Нека,
всички възхвалим Василий, като царствено украшение на Църквата и като съкровищница на
неизчерпаемо учение —
с това той ни научи как да почитаме Светата Троица, съединена по естество, а
разделена по Лица.
(1 Седален, глас 5)
Честита нова
година! На първия ден на новата година, на новото лето Господне, пред нас се
изправя паметта на Великия светител на Христовата Църква – Василий. Но кой е
св. Василий? Той е архиепископ на Кесария, за това и се нарича Кесарийски или
Кападокийски. Роден е около 330 г.
Но нека
обърнем внимание, не толкова на неговото
рождение и служение, в последствие като епископ, а на неговата смърт. Той като
всеки отдал живота си на Бога, умира спокойно и благодатно, както се казва на
църковен език, заспива, успива се. За това и се нарича успение, а не смърт. Та
неговата смърт е от онази на светците.
Преди да почине се случва едно бележито дело, едно бележито събитие.
Живеейки
богоугодно св. Василий придобил една от редките дарби, той бил прозорлив и чрез
Божие откровение разбирал за онова, което тепърва щяло да се случи. В неговия
град живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда
смъртта на своите тежко болни пациенти до три и дори пет дни предварително. Св.
Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. Когато Св.
Василий легнал на смъртния одър извикал
лекаря, той се казвал Йосиф, та когато прегледал св.
Василий, му казал:
-
Повярвай ми, владико, преди още да залезе слънцето, ти ще умреш...
- Ако
оживея до утре, до 12 часа, то какво ще направиш? Го запитал Св. Василий.
- Да
умра! – отговорил Йосиф.
- Да, да
умреш за греха, за да оживееш за Бога!
- Зная
какво говориш, владико! Ето, кълна ти се, ако ти бъдеш жив до утре, ще изпълня
волята ти и ще се покръстя!
След като
си тръгнал лекарят, Св. Василий се помолил на Бога да продължи живота му с
няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си
угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосиф. Лекарят не искал да повярва на служителя, но
се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и и мъртъв... Като срещнал
бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред
леглото му и възкликнал:
- Велик е
християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай свети отче, без
отлагане да кръстят мене и целия ми дом!
- Аз ще
те кръстя сам, с моите ръце!
- Ти не
бива да станеш, ти си твърде слаб...
- Господ
ще ме подкрепи – казал св. Василий и станал от постелята.
И Господ
наистина го подкрепил, Св. Василий извършил последната си Литургия, кръстил
лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той
предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година.
Да си
представим само каква вяра, смъртно болен, но верен на своето служение, а
именно да проповядва словото на Живота и да прибавя към Христовата Църква още
души, които търсят спасение. Св. Василий не се поколебал, а смело заявил на
лекаря: „утре ще съм жив, ела да ме видиш, да видиш колко е силен истинският,
моят Бог”. Това е истинската вяра, това е вярата като цяло, да отдадеш живота
си на Бог. Не да се колебаваш, не само да се надяваш, а да го сториш. Да кажеш:
„Боже, давам ти всичко, живота си, делата си, всичко.” Това е имал и впредвид
Св. Василий, той дал целия си живот на Бога, всичко, само за да може да спаси
онзи виден, за времето си, лекар, да го върне към пътя на спасението и да
насочи живота му към Живота.
Днес,
когато всички празнуваме първия ден на новата година, Църквата, като любяща
наша майка ни дава да видим живота на този велик отец. Да видим вярата му,
делата му, живота му, и да се почудим, защото е странно нещо, на умиране да
проповядваш, на умиране да спасяваш и да даваш живот.
Днес, в
някои части на страната ни, започват така наречените кукерски игри, тези игри,
в които младежи и девойки се обличат като дяволи, бесове и таласъми, за да
гонят злите духове. Жалко е само, че си мислят, че огънят се гаси с огън. Жалко
е още, че и точно на този ден, когато честваме паметта на Обрезанието Господне
и на Св. Василий Велики, който на
смъртния си одър проповядва Христа, който ако сега го попитаме, какво мисли той
за тези игри би казал: „Как е възможно, на Господния празник, на празника на
Самия и Жив Бог, Този, Който слезе от небето и се въплъти и пострада и
възкръсна, как е възможно на този ден, толкова малко хора да са в храма, а на
вън, където уж „гонят”, злите сили да има такова множество? Боже, прости им,
понеже не знаят какво вършат”. Това би казал св. Василий Велики... Отново честит
празник и лека и спокойна и благословена нова 2014
година. Нека възкликмен към Христа Бога: Спасини и през предстоящото нам
поприще и ни помилуй Христе Боже наш, защото си благ и човеколюбец. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
