„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави
правете пътеките Му” /Мк. 1:3/
Днешната неделя е Неделя пред Богоявление, тази неделя е подготвяща за
утрешния голям празник, празникът, в който Св. Троица се яви, за да покаже на
хората, че е дошло времето за спасение. В Евангелието чуваме думите на Св. Йоан
Кръстител: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”.
В днешното Литургийно св. Евангелие виждаме как св. Йоан приготвил народа,
подготвил пътя за идването на Христа и Неговото приемане от народа. Св. Йоан
Кръстител през целия си живот призовавал хората да се разкаят, да заживеят
достоен живот, да бъдат готови да приемат Идващия след Него, Онзи, Който е и
по-голям от Него.
Той проповядвал покаянието, то е видно и от евангелието и от словата на св.
Отци в последствие писани за св. Йоан. Но той проповядва не само моментното
покаяние, а покаянието като придобивка на живота, като е искал то не само да
идва моментно, ами и да се прилепя за нас, за цял живот, иначе казано да стане
наша добродетел. Разбира се, това е трудно дело, защото вървенето по Бога е
нещо трудно, пътят е обграден с много трудности, но пък е благодатен.
Когато, човек се свърже веднъж с греха, тогава той стъпва в един порочен
кръг, от който трудно може да излезе. Няма човек, който би могъл да не греши
въобще, няма и такъв, който може да избегне греха, но има хора, които могат да
се борят с него, да се борят и да побеждават. И тези хора, са онези, които са
чули думите на св. Йоан Кръстител, а именно „Покайте се!”. На такива хора
трябва да приличаме, на такива да подражаваме. Не можем да бъдем съвършено
безгрешни, но можем да очистваме себе си от греховете, от страстите. Ако някой
е изпаднал в грях, не бива да стои в греха, а незабавно да стане, да се очисти
чрез спасителното тайнство Покаяние и да продължи по Пътя на спасението.
Ако ние скъпо спасението, ако искаме да живеем вечно с Бога. Нека да се
подвизаме с добрия подвиг, да се очистваме от сквернотата, която ни е обхвала и
винаги да бодърстваме. Ако ние скъпо спасението да не считаме покаянието като
моментно покаяние, а да се стараем то да стане част от нашия живот, защото има
за какво да се покайваме. Ако ние скъпо спасението, не бива да се отчайваме, а
винаги да помним, че пътя не е лек, но води към спасение. Води към извора на
Живота, към Бога.
Утре е велик празник, празникът на Богоявлението, на явяването на св.
Троица. Утре, когато Господ Иисус Христос се кръщава в Йордан, на нас ни се
открива поклонението на св. Троица, защото гласът на Отца свидетелства за
Господ, като го нарича възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди
истиноста, верността на словото. Заради това и Църквата въздава слава на
явилия се Христос Бог.
Нека, имайки и помнейки думите на св. Йоан Кръстител да постоянстваме във
Вярата ни, да се опитваме поне, да живеем по Бога, да не се отказваме. Пътят е
труден и суров, но наградата е сладка и питателна, защото е вечна. Пътят е
тленен, а наградата нетленна. Пътят е постлан с тръни и бодили, а наградата е
украсена с прекрасни венци от цветя, които ще се хубавеят вечно.
Нека, винаги да сме нащрек, защото врагът на човека, не спи и не дреме, а
гледа, внимава и търси, кого да погълне, и кого да завлече в пътя на погибелта.
Когато искрено се разкайваме, покайваме за греховете си пред свещеник, Господ
непременно ще ни спаси и прости, ще ни даде Своята благодат, а това покаяние ще
се превърне за нас в слепваща смола, която ще ни прилепи към смирението и
останалите добродетели, и така ще възстановим мира, който е и най-важен за
душата, ще възстановим и спокойствието, любовта, надеждата и вярата. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
