ДО ГЛАВНИЯ
РЕДАКТОР
НА ВЕСТНИК
„СТРУМА”
БЛАГОЕВГРАД
О Т Г О
В О Р
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН /ГОСПОЖО/ ГЛАВЕН РЕДАКТОР,
В бр. 115 (6699), на
вестник „Струма” от 22.05.2014 г. бе публикувана статия със заглавие:
„Благоевградчанин от кв. „Грамада” стана хит в интернет с критика към
църквата”.В статията се изнасят неверни твърдения, свързани с написаното от
мен в есе, с което участвах в конкурс на тема „Дяконията като начин на служение
в Православната църква”, отнасящи се към БПЦ. Ето защо, моля да публикувате отговора
ми на същото място и със същия шрифт, при спазване на изискванията на закона.
При цялото си
уважение към посочения вестник и автора на статията г-жа
В. Симеонова, трябва
да направя следните уточнения:
1.
Никъде в есето не е отправяна критика към Българската Православна Църква, както
е упоменато в заглавието.
2.
Желая да се разгранича от ЛИЧНОТО МНЕНИЕ на г-жа Ваня Симеонова, което гласи: „ ...Ботьо Димитров ... разби Българската
православна църква, вадейки на показ тоталното
й безхаберие по отношение на социалната дейност, която би
трябвало да е в нейната основа. Димитров изложи в няколко страници главния
порок на църквата - да си затваря очите пред бедните и онеправданите, в есе, с
което участва в организирания наскоро конкурс...”
В есето съм представил
мои виждания за социалната дейност на Църквата.
Основа на Църквата
трябва да бъде благовестието и учението за вечния живот, а след него
материалната помощта към хората, защото човек не е само от душа, а има и тяло
за което трябва да се грижи.
Също
се разграничавам и с публикуването в края на статията мнение, отнасящо се към
висшия клир, както и с някои други написани неща, но те не са от най-голяма
значимост.
3.
Следващото, което искам да уточня, са цитатите от есето вплетени в обобщаващо
според автора мое лично мнение.
Вестник
„Струма”: „Според младия семинарист
църковната институция е забравила заповедта на Иисус Хритос "да любим един
другиго, както Той ни възлюби".
В есето такова нещо
няма никъде написано!
Вестник
„Струма: „Мястото на църквата днес е да
бъде сред болните, гладните, бедните хора. Прекрасно ще е, ако тя работи с
приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в
алкохолна, наркотична и други зависимости. А в родната ни църква, колкото и
неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма”, критикува
Димитров.„
Тези думи в есето
звучът така:
Мисля, че мястото на социална дейност на Църквата в
съвременния свят трябва да е сред болните, гладните, бедните хора. Нужно е
Църквата да обърне внимание на хората със специални нужди и да бъде сред
младите и учащите се. Прекрасно ще е, ако Тя работи с приютите за деца и
възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в алкохолна,
наркотична и друга зависимост. Според мен, главна цел на Църквата след
благовестието за вечния живот и ученето как да го живеем трябва да бъде помощта
към човеците, които изпитват някаква нужда, от какъвто и да е характер.
Радвам се, че създателите на сайта milostivi.org ни дадохте повод да помислим повече и по-задълбочено по тази важна тема, свързана с дяконията. Всички хора, още повече семинаристите, като бъдещи духовници, е нужно да бъдем запознати със социалната дейност на Църквата и да се стараем по какъвто можем начин да я развиваме. Нивото на социална ангажираност на Църквата, провеждана по правилен начин, е признак за общото духовно състояние и на самата поместна Църква, и на обществото, в което Тя е изпратена. В родната ни Църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма. Факт! Наистина, срещат се на места социални кухни, домове за нуждаещи се хора, центрове за работа с наркозависими, свещеници, които работят с хора изпаднали в беда по една или друга причина. Има и занимания по вероучение за деца и възрастни, но всички те по-скоро са изключение, а не обичайна развиваща се дейност на енорията или на митрополията. Задача на Църквата е да увеличи мащабите на социалната Си дейност. За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”
Радвам се, че създателите на сайта milostivi.org ни дадохте повод да помислим повече и по-задълбочено по тази важна тема, свързана с дяконията. Всички хора, още повече семинаристите, като бъдещи духовници, е нужно да бъдем запознати със социалната дейност на Църквата и да се стараем по какъвто можем начин да я развиваме. Нивото на социална ангажираност на Църквата, провеждана по правилен начин, е признак за общото духовно състояние и на самата поместна Църква, и на обществото, в което Тя е изпратена. В родната ни Църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма. Факт! Наистина, срещат се на места социални кухни, домове за нуждаещи се хора, центрове за работа с наркозависими, свещеници, които работят с хора изпаднали в беда по една или друга причина. Има и занимания по вероучение за деца и възрастни, но всички те по-скоро са изключение, а не обичайна развиваща се дейност на енорията или на митрополията. Задача на Църквата е да увеличи мащабите на социалната Си дейност. За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”
4.И последното, което желая да
разясня е, че не съм и не съм бил администратор на православния блог
Добротолюбие!
Аз
уча в Софийската духовна семинария и работя за БПЦ, защото съм убеден в
правотата на християнството и в същността на служението на Църквата.
Нека
моята визия и предложения изложени в есето се разбират правилно. Не да бъдат
разглеждани като критика, а като стремеж да допринеса за утвърждаването на
успеха и авторитета на БПЦ. Желая родната ни Църква да става все по-добра в
социалната Си дейност и по-влиятелна, но „За
тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”
Смятам,
че ние трябва да разговаряме за нещата от живота, да си поправяме грешките с
един спокоен и уравновесен тон, без да гледаме на другите като врагове и да се стремим
да правим по-добър живота ни.
Всеки
човек иска да успява в онази кауза, в която той вярва!
22.05.2014 г. С уважение,
Ботьо
Димитров
Есето на Ботьо Димитров може да видите тук.
