23 юни 2014 г.

Две Български монашески обители под покрова на Божията Майка.

Роженски манастир

Роженския манастир е разположен южно от с. Рожен, Благоевградски окръг, на 6 км източно от Мелник. Построен е на мястото на древни езически оброчища през 1220 от деспот Алексий Слав; със специална грамота (сигилий) той подарява на манастира с. Катуница, Пловдивски окръг. През османското иго Роженския манастир е духовен и книжовен център. През XIV в. в него работи калиграфска школа; нейно дело е ръкописът „Тълкуването на Йов“ със 117 миниатюри, пренесен през 164 в черквата „Гроба Господен“ в Йерусалим През периода на робството Роженския манастир е превърнат от висшето гръцко духовенство в метох на Иверския светогорски манастир. Освободен е от фанариотската опека през 1912. Манастирът е бил убежище на Яне Сандански, близо до не се намира гробът на войводата.


            В сегашния си вид Роженския манастир се оформя в края на XVIII и началото на XIX в. Манастирският ансамбъл е затворен комплекс във форма на неправилен шестоъгълник, организиран около вътрешния двор. Жилищните постройки ограждат двора от 5 страни, по шестата минава висок зид; строени са вероятно в средата на XVIII в. Откъм външната си страна сградите са с дебели каменни стени със сантрачи и имат масивен изглед, към двора са напълно открити – с широки ажурни чардаци и много еркери върху наклонени дървени подпори. При изграждането на силуета на манастирския ансамбъл е проявен тънък художествен усет. Жилищните крила са степенувани по етажност и подчертават линиите на наклонения терен. Северното крило завършва с малка ажурна кула. Постигнато е пълно органическо израстване и срастване на комплекса с околния пейзаж. Значителния обем на свободно стоящата манастирска черква „Рождество Богородично“ почти изпълва малкия двор. Та е трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия към юг и запад‘ има просторен наос и доста широк ср. Кораб (5,30 м) с 3 много степени апсиди на изток, които отвън стигат до трапециовидния фронтон. Градена е от ломен камък и тухлени пояси. Подновена е в 1732, откогато е и по-голямата част от стенописите. Изписана е богато с много сцени (повече от 150 сюжета ) и образи. Разгърнати са подробно „Богородичния акатист“ и „Всеенските събори“. Стилово стенописите носят белезите на атонските живопис и резба, въпреки че са изпълнени с по-голяма свобода. През 1959 върху северната стена на притвора са открити фрагменти от ктиторски портрети, на които са написани имената Донко хаджи и Анастас. Предполага се, че са от по-стария живописен пласт на черквата (от 1597). В северния параклис е ктиторския портрет на монахиня Мелания (от 1732), който прави силно впечатления с реализма на изображението. Най-стари са стенописите в манастирската костница „Св. Йоан Предтеча“, която според запазен надпис е построена и изписана през 1662. Забележителност в Роженския манастир са уникалните дърворезбени иконостаси и аналои. Особено значителен е малкият иконостас в дяконикона, изрязан с голямо умение и художествено въображение.. Разнообразните животински фигури и растителни орнаменти, майсторски преплетени със старозаветни сцени, са шедьоври на българското дърворезбено изкуство. Иконостасът в главната черква (XVII-XVIII в.) е с големи икони със златен фон и гипсови нимбове около образите. В северния параклис до притвора в иконостаса с плитка резба са ценни иконите „Св. Богородица с младенеца“ и „Св. Йоан Предтеча“. По прозорците на черквата има стъклописи от 1715 (единствени в България от този период). Простите, но изразителни архитектни обеми, богатата декоративна дърворезба и оригиналните икони и стенописи правят комплекса на Роженския манастир един от най-значителните паметници на възрожденското култово стр-во в Югозападна България. Обявен е за паметник на културата.  


