са чуждестранно образование, с всичките му субективности. 
Погледнато през обектива на историята, тези времена ни изглеждат някак далечни, странни, дори и романтични. Казваме си – ето това са били големи българи, вижте как са се борили, снимаме се до техните портрети, хвалим се и въздишаме...  Но за хората, които са живели в епохата на Възраждането, може би всичко е било една огромна каша -  низ от избори и рискове на живот и смърт.  Цялото Възраждане преди и след Освобождението е извършено с кръв и пот, а не със сладки високопарни приказки.  За да има градеж в дадена насока, е нужно постоянство. Дори изграждането на една обикновена чешма изисква време и труд. Някой намира извор, друг копае трап, за да може трети да постави основите, а четвърти да изгради чешмата. Ако рушим всяка готова чешма, сме обречени винаги да пием с шепи от някоя кална локва. Как тогава може да рушим изворите на познанието, какво би следвало от това? Връщане отново в епохата на килийните училища? Който е завършил специалност, която изобщо не е застъпена в училище, знае какво означава това - започване от нулата. В момента всички са се устремили към тази нула, към един огромен крах. Ред елитни училища, университети и библиотеки с богат набор от книги и архиви са в окаяно състояние. Без поддръжка и отопление. Хората в тях работят при мизерни условия срещу минимално заплащане и това е срамно и унизително при положение, че днес сме свободни да развиваме учебна и църковна дейност, колкото ни сърце иска. Вместо това, ние сами унищожаваме духовността и просветата. Нови ВУЗ-ове никнат като гъби, но това не компенсира западането на старите утвърдени такива. Те просто не са взаимнозаменяеми – тук не става дума за бензиностанция или супермаркет от голяма верига. Какво ще прави новият ВУЗ, какво ще се изучава в него, кой ще преподава, какво ще преподава? Каква научна дейност ще развива? Кой ще я развива? Не става дума за сгради с гръмки имена и лъскави тоалетни. Става дума за школа с опит и традиции. 
За утвърждаването на една такава школа са нужни десетилетия и дори векове на усилен научен труд. За сравнение, Оксфордският университет е основан през XII в., а Кеймбриджкият – в началото на XIII век.  У нас нямаме университет, който може да се похвали с подобна многовековна традиция. Но бихме могли и сме длъжни да запазим поне това, което имаме - дотолкова, доколкото имаме елементарно самоуважение, като разумни човешки същества. Но това няма как да стане, ако оставим всичко на икономическия произвол.  Образованието не е бизнес и финансовата конкурентоспособност на даден ВУЗ не е критерий за неговото качество като научно средище.
Ако днес оставим изворите на познанието да рухнат, то утре не бива да се чудим защо се налага да гребем с шепи от калното блато на жълтата преса...

Автор: Петър Иванов 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.