Ние знаем, че Евангелието
не е само човешко писание. То е пълно с парадокси и противополжности за нашата
логика.
Ето и сега – думите, които чухме „...нека се отрече от себе си..." някак
ни объркват.
Какво означава да се отречем от себе си? – Това
означава да превъзмогнем самолюбието си, нашето его.
Това е изключително динамичен процес, който всъщност е
прекрасно състояние. То ни освобождава от огромната тежест да искаме постоянно
да утвърждаваме себе си. Самолюбието е голямото бреме. Но ако възложим себе си
на Христа, е много по-лесно. Трябва обаче да го възложим по правилен и добър
начин.
Христос е нашият пример -
Той Сам се отрече от Себе Си.
Но как, по какъв начин да превъзмогнем себе си?
И пак Той ни казва: „да вземе кръста си и Ме последва“.
Всички ние страдаме в този живот и теглим различни
мъки, като смятаме, че това е нашият кръст. Но това са кръстове, които носим, понеже не
сме се отрекли от себе си. Именно защото нашите желания са единственият
вътрешен закон, който реално признаваме. Не всички неща, които много искаме,
стават, нито пък трябва да станат. Виждаме, че до Христос има разпнати, но те
са разпнати не защото са се отрекли от себе си, а защото не са се отрекли от
своето аз. В единия, който все пак се отрекъл от себе си на кръста, веднага
настъпила промяна и той чул думите: „Днес
ще бъдеш с Мене в рая!" (Лука 23:43).
Когато
човек истински се отрече от себе си, тогава той се удостоява с необикновен
кръст, който е Христовият Кръст.
Това е Кръстът на любовта!
Да страдаме не заради себе си, а в любовта си
за другия.
Да се отречем от себе си и да вземем кръста си – това е състояние, което изглежда като
мъчение, но всъщност по чуден начин е голямо благословение. Кръстоносенето
започва от отхвърлянето на себе си и собствената греховност.
Да се отречем от себе си е
състояние, което иска труд.
Тайнствата имат благодат, но искат и воля –
воля, която да съ-действа, за да могат те да дадат плод.
Христос казва: „Истина
ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят
царството Божие, дошло в сила.“ Тези думи са за онези, които избират Кръста
на любовта. Именно те ще видят царството Божие в истина и сила. Те ще имат
опита от боговидението, от общението с Бога и то още сега.
Напредвайки по този път, в общението ни с Бога, ще
усещаме все по-голяма сигурност и безстрашие. Защото ние треперим и се
страхуваме от всичко в този живот, тъй като не сме влезли в Неговия път. А да
видим царството Божие, дошло в сила,
означава чудо, означава изригване на това небесно присъствие тук и сега. И в
крайна сметка е знак, че сме влезли в Пътя на Кръста, който е Кръст на любовта
в свобода.
„Любовта
е силна като смъртта" –
е казано в старозаветната книга Песен на песните. Любовта е по-силна от смъртта
и тя я е победила на кръста,
както ни е показал Христос – чрез нея на кръста е била победена и потъпкана
властта на смъртта и ада! Както казва апостола: „Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще
престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат" (1
Кор. 13:8).
Нека да повярваме в Кръста
на Христос, да повярваме в Неговата милост, в Неговата любов и да потърсим тази
любов.
Тогава с усилията, които
полагаме, нямаме за цел да умилостивим Бога, а да се утвърдим в правилния път,
който Бог иска, в Неговата воля.
Полагаме тези усилия, за
да се утвърдим в пътя на добродетелта, на Божията любов... За да се усили
Божията благодат в нас, за да укрепне и „възрасне" Христос в нас и тогава
да вкусим от неизразимата сладост на живота в Бога.
