Когато си богат,
мисли дали можеш достойно да живееш в бедност.
Когато си щастлив, си представяй как с
достойнство посрещаш нещастието.
Когато хората те
хвалят, мисли дали можеш достойно да понесеш подигравките.
И през целия
си живот мисли как достойно да посрещнеш смъртта.
Понякога човек прикрива своите немощи пред
тези, които го обичат, да не би да се отвратят от него. Прикрива ги и пред
тези, които го хвалят, за да не започнат да го подиграват. Такъв човек прави
две грешки: първо, защото не разбира, че ако той сам си разкрие слабостите,
няма да бъде по-малко обичан или хвален. А когато другите хора разкрият
слабостите му, тогава те непременно ще се отвратят от него и ще го упрекват. И
второ – той забравя, че има Око, което вижда и знае всичко за него. Затова
по-добре е да разкриваме своите слабости още преди те да са придобили пълна
власт над нас и да са станали очевидни за другите. А докато си млад е по-лесно
да понасяш упреци, отколкото на старини.
За каква истина говориш? Нима Бог не ни дава
всеки ден стократно повече, отколкото сме способни да Му върнем? Само че Той не
се оплаква от неблагодарност.
Когато човек изпълни всички закони, тогава
може да каже, че е дорасъл до животно, защото животното живее точно
изпълнявайки закона. А който още не е дорасъл до животно, може ли да дорасте до
Бога?
Има пет основни импулса, които движат хората:
(1) личната облага и собствените удоволствия; (2) семейните и кръвните връзки; (3)
обществените закони; (4) съвестта и (5) усещането за присъствието на Живия
Бог. Петият импулс е първата отбранителна линия; ако човек не я удържи, отстъпва
на втората (четвъртия импулс); не удържайки втората, отстъпва на третата
(третия импулс) и така нататък до първия. Така се случва деградацията на
човека, деградация и гибел. Гибел, защото човек може да изгуби и последната
отбранителна линия. А тогава вече не му остава нищо, освен глупавото
безразличие към всичко, отчаяние и самоубийство.
Старай се да правиш за хората това, за което
първоначално ще те упрекват, а после ще те възхваляват и никога не прави нещо,
за което първо ще те възхваляват, а накрая ще те проклинат. Нерон първоначално
възхвалявал майка си, която го водела по пътя на порока, а когато порокът го
довел до пропаст, той я проклел. Детето ще се радва и ще ти бъде благодарно, ако
побутнеш шейната му надолу, но когато се пребие, ще започне да те проклина като
виновник за бедата му. Грешниците ще те обсипват с похвали, когато оправдаваш
греховете им, но по-добре не се приближавай до смъртния им одър...
Маловерният никога няма да пробуди вярата у друг.
Никога няма да заслужи доверие надменният невежа. Хората възстават против
богатството, когато то е в ръцете на скъперник; презират властта, ако тя
принадлежи на безчестника; болният няма да повярва на болен лекар.
Както птицата, попаднала в безвъздушно
пространство, веднага се втурва в обратната посока, така и ти се отвращавай и
бягай от събранията на невярващите, защото сред тях няма да успееш да се
удържиш на крилете си, а ще паднеш. Бог е въздухът на твоята душа. Без този
въздух душата ти ще падне на земята и ще пълзи в прахта като змия.
Нещастието, което Господ допуска да
претърпим, е по-добро от щастието, което сами си градим. На своите верни Господ
винаги допуска страдания в подходящия момент. Това е гласът на приятел, който в
полунощ буди спящия: пожар !И мъдрият, оставяйки горящата си къща, бяга да спаси
живота си. А безумният стои и стене сред пламъците, докато не загине заедно с
изгорялата къща.
Автор: св. Николай Жички (Велимирович)
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
Източник: www.pravmir.ru
