„Който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй научи човеците, той
на-малък ще се нарече в Царството Небесно: а който изпълни и поучи, той Велик
ще се нарече в Царството Небесно”. (Мат. 5:14-19)
В историята на нашия народ няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от
тези на светите Солунски братя св. Кирил и св. Методи. Делото, което те
извършиха за славянството и в частност за българския народ, няма равно на себе
си.
В началото на 9-ти век се родили в Солун от родители славяни двамата
най-прекрасни синове на славянския род. Още от младини те показали редки и
всестранни дарби. По-младият Контантин, наречен по-късно при приемането на
духовното си звание Кирил, поради неговите изключителни способности, бил
повикан в Цариград да се учи заедно с Михаил III, син на византийския император, в прочутата Магнаурска
школа.
Тук под ръководството на най-прочутите учени по онова време и най-вече
под ръководството на Фотий – бележит писател
и най-мъдър Цариградски патриарх, придобил възможно най-високата
образованост за времето си. Измежду всички ученици блестял Кирил, когото още
тогава нарекли философ. Младият Кирил обаче не се гордеел със своята
образованост, а се стараел както в науката, така и в добродетелите си. Той разбрал, че истинската премъдрост се крие
в разбиране на Закона Господен и към тази висша премъдрост се е стремил. След
завършване на образованието си става библиотекар в Патриаршеската библиотека, а
по-късно преподавател в прочутата Цариградска академия и то при условие, че ще
учи не само гърци, но и чужденци. Византийският император възложил на Кирил,
който придобил всеобщо уважение и голяма слава няколко важни църковни и политически
мисии, които той изпълнил с блестящ успех.
Брат му Методий не притежавал така ученост. Той бил надарен с
организаторски способности, повече човек практик отколкото човек на мисълта.
Византийският император му дал да управлява славянските племена, които живеели
в Солун. Но след няколко години Методий пожелал да се отдалечи от света. Той
оставил славянското княжество и се поселил в манастир на планината Олимп,
където приел монашество и започнал да прекарва дните си в молитва и изучаване
на Свещеното Писание.
Примера на големия брат скоро бил последван от Кирил. Тук в манастирската
тишина двамата братя се молели и мислели ден и нощ за своите сънародници
потънали в езическо суеверие и невежество и макар да им се искало да тръгнат да
проповядват евангелската просвета сред обширния славянски род те били възпирани
от, това че нито едно от племената нямало своя писменост. Двамата братя
познавали до съвършенство гръцкия език и дори извършвали богослужения на
староелински, но те не искали да си послужат за просветата на своите братя
славяни с гръцка писменост и гръцка книга. И техният гений озарен от Светия Дух
им подсказал, че преди да поемат подвига на апостолството трябва да създадат
славянска писменост. Запознати основно със своя роден език те създали нова азбука
през 855г. и превели Свещеното Писание, богослужебни книги и други църковни
пособия на роден славянски език.
Двамата братя не се задоволяват само със създаването на славянска
писменост, но и сами стават нейни разпространители. Те отиват при славянските
племена в Панония и Моравия, за да сеят евангелска просвета и насаждат
християнски добродетели. В моравските храмове започнали да се слушат проповеди
и богослужения на разбираем славянски език, вместо на латински, от който
повечето нищо не разбирали. Навсякъде по тези места започнали да се отварят
училища ида се подготвят свещеници и учители, които сами да подемат светото
дело. Тук напълно може да видим приложението на думите на пророка: „Народът,
който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и
сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:16)
Изоставените проповедници от латинското духовенство започнали да ненавиждат
Светите Братя, да спорят с тях и да казват че само на три езика може да се
слави Бог: на еврейски, гръцки и латински, на които и Пилат направил надпис
върху кръста на Спасителя, но не и на славянски език. Но светите равноапостоли
мъдро и спокойно доказали, че Господ слязъл на земята за спасението на всички
човеци и за това всички трябва да Го възхваляват и да му благодарят и трябва да
се стараят да разбират волята Му. Светите братя казали, че ако Бог по Своята
милост на всички дава въздух и дъжд, на слънцето казва да свети на всички,
толкова Той не желае да лиши никого от висшето благо, а именно знанието и
разбирането на Неговия Закон. Нали Спасителят е казал идете научете всички
народи, а всеки народ може да се учи най-успешно на свой майчин език. С тези
думи светите братя се опитали да оборят споровете на латинските духовници.
Но непосилната равноапостолна работа е тежка борба с латинското духовенство
в защита на славянската писменост, рано поваля първият й създател св. Кирил,
едвам на 42 годишна възраст през 869 г. Като на брат си св. Методий оставя
завет да продължи започнатото от двамата дело със слединте думи:
„Брате, ние с теб сме като чифт волове, които орат една нива и ето аз падам
на браздата, рано свършвам своя ден. Ти обичаше усамотението на планината
Олимп, но моля те, не оставяй наченатото дело, защото чрез този подвиг ти
по-лесно можеш да се спасиш”.
Тези кратки сведения за живота, дейността и заслугите на св. Братя
показват, че те извършили дело, което наистина няма равно на себе си. Те ни
дадоха писменост. Те ни отвориха очите. Те ни развързаха езиците и ни научиха
да четем. Чрез превода на Словото Божие на роден език, те искаха да узнаем
какво е благата, светата и всесъвършенна Божия воля, за да се слави Божието име
сред Българския народ.
Ако днес с първо се гордеем, че и ние сме дали нещо на света, то всичко
това дължим най-вече на безсмъртното дело на св. Братя Кирил и Методий. Народ
без своя писменост и култура не може да устои. И тогава, когато страшни бури се
извиха над Българската земя, когато двойно робство оковаваше скъпата ни родина,
духат на светите братя окриляше българския народ да се бори за своя език, за
своята вяра и за своята народност. Духът и заветите на равноапостолите са
вдъхновявали всички, малки и големи, именни и безименни, знайни и незнайни,
борци и мъченици за духовна свобода.
Нека със сърце препълнено с чиста, света радост и дълбока признателност и
благодарност, тържествено в химни, молитви, похвални речи прославим паметта на
св. Братя. Но и да подражаваме на тяхната вяра и дела. Всеки от нас да бъде
запален светилник, малък апостол в своята среда и да работи за просветата на
онези, които още „седят в мрак и смъртна сянка” (Мат. 4:16).
Автор: Емануил Димитров
