Нашите небесни покровители.

Ако страданията нямат смисъл,  то и животът няма смисъл.

Някога чувствали ли сте се на предела на душевното си състояние, че да „изгаряте от желание” да зарежете всичко, да сложите край веднъж завинаги? Сигурна съм, че в живота доста хора са изпадали в това лабилно положение или им предстои. Някои са се измъкнали, а други са останали приковани в примката на емоционалната бездна.

Такъв бе случаят и с Поли. Родена по времето на социализма, родителите ѝ не я бяха въвели в едно от седемте тайнства –  Светото кръщение. Години след това, тя остана не кръстена.

В юношеството си бе изпратена на пионерски лагер, където се запозна с  Александър – момчето, което преобърна живота ѝ с космическа сила. Лятното увлечение постепенно  прерасна в страст, а страстта в нежна и опитомена любов. С течение на времето отношенията им се задълбочиха. Подбудени от вътрешното желание да бъдат заедно, те пристъпиха към следващата крачка, като оповестиха на света любовта си чрез сключване на граждански брак. В началото всичко изглеждаше лесно, спокойно и непринудено. Живееха в мир и разбирателство до един момент, когато въртележката на любовта се завъртя в друга посока. 
Дразгите между тях ставаха все по-често явление, разговорите бяха изострени, всеки жест на единия беше дразнител за другия.  Прибираха се късно у дома, избягваха срещите очи в очи, а когато се случваше да вечерят заедно никой не обелваше и дума. Тишината се превърна в безразличие. Заспиваха и се събуждаха  сърдити. Това бе затишие пред буря, чиито гръмотевици проблясваха в лазурното небе и щяха да се стоварят върху им като хищник, преследващ  беззащитната си жертва.

Пукнатините в брака им бяха достатъчно,  за да се срути безвъзвратно и при най-малкия повей на вятъра. Поли не издържаше  нито секунда повече да бъде до това тиранично същество, мъжът ѝ, който дълго време бе тровил живота ѝ. Загубила бе всякаква капка тласък за живот, бе на ръба да скочи в бездната на вечната забрава. Дори собствената ѝ рожба ѝ бе равнодушна, оставила я бе настрани, някой друг да се грижи за клетото създание. Срината като ронещата се скала, вървеше към своя край, а за агонията на душата, лекарства не съществуват.

Но на кого да сподели погрома, който бе настъпил в семейството и душата ѝ? Мисълта да прекрати „гражданския” фарс, в който бе стъпила, се луташе от известно време в главата ѝ. Единствено най-добрата ѝ приятелка бе запозната какво се случва. Да загатне на родителите си за развод беше невъзможно. Те имаха консервативни разбирания и не одобряваха прищевките като развод, навлезли току-що  от Новия свят в нашите ширини и закостенели нрави.

Веднъж докато разкриваше до най-малката трошица хляб подробностите от поредния физически, морален и нравствен натиск, Поли бе озарена от просветление, което Зоя ѝ сподели. Водила разточителен начин на живот, изгубила всякакви морални ценности, омърсила тялото и духа си, престъпвайки Божиите закони, Зоя  бе преоткрила връзката с Господ, след като приела Св. Кръщение.  Поли бе смаяна от покварния живот, който приятелката ѝ бе загърбила, тъй-като Зоя излъчваше смирение и спокойствие – беше враг на алкохола, вярна съпруга, държеше на традициите, обгрижваше с ласки и любов двете си деца.  Виждайки чудото, което бе превърнало приятелката ѝ в това, което е днес, мисълта да се покръсти, се промъкна лесно в сърцето на Поли и зае основно място.

Алекс, обаче,  не вярваше в съществуването на висша сила и с пренебрежение отхвърли намерението на жена си. Многократните опити на Поли да склони съпруга си да сключат църковен брак се оказваха напразни. Александър не проумяваше защо жена му настояваше  бурно като тайфун да бъде християнка и да заявят любовта си пред Онзи на небето. Всеки път щом заговореше по темата, той ѝ отвръщаше с присмех и подигравки.  Но отклиците му не сломиха борбата на Поли да запази искрата на любовта, която все още гореше в нея.

Седмица след като Поли се покръсти, брачният ѝ партньор забеляза разлика в поведението ѝ.  От нея лъхаше на мир и спокойствие като майска утрин. Тя стана по-любвеобилна  и търпелива към него, гледаше го със същия невинен поглед, с който сърцето на Алекс бе попаднало в примката на любовта през  лятото на 1986.

Пролетта настъпи с птича песен, а с нея дойдоха и Великденските пости.  Поли сияеше от вълнение относно приготовленията да се посвети на празничните традиции. Единственото, което я натъжаваше бе, че мъжът ѝ не бе съпричастен към поста. След литургията  в първата Неделя на поста, Неделя на Православието, Поли изповяда на духовния си отец, че не може да сподели щастието от приемането на Свето Причастие и сладострастието от въздържание със съпруга си. Тогава той ѝ отвърна със следния съвет: „Отиди до манастира „Св.Мина” и се помоли на чудотвореца да се застъпи пред Спасителя за брака, който ти така жадно бленуваш да съхраниш.”  Поли се вслуша в думите му! Две седмици от молитва се изтърколиха както слънцето и луната се редуват, но пасивността на Александър бе същата.  Съкрушена, че и св. Мина не откликна на въжделението ѝ, Поли отново се обърна към духовния си отец. Този път тя получи урок, ценен за всички християни: Имай търпение, спомни си думите на Спасителя: „ и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите“ (Мат. 21:22). Скоро в съня на  Алекс се явиха пресвета Богородица и св. Мина, молещи се на Господ за него, а Той протяга ръцете Си към него. В началото Александър се отнесе недоверчиво към съновидението , но виждайки живота на жена си и отношение ѝ към него се замисли да преобрази своя мироглед.

Чудесата по пътя на вярата се подредиха така, както само Творецът може да ги подреди. Алекс отхвърли атеизма и прие Светото Кръщение. Уютът,  блаженството, наслада от разговорите, близостта, милувките намериха своята изгубена пътека към дома на вече не толкова изгубените сърца на Поли и Александър.

Въодушевлението да скрепят духовната си обич и пред Бог, бе обладало  най-после и Александър.  В началото на юни венчавката се състоя  в „Св. Мина” – неземното място, което хвърли светлина върху разклатените устои на семейството и допринесе за сплотяването му.  Година по-късно, на връх Великден, на бял свят изчурулика Мина – рожбата, която олицетвори силата Господня.

Беше лятна и прохладна нощ, когато луната бе изпълнила небосвода със сиянието си.

Алекс не можеше да заспи, затова реши, че като почете може и  да се унесе в блажен сън. В ръцете си държеше книга, посветена на Св. Серафим Саровски, докато я разлистваше, погледът му се спря върху цитат от него, който гласеше - “Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе”.  Александър отмести очи от четивото и се взря в Поли. Да, той изпита радост, земна и небесна.

Автор: Евгения Докова, 11 клас.