Роженски манастир
Роженския
манастир е разположен южно от с. Рожен, Благоевградски окръг, на 6 км източно
от Мелник. Построен е на мястото на древни езически оброчища през 1220 от
деспот Алексий Слав; със специална
грамота (сигилий) той подарява на манастира с. Катуница, Пловдивски окръг. През
османското иго Роженския манастир е духовен и книжовен център. През XIV в. в него работи калиграфска
школа; нейно дело е ръкописът „Тълкуването на Йов“ със 117 миниатюри, пренесен
през 164 в черквата „Гроба Господен“ в Йерусалим През периода на робството
Роженския манастир е превърнат от висшето гръцко духовенство в метох на
Иверския светогорски манастир. Освободен е от фанариотската опека през 1912.
Манастирът е бил убежище на Яне Сандански, близо до не се намира гробът на
войводата.
В сегашния си вид Роженския манастир
се оформя в края на XVIII и
началото на XIX в.
Манастирският ансамбъл е затворен комплекс във форма на неправилен
шестоъгълник, организиран около вътрешния двор. Жилищните постройки ограждат
двора от 5 страни, по шестата минава висок зид; строени са вероятно в средата
на XVIII в. Откъм външната си страна
сградите са с дебели каменни стени със сантрачи и имат масивен изглед, към
двора са напълно открити – с широки ажурни чардаци и много еркери върху
наклонени дървени подпори. При изграждането на силуета на манастирския ансамбъл
е проявен тънък художествен усет. Жилищните крила са степенувани по етажност и
подчертават линиите на наклонения терен. Северното крило завършва с малка
ажурна кула. Постигнато е пълно органическо израстване и срастване на комплекса
с околния пейзаж. Значителния обем на свободно стоящата манастирска черква „Рождество
Богородично“ почти изпълва малкия двор. Та е трикорабна псевдобазилика с
притвор и открита галерия към юг и запад‘ има просторен наос и доста широк ср.
Кораб (5,30 м) с 3 много степени апсиди на изток, които отвън стигат до
трапециовидния фронтон. Градена е от ломен камък и тухлени пояси. Подновена е в
1732, откогато е и по-голямата част от стенописите. Изписана е богато с много
сцени (повече от 150 сюжета ) и образи. Разгърнати са подробно „Богородичния
акатист“ и „Всеенските събори“. Стилово стенописите носят белезите на атонските живопис и резба, въпреки че са
изпълнени с по-голяма свобода. През 1959 върху северната стена на притвора са
открити фрагменти от ктиторски портрети, на които са написани имената Донко
хаджи и Анастас. Предполага се, че са от по-стария живописен пласт на черквата
(от 1597). В северния параклис е ктиторския портрет на монахиня Мелания (от
1732), който прави силно впечатления с реализма на изображението. Най-стари са
стенописите в манастирската костница „Св. Йоан Предтеча“, която според запазен
надпис е построена и изписана през 1662. Забележителност в Роженския манастир
са уникалните дърворезбени иконостаси и аналои. Особено значителен е малкият
иконостас в дяконикона, изрязан с голямо умение и художествено въображение..
Разнообразните животински фигури и растителни орнаменти, майсторски преплетени
със старозаветни сцени, са шедьоври на българското дърворезбено изкуство.
Иконостасът в главната черква (XVII-XVIII в.) е с големи икони със златен фон и гипсови нимбове около образите. В
северния параклис до притвора в иконостаса с плитка резба са ценни иконите „Св.
Богородица с младенеца“ и „Св. Йоан Предтеча“. По прозорците на черквата има
стъклописи от 1715 (единствени в България от този период). Простите, но
изразителни архитектни обеми, богатата декоративна дърворезба и оригиналните
икони и стенописи правят комплекса на Роженския манастир един от
най-значителните паметници на възрожденското култово стр-во в Югозападна
България. Обявен е за паметник на културата.
Бачковски манастир
Бачковския
манастир е разположен в Родопите край
левия бряг на Чепеларска река, 11 км южно от Асеновград, близо до с. Бачково,
Пловдивски окръг. Основан в 1083 (по време на византийското иго) от грузинеца
Григорий Бакуриани като манастир „Св.
Богородица Петричка“ и обдарен с обширни поземлени владения. Развива се
отначало като важен център на грузинското монашество. Към края на XI в. в Бачковския манастир се
оформя Бачковската просветна школа.
Бачковския манастир влиза трайно в
границите на България при царете Калоян (1197-1207) и Иван Асен II (1218-41). През XIV в. в него има вече известен
брой български монаси; покровителствуван е от цар Иван-Александър (1331-71),
който става втори ктитор (портретът му е запазен върху стените на манастирската
костница). Предполага се, че в манастира е заточен от турците патриарх Евтимий
Търновски. В първите ва века на османското иго (XV и XVI в.) в Бачковския манастир изживява
известен упадък, но през XVII в. в него отново се разгръща художествена, книжовна и
строителна дейност, започва обновяването на манастирския комплекс.
