Като неизменна част от българската държава Македонският край чрез своите богобоязливи и трудолюбиви люде има своя голям принос в борбите за духовното и политическо освобождение на българския народ от края на 19-и век, а след Освобождението на България още дълги години жадува за своята пълна свобода и независимост. Именно там, където българщината е най-скъпа и македонците патриоти бранели до смърт своето национално българско самосъзнание, Богу било угодно да се потруди и блаженопочившият Неврокопски митрополит Макарий.
Като епархийски архиерей той поставя началото на масовото храмостроителство и до голяма степен на него дължим сегашния облик и уредба на Неврокопска епархия.
Светското име на митрополит Макарий е Марин Стамов. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Първоначално образование получава в родното си село, а пети прогимназиален клас - в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в гр. Одрин. Продължава образованието си в Търновското духовно училище, а впоследствие се премества в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1897 г. През есента на същата година със стипендия, отпусната от Св.Синод, заминава за Русия, където до 1900 г. учи в Киевската духовна семинария. От м. септември 1900 г. е студент в Петербургската духовна академия, където се дипломира през 1904 г. с научната степен „д-р на богословието”. През годините, прекарани в духовните учебни заведения, у него съзрява мисълта за пълното му духовно приобщаване към св. Църква и себеотречение в името на Бога. След завръщането си в България, от 1 септември 1904 г. до 1 март 1909 г. той е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, на 25.10.1904 г. в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” е постриган в монашество с името Макарий. На 31 януари 1905 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 02.02. с.г. и за йеромонах.
Като епархийски архиерей той поставя началото на масовото храмостроителство и до голяма степен на него дължим сегашния облик и уредба на Неврокопска епархия. Светското име на митрополит Макарий е Марин Стамов. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Първоначално образование получава в родното си село, а пети прогимназиален клас - в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в гр. Одрин. Продължава образованието си в Търновското духовно училище, а впоследствие се премества в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1897 г. През есента на същата година със стипендия, отпусната от Св.Синод, заминава за Русия, където до 1900 г. учи в Киевската духовна семинария. От м. септември 1900 г. е студент в Петербургската духовна академия, където се дипломира през 1904 г. с научната степен „д-р на богословието”. През годините, прекарани в духовните учебни заведения, у него съзрява мисълта за пълното му духовно приобщаване към св. Църква и себеотречение в името на Бога. След завръщането си в България, от 1 септември 1904 г. до 1 март 1909 г. той е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, на 25.10.1904 г. в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” е постриган в монашество с името Макарий. На 31 януари 1905 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 02.02. с.г. и за йеромонах. Наред с преподавателските си задължения младият инок се занимава и с книжовна дейност, като взема активно участие в списването и подготовката на списание „Християнска мисъл”, редактирано от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит). Той е и редовен сътрудник на „Църковен вестник”, в който постоянно намират място статиите му, свързани с актуални теми от църковно-обществения живот, както и други материали, отнасящи се до въпроси от нравствено-богословски характер. Член е на комисията по преглеждането на Библията, както и автор на учебника по Литургика за пети клас по Нестеровски (изд. в София, 1906 г. ), учебника по Свещено Писание за втори и трети семинарски клас и преводач на учебника по Омилетика (Църковно красноречие ) от Певницки (изд. в София, 1912 г.). Също така е и участник в превода на учебника по Догматическо богословие от епископ Силвестър в три тома (изд. в София, 1912; 1913; 1914 г.). От 01.03.1909 г. йером. Макарий е назначен за протосингел на Св.Синод, която длъжност изпълнява до 01.09.1912 г . Като такъв на 22.03.1909 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско дос-тойнство. От 01.09.1912 г . до 17. 04.1916 г. архим. Макарий е ректор на Софийската духовна семинария. Съвременниците му го определят като „просветен, мъдър и трезв духовен просветител и опитен и трудолюбив администратор”. В спомените на учениците му той остава добрия „дядо” ректор, който е готов във всеки момент да се притече на помощ на нуждаещите се, като ги подкрепя морално и материално. На 21.06.1915 г. архим. Макарий е избран за Неврокопски митрополит, но поради кончината на Българския екзарх Йосиф I каноническото му утвърждаване става едва на 27.03.1916 г. На 17.04.1916 г . в столичния катедрален храм „Св. Неделя” той е хиротонисан за Неврокопски митрополит от Наместник-председателя на Св. Синод, Софийски митрополит Партений, и архиереите - Струмишки митрополит Герасим и Нишавски епископ Иларион. В своята епархия митрополит Макарий е изправен пред изпитанието да съгради из основи една нова административна система, като постепенно се запознава с окаяното състояние на храмовете и църковните имоти в този край, останали без надзор и обгрижване по време на войните. По негова инициатива започва възобновяването на множество разрушени или силно увредени храмове, а заедно с това се поставя и началото на строителството на много нови храмове и параклиси. Започва повсеместно обновление на клира и създаване на редица фондове за духовна просвета и благотворителност. През 1920 г. към територията на Неврокопска епархия се присъединяват и градовете Мелник и Петрич, които дотогава били част от бившата българска Струмишка епархия. В своите многократни обиколки митрополит Макарий успява да посети всяко кътче, населено с българи, като чрез своите пламенни проповеди поддържа патриотичния дух на бежанците, преселили се от околните епархии, териториите на които били останали под чужда политическа власт. За кратко време, благодарение на високопреосвещения архиерей и многото интелигентни и високообразовани духовници, които той ръкополага, Неврокопска епархия достига до своя разцвет на духовен живот и уредба. Не по малка заслуга за това има и благочестивото и отрудено българско население в този край, което в годините на робство, а и много след освобождението жадувало за свой архиерей българин и богослужение на български език. Митрополит Макарий е член на Св. Синод от 1930 г. до 1934 г. Според Своя велик промисъл Всеподателят Бог призовал в Своите селения многозаслужилия и благочестив архиерей, ненавършил още 58 години, в разгара на неговите сили и служение. Той предал Богу дух на 07.06.1934 г. в гр. София, оставяйки след себе си светла диря с доброплодните си дела. Погребан е до неврокопския катедрален храм „Св. Кирил и Методий”. Автор: Борис Цацов
Източник: http://synpress-classic.dveri.bg
