Най-накрая Нектарий успял да посети Егина през лятото на 1904 г. Егина бил остров на рибари, заобиколен от хълмове, с пещери и малки пресъхнали потоци, водещи към брега от западната му страна. новият пристанищен град се разпростирал, проблясвайки с множеството си цветове. В деня, когато Нектарий трябвало да пристигне, слънцето било ослепително, а небето чисто и яркосиньо. Виждал се само един облак, който, ако бил в куп с още няколко, вероятно би донесъл надежда на хората от острова, но така съвсем самотен, носел само тъга. С изключения на няколко пръски, островът не бил виждал дъжд повече от три години. Нямало нищо друго освен напукана земя, докъдето погледът ти стигал. Дори дърветата бавно умирали. Това било знак, напомнящ за настъпването на пустинята.
хората на градския площад очаквали да се появят рибарските лодки. Морето единствено давало надежда за живот на този исторически остров. всички на острова, с изключение на няколко богати земевладелци, били крайно обеднели поради сушата. младите хора от острова желаели да го напуснат, като единствена възможност да се измъкнат от мизерията. Някои отивали в пирея, за да бъдат наети като екипаж на океански кораби или като чираци търговци. Други пък се местели в чужди земи, където имало големи градове, като Константинопол или Одеса.
Когато корабът пристигнал, търговийката се оживила. често няколко медни монети с лика на крал Георги първи се разменяли за шепа благовония. Сред тълпата едно бедно и гладно момче на име Спирос паднало на земята и със затворени очи извикало: "Епископът идва, излезте да го приветствате... Светецът, който ще спаси острова, идва".
Капитан Рокос, широкоплещест бивш гмуркач от Порос, си опитал да спре горкото момче, но не успял.
- Бягайте, бягайте, епископът идва! - продължавал да крещи Спирос от земята, като очите му оставали здраво затиснати.
Около него се насъбрала тълпа любопитни минувачи. Имало моряци, които се връщали у дома, рибари, чирачета от дюкяните и жени от околните къщи. Някои просто слушали, други се смеели и се шегували с това, което момчето казвало.
Случило се така, че отец Михаил, градският свещеник, се разхождал надолу по пътя за митрополитския храм "Пресвета Богородица", когато няколко души се втурнали към него да му кажат това.
- Отче, Спирос отново има пристъп и този път предсказва, че уж някакъв епископ пристигнал. Епископ, който щял да спаси острова.
старият човек променил израза на лицето си, запретнал расото и бързо се отправил към насъбралия се народ.
Спирос, който често предсказвал бъдещето, все още лежал на земята и крещял:
- Епископът идва от Ризариос... Господ показа милост към това място... Епископът от Пентаполис идва.
Отец Михаил застанал там, както всички останали, които го наблюдавали, и се взирал в момчето, без да знае какво да прави.
Момчето започнало да се запенва от много говорене. всички знаели от опит, че този пристъп можел да продължи повече от два часа. Нещастните му родители били бедни селяни, които сега работели за общината, а братята и сестрите му се били разпръснали.
свещеникът поклатил тъжно глава и се отправил към пристана. Фериботът от пирея тъкмо влизал в пристанището. Проглеждайки към мачтата, отец Михаил разпознал флага, който собственикът обикновено издигал, когато на борда имало някаква видна личност. Докато чакал пасажерите да слязат от кораба, свещеникът видял пред себе си митрополита, който изнасял проповеди в Пирея, ректора на Ризариос. Той се поклонил почтително и целунал ръка на Нектарий.
- Добре дошли в Егина, Ваше Високопреосвещенство... Това първата ви визата ли е тук?
Нектарий погледнал с обичайната си добронамерена усмивка и отговорил:
- Да, първата.
- Елате тогава, нека да отидем вкъщи!
- Няма нужда, ще отседна в странноприемницата... Ще ходя в района на Ксантос, в стария град.
- Много добре, обаче, позволете ми да уредя всичко за вас. Все пак искам да ви кажа нещо...
- Продължете, моля, не се колебайте. Има ли нещо, което искате да ми кажете?!
- О, да! Нещо се случи само преди няколко минути и разтърси всички.
- Какво?
- Един младеж от острова, около петнадесетгодишен, който е от бедно семейство, често припада на пазара, затваря очите и след това предсказва неща за бъдещето...
Всъщност мисля, че докато сега разговаряме, той още е там. Той крещеше, че вие ще дойдете и ще спасите острова. Нарича ви Божи човек, светец.
- Къде точно се намира сега това момче?
- Ще ви покажа пътя, Ваше Високопреосвещенство.
Извървели около стотина крачки и след като завили зад ъгъла и свили няколко пресечки, те се намерили пред тълпата, през която си проправили път до мястото, където лежало момчето.
- Епископът идва - крещяло то. - Той идва да спаси това място. Той ще построи църква и ще основе най-големия манастир. Нектарий застанал над момчето и погледнал към небето. вдигнал единствения знак на ранга си, който имал в момента - жезъла си, затворил устата на детето и започнал да се моли. Тълпата занемяла.
- Дих на Питон, зъл и нечист дух, нареждам ти в името на Иисус Христос, Разпнатия на Кръста, да излезеш от този млад човек!
Моментално Спирос въздъхнал и се изправил. Отворил си очите, поклонил се непринудено и целунал ръката на Нектарий.
- Как се казваш, чедо мое?
- Спирос.
- На колко си години?
- Мисля, че съм на петнайсет?
- Ходиш ли на училище?
- Ходех, но спрях, след като започнаха тези конвулсии.
- Много добре, от днес нататък тези конвулсии няма повече да те безпокоят. Ти обаче ще трябва да научиш някакъв занаят, който да ти е полезен после в живота.
- Да, Ваше Високопреосвещенство.
Нектарий вдигнал ръката си и благословил детето:
- Върви си с мир.
Из "Св. Нектарий - светецът на нашия век", София 2008 г.
