…чрез мъчения достигнахте
Христос...
“Настъпи часът на вашето тържество,
когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите
си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога... Съобразно с вашите
прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда,
нелицемерна любов”.
Така една майка, преди много време
увещава своите деца да приемат мъченическа смърт в името на своя Бог. Една
истинска майка, една мъченица, светица. Думите на св. София са думи трудни,
думи тежки, непосилни, тъжни и едновременно с това радостни. Майката тази,
която е родила децата си ги увещава, насърчава
ги да не се безпокоят, да не се притесняват, да не се страхуват, а да
изповядват славното и велико име: “християнин”.
Тя, св. София не се е притеснявала,
напротив. Молила ги само да помнят думите й, да помнят как ги е учила на
словото на Живота, как ги е учила да се кръстят, да четат и да се молят. И
знаете ли какво моли тя своите деца? Моли ги следното: “Деца, казва тя, утешете майка си с мъжествено изповядване
на спасителната вяра, на Христа, Сина Божи. За мене деца, наистина ще бъде
голяма радост, радост благодатна и силна, ако деца мои се удостоя да се наричам
майка на мъченици, майка на светици ще се радвам мили мои, ако устоите заради
Бога до кръв и не се изплашите дори от смъртта...”
Всеки, който е родител знае, че след
като се роди детето всичко остава на заден план, за повечето родители дори
Христа остава на заден план, някак си изчезва от живота ни. Малко са
родителите, които биха се съгласили децата им да следват Бога в истинският
смисъл на думата. Някои от св. Отци казват, че монашеството е безкръвно
мъченичество, защото монахът се подлага на изтезания, подлага се на духовни
упражнения, за да се предпази от греха да му устои и да не падне в неспирната
борба, защото избрал е да бъде стражар, да бъде воин Христов.
Някога св. София сама увещала своите
деца да не се притесняват и да последват даже в смъртта Христа, защото Самият
Христос е Живот и то Живот истински, вечен...
Някога св. София се съгласила на
смъртта на децата си, само и само да не предават Бога. Днес обаче, не само, че
не биха дали, ами даже биха попречили на децата възжелали Бога да го последват
пък било то и в монашество, което по сила е равно и на мъченичеството. Биха
попречили, биха навредили и на манастира, и на игумена, и на братята даже, пък
да не говорим и за самия човек, който е решил да последва Бога.
Днес, няма да чуем думите увещателни
на майката към детето: “Дете мое, следвай Бога, труди се, подвизавай се, майка.
Бъде подвижник, за да бъдеш вечно с Бога, това иска една майка сине: да следваш
Бога, да бъдеш безсмъртен, да живееш вечно сине. Вечно с Бога да бъдеш. И ти
дъще бъди усърдна служи всячески на Бога, не се притеснявай от врагът човешки,
който се опитва да навреди на човека. Чули дъще, чули и ти сине? За мене деца, наистина ще бъде голяма радост, радост благодатна
и силна, ако деца мои се удостоя да се наричам майка на мъченици, майка на светци,
ще се радвам мили мои, ако устоите заради Бога до кръв и не се изплашите дори
от смъртта...”
Днес, по-скоро бихме чули: “Къде си тръгнал сине, калугер да ставаш? И щерко? И защо?
Защо се погубваш? Защо се самоубиваш?”
Такова ни е обществото, такива сме и
ние днес.
Много от родителите не могат да
възприемат факта, че децата имат духовните търсения. Много често стои този
парадокс: детето иска да се помоли, иска да отиде на богослужение, иска да се
причастява, а родителят го спира, тормози го психически, не иска детето му да
бъде от онези странните, от онези, които считат за задръстени, защото не ходят
по баровете, не пушат трева и не пият, някак не са модерни. Това не може да
въприеме родителя днес. Трудно му е, защото това е някак си задължаващо, какъв
пример ще даде на детето си, как ще го научи като самия той не знае?
Христос казва: “Не пречете на децата да дохождат при Мене. Защото на
такива е Царството Божие”. Така
и сторила св. София не е спряла дори в мъченията децата си, това трябва да
прави и съвременния родител, когато детето иска да следва Бога, когато то има
духовни търсения, когато сам родителя вижда, че детето е по-духовно,
по-молитвено настроено не трябва да го спира, а точно обратното да го
насърчава. Тогава майката ще стане майка на светци, а бащата баща на
подвижници, които ще са вечно живи, които няма да се ограничат с тукашния
временен живот, а ще станат и вечни обитатели на Небесния Йерусалим, град в
който вечно ще пребивават живи и радостни, и свети, и обожени.
В историята има примери за такива
родители, но те са малко. Пример е и днешната постъпка на майката мъченица,
Майка с главно “М”, която не се поколеба, насърчи децата си да последват
Бога и сега се радва вечно с тях, защото послушаха децата майка си. Утешиха я,
мъжествено изповядаха спасителната вяра. Тя сега е истински радостна, защото
св. Вяра, св. Надежда и св. Любов станаха мъченици, станаха светици и сега
майка им се нарича майка на мъченици, майка на светици...
Мъченици
Св. Вяра, Надежда, Любов
се сподобиха с Небесен покров.
Изповядвайки Христа смело
станаха участници в благодатното дело.
В мъченията бяха смели
затова и бяха наградени,
с живот вечен, благодатен
в рай славен, ароматен.
Заедно с майка си Св. София
Учат ни на живот,
как да създадем таз симфония.
и да достигнем до благодатния небосвод.
Св. Вяра да ни помага
Да носим товара с повдигната снага.
Св. Надежда да ни дарува търпение
За да имаме ний смирение.
Св. Любов да ни даде любовта най-голяма,
за човеците благодат преголяма.
Майката София да не ни забрави
и винаги да се моли да бъдем здрави.
Автор: Ангел Карадаков
