Молитвата е „въздух за душата”. Без
молитва няма живот в Бога; без молитва душата „умира”. Духът на христовия раб
изпитва нужда от молитва, а тя от своя страна представлява общение на
създанието със Създателят. В тази връзка митрополит Антоний Сурожки споделя следната
мисъл: „Ако същността на молитвата се
състои в общуването на човека с Бога, в такова общуване, каквото е налице между
човек и човек, то, естествено, между Бога и човека трябва да има истинско и
дълбоко разбиране и родство.” Това разсъждение на приснопаметния митрополит
звучи съвсем логично, защото самото общение предполага сродяване и единяване
между две личности, както в случая - осъществяване връзката между човека и
Бога.
Хората, през цялата си история са
търсили пътя към Бога, чрез различни начини за общение с Него. Но поради
немощта си и нараняването на човешката природа от греха, опитите на човека за
истинско и пълноценно общение с Господ не били истински пълноценни. За това Бог
от вечност определил Спасител за падналото човечество. Този Спасител – нашият
Господ Иисус Христос ни остави „думи за
вечен живот” (Йоан
6:68).
Важна част от божието благовестие е и молитвата. В евангелието по св.ев.Матей
6-та глава (9-13ст.), както и в евангелието по св.ев.Лука
11-та глава (2-4ст.), Господ Иисус Христос ни дава образец
за молитва, чрез която ние христовите следовници да се молим на Своя Творец.
Въпросната молитва е известна като „Отче наш” – по първите думи от своето
съдържание. Тя представлява именно онази връхна точка на молитвословие, дадено
ни не от някой човек, а от Самия Бог.
Ако обърнем внимание на заглавието на
молитвата „Отче наш”, няма как да не ни направи впечатление простотата и
същевременно дълбочината на тези две първи думи. Само по себе си въпросното
заглавие представлява обръщение, не към кой да е, а към Самия Бог. Чрез тези
слова още в самото начало мислите, чувствата и волята на молещия се биват
насочени изцяло към Единия Бог. Същевременно тези две думи – „Отче наш”,
свидетелстват и всеобщото бащинство на Нашия Създател – Който е „Бог и Отец на всички, Който е над всички, и
чрез всички, и във всички нас.”(Ефесяни
4:6). Още
чрез заглавието на молитвата образец, единението на създанието със Създателя
започва да се осъществява, започвайки от първата крачка – насочване на цялото
битие на човека към Бога, именно чрез това богооткровено обръщение – „Отче
наш”!
Размишлявайки
относно името на Господнята молитва, св.Йоан Златоуст казва: „Отче наш! О, какво изключително човеколюбие!
Каква превисока чест! С кои думи да въздам благодарност на Подателя на тези
блага? Виж, възлюбени, нищожността на твоята и моята природа, вникни в
произхода й – в тази земя, прах, кал, глина, пепел, понеже сме създадени от земята
и накрая се разлагаме в земята. И като си представиш това, се удивлявай на
неизследимото богатство на великата Божия благост към нас, по която ти е
заповядано да Го наричаш Отец, земния – Небесния, смъртния – Безсмъртния,
тленния – Нетленния, временния – Вечния, билия вчера и преди, съществуващия
преди вековете.” Чрез величие и смирение, чрез възхищение и славословие,
светият отец изказва своите богоозарени слова, относно първообраза на всяка
християнска молитва. Не случайно и Св.Църква, чийто Глава е именно Господ
Христос, е отредила на всяко богослужение молитвата „Отче наш” да бъде
произнасяна в Божиите храмове за славословие на Бога и духовно общение на
богомолците. Както споменахме вече, има две места в св.Евангелие, където се
съдържа въпросната молитва. Разликата в двете версии е нищожна - тя се състои
във формални изменения, които не променят нито смисъла, нито съдържанието на
молитвата. Тъй като в Православната Църква по-широко употребяваната версия на
Господнята молитва е тази от евангелието по Матей, то в следващите редове ще
разгледаме именно съдържанието й по въпросната версия.
Структурата на Господнята молитва се изразява в няколко
основни части:
-
1- Обръщение: „Отче наш, Който си на небесата!”
-
7-Прошения(просби отправени към Бога):
-
„Да се свети Твоето име;
-
да дойде Твоето царство;
-
да бъде Твоята воля, както
на небето, тъй и на земята;
-
насъщния ни хляб дай ни
днес;
-
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
-
и не въведи нас в изкушение,
-
но избави ни от лукавия”
-
1- Славословие към Бога: „защото Твое е царството, и силата, и
славата вовеки. Амин.”
Чрез тези смислово обособени части се разгръща дълбокото
съдържание на молитвата „Отче наш” – Обръщението насочва вниманието на молещия
се към Бог, прошенията, едно по едно, обхващат целия житейски спектър на
християнина, а славословието утвърждава вярата на христовия раб в Господ и
същевременно възхвалява Самия Създател. Христос, нашият Спасител, макар и кратко ни разкри
смисъла на богообщението в молитвата, чрез която да придобиваме благодат в
Бога.
Автор: Войден Божков
Използвана
литература:
1. „Библия”, СИ
2. еп. Димитрий ,(Ройстер), „Царството Божие”С.,2006
3. „Вяра, Надежда,
Любов”, СИ
4. Николов.,Ив. Изяснение
на четириевангелието. Евангелие по свети Апостол и евангелист Матей.С.2009
5. св.Йоан Златоуст „За
молитвата Отче наш” С. 1991
