25 януари 2016 г.

Най-добрата проповед

Ще ви разкажа една история. Веднъж, преди много години, в единадесет часа вечерта ми позвъни нашият митрополит и ми каза: "Отче, надявам се, че не съм Ви събудил?"
Разбира се, че ме беше събудил. И продължи нататък: "Позвъниха ми от болницата. Трябва веднага да отидете там и да причастите един умиращ."
Аз се приготвих, качих се на метрото и се отправих към Бронкс, който се намира приблизително на двадесет километра от нашия манастир. Пристигнах в болницата, дадох на един умиращ Светите Дарове и когато отново се качих на метрото, беше вече един часа след полунощ. Много дълго чаках, а когато влакът дойде, във вагона нямаше никой. Бронкс е много беден и опасен район. След няколко спирки влезе някакъв човек, застана в другия край на вагона и започна втренчено да ме разглежда. Имаше вид на опасен човек и когато вратите се затвориха и вагонът се задвижи, той започна да се приближава към моята страна. Първата ми мисъл беше: "Ето, моят час дойде." Мъжът се приближи, наведе се над мен и проговори:

- Кой си ти?  Защо си облечен така?
  Отговорих му, че съм свещеник.
- Какъв свещеник? - продължи той.
- Православен - отговорих аз.

Носех със себе си чанта, в която имаше епитрахил, требник и всичко, което ми беше необходимо за служба. Кимайки към чантата, човекът ме попита:

- А какво има в тази чанта?
- Това, за което си мислиш - отвърнах аз.
- Тоест?
- Празна е.
Мъжът се засмя и каза:
- Не се ли боиш от мен?
- Не, не се боя.
Той седна и започна да ми разказва:
- Знаеш ли, някога бях католик, но във всички тези неща вече не вярвам.
- В какви неща? - попитах го аз.
- Един свещеник ни разказваше, че може да промени хляба и виното в Тяло и Кръв. Ти наистина ли вярваш в това? - отвърна той.
- Разбира се, че вярвам - отговорих.
- Тогава твоите енориаши не вярват в това.
- Разбира се, че вярват!
А той ме погледна и каза:
- Те никога ли не се прибират вкъщи?
 Но аз не разбрах въпроса му.
- Какъв си ти? Разбира се, че си отиват вкъщи!
Човекът махна с ръка, хвърли ми насмешлив поглед и каза уверено:
- Не, те не вярват в това. Ако аз вярвах, че Иисус Христос, Сам, е бил на този олтар, в тази църква, аз никога не бих се върнал вкъщи. Защо ми е изобщо да ходя някъде? И те не вярват, и ти, отче, също не вярваш.

Това беше една от най-хубавите проповеди, които някога бях слушал. И аз сега ви казвам, сестри мои: вие не вярвате, че Христос е тук. Вие не вярвате, че Той е в нас, че Той е във вашата сестра, иначе вие никога няма да сте такива, каквито сте сега. Защото точно вие, а не някакви други хора там, на улицата, се отричате от Христа. Със самия свой живот вие говорите един на друг и на всички хора: Той не съществува. Христос каза: " който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен." /Мат. 10:33/ Не говори ли земята под нозете ни? Кога ще се променим? Какво чакате - мълния от небето ли? Веднъж казах това на проповед, и внезапно мълния наистина удари църквата... И досега никой от хората, които бяха в храма, не е забравил това, което казах тогава. Жалко, че не мога, макар и понякога, да повторя тази проповед... Жалко, че не може това пак да се повтори...


Схиархимандрит Йоан Пар

Превод от руски: Ренета Трифонова
Източник: smisl-zhizni.ru
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.