Бачковски манастир

Бачковския манастир е разположен в Родопите  край левия бряг на Чепеларска река, 11 км южно от Асеновград, близо до с. Бачково, Пловдивски окръг. Основан в 1083 (по време на византийското иго) от грузинеца Григорий Бакуриани като манастир „Св. Богородица Петричка“ и обдарен с обширни поземлени владения. Развива се отначало като важен център на грузинското монашество. Към края на XI в. в Бачковския манастир се оформя Бачковската просветна школа.
          Бачковския манастир влиза трайно в границите на България при царете Калоян (1197-1207) и Иван Асен II (1218-41). През XIV в. в него има вече известен брой български монаси; покровителствуван е от цар Иван-Александър (1331-71), който става втори ктитор (портретът му е запазен върху стените на манастирската костница). Предполага се, че в манастира е заточен от турците патриарх Евтимий Търновски. В първите ва века на османското иго (XV и XVI в.) в Бачковския манастир изживява известен упадък, но през XVII в. в него отново се разгръща художествена, книжовна и строителна дейност, започва обновяването на манастирския комплекс.
          Бачковския манастир е архит. ансамбъл с 2 двора, затворени от манастирските сгради, които са издигнати през XVII-XX в. на мястото на разрушените стари постройки. В главния северен двор се влиза от изток през широка врата. В югозападния му ъгъл е изградена трапезарията. От средно-вековните градежи са запазени външните зидове с големи контрафорси на западното крило. Главната манастирска черква, посветена на Богородица, е строена през 1604 по образец на светогорските храмове. Тя е кръстокуполна, със сложен олтар, отделен от наоса чрез стена, с конхи на север и юг и с едноделен нартекс. До нея е двуетажната черква „Свети Архангели“ (XIII-XIV в.) с купол, носен от 4 пиластъра. Южният двор е заграден с двуетажни постройки. В него е черквата „Свети Никола“, изградена в 1834. Тя е ценотрична, с подчертани отвън рамена на кръста чрез 4 широкоъгълни фронтона. Върху надзид се издига висок барабан с 12 тесни прозореца. Единственият паметник, изцяло запасен от първоначалния комплекс (1083), е манастирската костница (на 300-400 м източно от Бачковския манастир). Представя двуетажна гробнична еднокорабна черква, предназначена за съхраняване на костите на монасите. По тип тя е продължение на раннохристиянските гробници, т. нар. мартирии. Има голяма полукръгла апсида на изток и квадратен нартекс на запад. На южната фасада и апсидата има декоративна аркада с полуколонки. Украсена е със стенописи, които включват основните евангелски сюжети и символични композиции(„Дейсис“, „Видението на Йесекиил“, „Страшният съд“), свързани с възкресението на мъртвите и с образи на изтъкнати монаси (между тях са и грузинските светци Георги и Евтимий Светогорци и Иларион Ивер). Поради високите си художествени достойнства – архитектоничната логика и избистреност на композициите, хармоничния ритъм, изящество и подчертана духовна експресия на образите, стенописите се нареждат между най-ценните живописни ансамбли на източнохристиянската живопис от XI-XII в. Изпълнени са под ръководството на зографа Йоан Ивиропул, школуван вероятно в Цариград. В зазиданите през XIV в. арки на притвора са изписани ктиторите-грузинци цар Иван-Александър, Йоан Богослов, св. Константин и св. Елена.
          Манастирската транезария се намира на южната сграда на бачковския манастир Покрита е с полуцилиндричен свод, на източната и западна стена има ниши. В средата на помещението се намира каменна маса с изрязан върху нея надпис от 1601. Стените и сводътт са украсени богато със стенописи от 1603. Върху свода е изобразено „Дърво Йесеево“ – рядка композиция. От фигурата на Йесей започват да се вият клоните на дървото така, че образуват медальони, в които са изписани образи на светци. Най-значително от композицията са правите фигури на античните философи Аристотел, Диоген, Софокъл и др. със свитъци в ръце. Върху източната стена е изписана композицията „Страшният съд“; върху западната стена – композицията „Дейсис“ и сцени от мъченичествата на светци; върху севернат стена – сцени от „Богородичния акатис“ и живота и деянията на Иисус Христос; върху южната – сцени от вселенските събори. Цялата стенопис на трапезарията е изпълнена с темперна техника, в ярък колорит, като фон е използвуван тъмносиньо-черен тон, върху който с охра, цинобър, бяла и кобалтово синя боя са рисувани отделните фигури. През 1643 върху външната стена на трапезарията е изписана голяма композиция – манастирската сграда и шествието при изнасянето на чудотворната икона, ктиторските портрети на Григорий, Апасий, Гаврил и Георги, имп. Алекси Комнин и др. Стенописите в трапезарията на Бачковския манастир (реставрирани през 1965-71) са забележителен паметник на изобразителното изкуство от началото на XVII в.
          Върху свода на откритото преддверие под черквата „Свети Архангели“ и в притвора на черквата „Свети Никола“ са запазени стенописи, изпълнени от Захарий Зограф през 1840-41. В сцените, които илюстрират евангелските притчи (в „Свети Архангели“) и в „Страшният съд“ (в „Свети Никола“), Захарий Зограф пресъздава архитектура и битовата атмосфера на пловдивските къщи и тълкува поучителния смисъл на християнските предания с явна социална целенасоченост. Сред портретите на пловдивските първенци художникът изписва и своя портрет. В съборната черква се пази икона на Св. Богородица Елеуса, покрита със сребърна обкова от 1310. Върху нея има грузински надпис с имената на дарителите й.
          Бачковския манастир е ставропитиален манастир; подчинен е направо на Светия синод. В манастирския музей се съхраняват големи художествени ценности (изящно изработени икони, златарски изделия, черковни утвари и др.), създадени в продължение на 9 века.



Източник: Енциклопедия България, том 1, 5.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.