Бачковския манастир е архит. ансамбъл
с 2 двора, затворени от манастирските сгради, които са издигнати през XVII-XX в. на мястото на разрушените
стари постройки. В главния северен двор се влиза от изток през широка врата. В
югозападния му ъгъл е изградена трапезарията. От средно-вековните градежи са
запазени външните зидове с големи контрафорси на западното крило. Главната
манастирска черква, посветена на Богородица, е строена през 1604 по образец на
светогорските храмове. Тя е кръстокуполна, със сложен олтар, отделен от наоса
чрез стена, с конхи на север и юг и с едноделен нартекс. До нея е двуетажната
черква „Свети Архангели“ (XIII-XIV в.) с купол, носен от 4 пиластъра.
Южният двор е заграден с двуетажни постройки. В него е черквата „Свети Никола“,
изградена в 1834. Тя е ценотрична, с подчертани отвън рамена на кръста чрез 4
широкоъгълни фронтона. Върху надзид се издига висок барабан с 12 тесни прозореца.
Единственият паметник, изцяло запасен от първоначалния комплекс (1083), е
манастирската костница (на 300-400 м източно от Бачковския манастир). Представя
двуетажна гробнична еднокорабна черква, предназначена за съхраняване на костите
на монасите. По тип тя е продължение на раннохристиянските гробници, т. нар.
мартирии. Има голяма полукръгла апсида на изток и квадратен нартекс на запад.
На южната фасада и апсидата има декоративна аркада с полуколонки. Украсена е
със стенописи, които включват основните евангелски сюжети и символични
композиции(„Дейсис“, „Видението на Йесекиил“, „Страшният съд“), свързани с
възкресението на мъртвите и с образи на изтъкнати монаси (между тях са и
грузинските светци Георги и Евтимий Светогорци и Иларион Ивер). Поради високите
си художествени достойнства – архитектоничната логика и избистреност на
композициите, хармоничния ритъм, изящество и подчертана духовна експресия на
образите, стенописите се нареждат между най-ценните живописни ансамбли на
източнохристиянската живопис от XI-XII в. Изпълнени са под ръководството на
зографа Йоан Ивиропул, школуван вероятно в Цариград. В зазиданите през XIV в. арки на притвора са
изписани ктиторите-грузинци цар Иван-Александър, Йоан Богослов, св. Константин
и св. Елена.
Манастирската транезария се намира на
южната сграда на бачковския манастир Покрита е с полуцилиндричен свод, на
източната и западна стена има ниши. В средата на помещението се намира каменна
маса с изрязан върху нея надпис от 1601. Стените и сводътт са украсени богато
със стенописи от 1603. Върху свода е изобразено „Дърво Йесеево“ – рядка
композиция. От фигурата на Йесей започват да се вият клоните на дървото така,
че образуват медальони, в които са изписани образи на светци. Най-значително от
композицията са правите фигури на античните философи Аристотел, Диоген, Софокъл
и др. със свитъци в ръце. Върху източната стена е изписана композицията
„Страшният съд“; върху западната стена – композицията „Дейсис“ и сцени от
мъченичествата на светци; върху севернат стена – сцени от „Богородичния акатис“
и живота и деянията на Иисус Христос; върху южната – сцени от вселенските събори.
Цялата стенопис на трапезарията е изпълнена с темперна техника, в ярък колорит,
като фон е използвуван тъмносиньо-черен тон, върху който с охра, цинобър, бяла
и кобалтово синя боя са рисувани отделните фигури. През 1643 върху външната
стена на трапезарията е изписана голяма композиция – манастирската сграда и
шествието при изнасянето на чудотворната икона, ктиторските портрети на
Григорий, Апасий, Гаврил и Георги, имп. Алекси Комнин и др. Стенописите в
трапезарията на Бачковския манастир (реставрирани през 1965-71) са
забележителен паметник на изобразителното изкуство от началото на XVII в.
Върху свода на откритото преддверие
под черквата „Свети Архангели“ и в притвора на черквата „Свети Никола“ са
запазени стенописи, изпълнени от Захарий Зограф през 1840-41. В сцените, които
илюстрират евангелските притчи (в „Свети Архангели“) и в „Страшният съд“ (в
„Свети Никола“), Захарий Зограф пресъздава архитектура и битовата атмосфера на
пловдивските къщи и тълкува поучителния смисъл на християнските предания с явна
социална целенасоченост. Сред портретите на пловдивските първенци художникът
изписва и своя портрет. В съборната черква се пази икона на Св. Богородица
Елеуса, покрита със сребърна обкова от 1310. Върху нея има грузински надпис с
имената на дарителите й.
Бачковския манастир е ставропитиален
манастир; подчинен е направо на Светия синод. В манастирския музей се
съхраняват големи художествени ценности (изящно изработени икони, златарски
изделия, черковни утвари и др.), създадени в продължение на 9 века.
Източник: Енциклопедия България, том 1, 5.
