"А
Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост и благодат
Божия беше върху Него“ (Лк. 2:40)
Честита Новата 2015 г., нека Бог ни напътства, закриля и подкрепя във
всички дела за спасение както през всички дни на живота ни досега и на нас да
даде сила, мъдрост, любов, вяра и постоянство, за да устояваме на изкушенията,
да разпознаваме волята Му и да я изпълняваме, винаги и във всичко, амин!
Така повествува и днешното Литургийно Евангелие за Младенеца Иисус, нашият
Спасител и пример за подражание във всичко - та и ние да растем и крепнем духом,
да се изпълваме с мъдрост и благодатта Божия да е върху нас.
Как обаче става това? По какъв начин да знаем как да постъпваме в различни
случаи, с различните хора? Отговорът отново е във Вечната книга и в Преданието,
в примера на светиите, в поученията на духовниците, в делото на безчет
християни в миналото и сега по света – всичко, което ни вълнува, изпълва с
мисъл за Бога и възхита и желание за близост с Него, всяко едно от Светите
Тайнства, в което участваме лично или чрез нашите братя и сестри християни
прави и ние да растем и крепнем духом.
Ето например в живота на Иисус – осмодневното бебе на днешния ден е
обрязано според юдейския обичай и Му е дадено името, което Ангелът е нарекъл –
Иисус, Божие спасение. Толкова за тези, които противопоставят евреи и
православни. Да, евреите Го разпнаха, но и Апостолите, и самият Син Божи бяха
евреи. Не народност, а грешност и праведност са от значение в очите на Бога.
Но да се върнем на днешния празник и на пътя, който Иисус извървя, за да ни
даде пример и да стане Врата към спасението. Знаем, че Той е бил ограден с
любов – и от Ангелите безплътни, и от пречистата Своя Света Майка, и от Светия
си смирен баща. Така да раснем и да правим да растат тези около нас – деца,
родители, братя и сестри, непознатите дори – с любов, смирание и молитва, както
е било в живота на Иисус.
Така да се изпълняме и с мъдрост – както Той – като изучаваме Свещеното
Писание, обръщаме се към духовниците ни за напътствия, за споделяне, за беседа
по всички въпроси и да търсим Божиите Тайнства, да бъдем причастници Божии за
опрощаване на греховете ни и за живот вечен. Но, някои ще кажат, че докато
Иисус е бил дете, не е имало църква, нито Свето Причащение, нито народ Божий,
какъвто сме ние днес, събрали се в храма.
Имало е и Църква, и Свето Причастие, и народ Божий – Църквата е вечната невеста,
избраница Христова, а Той е женихът, Тя съществува наедно с Него преди вековете
и ще пребъде. Светото Причастие е тялото и кръвта Христови, които приемаме за
Негов спомен и за наше спасение. Ако той е вечен, и Светите Тайни са вечни и ги
е имало и ще ги има винаги. А народът Божий, лаосът, всички ние сме частица от
този народ, който е призван, определен и винаги подкрепян и напътстван от
Светата Троица. Ние сме наследници на тези християни, които са живели и умирали
с Божието име на уста, ние виждаме и днес много примери на богоугоден живот
около нас, вярваме, че нашите наследници – духовни и в плът ще продължат
мисията на християнина в света – да бъде светилник с делата си, поставен на
високо град, който да се вижда отдалеч, да вдъхновява и проповядва със смирение
и дори без думи.
Голяма сила има в народа Божий, заради който Бог слезе в плът, живя на
света и пострада за изкуплението ни. Така и ние трябва да живеем – с любов и
вяра, заедно, повтарям, заедно с Бога и с нашите братя и сестри в света и в
Църквата. Толкова неща е извършил Бог по молитвите на своя народ и добрите
пастири – така днес празнуваният Свети Василий, с право наричан Велики с цялото
си величаво дело доказва, че заедността в Бога, съчетана с чист живот и
непрестанна искрена молитва прави чудеса. Знаем за живота му със Свети Григорий
Богослов в изучаване на Божието слово, молитва и ежедневен труд на полето, дал
и на двамата изобилен духовен плод, помним и как в
Никея при спора с арианите по молитвите на Свети Василий и народа – в житието
на светеца се говори за лития с жените и децата - Бог дал знамение, от което
земята се разтърсила, разчупили се печатите и отворили резетата на храмовата
врата пред православните, вълнуваме се от събитията при обвиненията към епископ
Петър Севастийски и отговорът, даден с чудото пред целия народ и най вече се
вдъхновяваме от примера на Василиадата – един полу-град с безплатни трапезарии,
приюти, работилници за недъгави, болници, дори за прокажени, за което дело
огромна и постоянна помощ давал народът Божий, хората като нас – помощ с труд, с
пари, с молитва. Тази заедност, творяща чудеса, ни завеща Бог и Светите
Апостоли, проявиха я в живота си светите Божии угодници и Свети Василий, тя е
важна и днес – заедност в молитва, в труд, във вяра и любов, заедност в
църквата, защото това е самата църква – молитвено общество на единоверци.
Нека в името на родилия се в плът Бог, в началото
на Новата 2015-та година да си обещаем да сме верни Богу, да сме заедно и да
живеем в труд и молитва и да вършим делото Божие, за да преуспяваме в мъдрост и възраст и в
любов пред Бога и човеците.
Автор: Деян Петров
