Един старец бил задържан за убийство. По време на разпита, придружен според александрийските закони с мъчения, той заявил, че имал съучастник в убийството. Този, когото посочвал старецът, бил 12-годишен юноша. И единият, и другият били подложени на големи мъчения. Старецът продължавал да държи на своето: "Ти беше с мен при извършване на убийството". Младежът нямало какво да признае. Той не участвал в убийството и не бил заедно с убиеца. След много изтезания и двамата били осъдени на обесване. Отвели ги на 5 мили от града, на обичайното място на обесването. На една стадия от града се намирали развалини от храма на Крон (Сатурн). След пристигането на мястото на наказанието, тълпата и войниците пожелали пръв да бъде обесен 12-годишния младеж. Хвърлил се в краката на войниците, младежа крещял: "Заради Господа сторете ми милост, обесете ме с лице към изток, та да гледам на там, когато вися."
- Защо? - запитали го войниците.
- Ох, милостиви господари, не са се минали седем месеца, откак се удостоих със св. Кръщение.
Това признание затрогнало до сълзи войниците. В това време старецът, разтреперен от злоба, силно викал:
- заради Серапис, обесете ме с лице към Крон!
Войниците, като чули това богохулство, оставили младежа и първо обесили стареца. В този момент пристигнал конник, изпратен от наместника на Египет.
- Не е заповядано младежа да бъде наказан. Върнете го обратно!
Войниците и народът се зарадвали извънредно много на това и, като се върнали с младежа, представили го в съдилището, където той бил освободен от императорския наместник. Получил неочаквано спасение, младежът станал монах.
Из "Духовни полета".
