Всички цитати
са от книгата „Слова на светител Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски”.
Събрани заедно, тези цитати отразяват обобщено пастирско-богословския опит на
владиката.
Св. Йоан Максимович (в света Михаил
Борисович Максимович) е йерарх на Руската задгранична църква, служил в Азия,
Европа и Америка. Той е известен е с праведния си живот и огромния си морален и
пастирски авторитет и е почитан като светец още приживе. Три десетилетия след
смъртта му Руската задгранична църква го присъединила към лика на светците
(1994 г.).
Роден е на 17 юни 1896 г. в с.
Адамовка, Харковска губерния. Приема монашество през 1926 г. в Белград, няколко
години преподава в семинарията в Битоля. През 1934 г. е ръкоположен за епископ,
след което заминава за Шанхай.
След идването на китайските комунисти
на власт е принуден отново да емигрира. През 1951 г. архиепископ Иоан е
назначен за епархийски архиерей на Западноевропейската екзархия на Руската задгранична
църква. След 1962 г. неговата мисионерска дейност продължава в Сан-Франциско и
носи обилни плодове. Блажено почива на 19 юни (2 юли ст.ст.) в Сиатъл, САЩ.
Св. Йоан е бил строг аскет, целител
безсребреник, юродив заради Христа, апостол на последните времена. Нощите му
преминавали в молитва, бодърствувал постоянно и никога не лягал да спи. Сам
Господ му откривал кой се нуждае от помощ. Владиката преминавал през стени,
изгонвал бесове от обладани, отговарял на незададени на глас въпроси и изцелявал
безнадеждно болни. Явявал се неочаквано там, където бил особено необходим и
знаел предварително нуждите и болките на идващите при него. От него се
излъчвала сила - силата на Христовата любов, която привличала хората повече,
отколкото безчислените негови чудеса. Още приживе на молбите, отправени към
него, той намирал думи на утеха и веднага започвал да действа. Св. Йоан
Чудотворец е бърз помощник на всички, които боледуват, изпитват беди, скръбни и
опасни обстоятелства, той е покровител на пътешестващите и утешител на
страдащите.
Цитати от св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски
Може да се
забележи, че живото еклисиологично и сотирологично осъзнаване на Евхаристията
често е в разрез с утвърдилата се практика: рядко приобшаване, напускане на
храма след пасхалната Утреня до момента на причастието (което според владиката
обезсмисля не само празника на Пасхата, но и целия Велик пост (вж. т. 19)),
свеждането на причастието до индивидуални, често битови нужди (здраве,
благополучие и т.н.). На последното св. Йоан противопоставя безкомпромисно
високото предназначение на причастието: то не само освещава (вж.т. 3), укрепва
(вж.т. 4), преобразява човека (вж.т. 7), но му открива лицезрението на славата
на Христа (вж.т. 11), чрез Когото
приобщава човека към цялата пълнота на Божеството (вж.т. 6). В причастяването
със св.тайни, които въвеждат верните във вечния живот (вж.т.16) и представляват
залог за бъдещото общение с Христа (вж.т. 10), също така се реализира Църквата
(на което не веднъж се спира св. Йоан) като ново неземно събрание на членовете
й, обединени във „великото Тяло Христово” (вж.т. 12, 14). Владика Йоан също
настоява, че достойно се причастява този, който на получения дар отговаря със
своя стремеж към Господа (вж.т. 17), дори до самоотречение (вж.т. 8).
Цитатите са
събрани от различни проповеди, нито една от които не е посветена изрично на
тайнството Причастие и за удобство са отделени с подзаглавия.
1. Тайнството
Причастие е установено от Господ на Тайната вечеря.
В същото време на
Божествената литургия като Тяло и Кръв Христови се принасят хляб и вино, с
които верните се причастяват. Така е установил Сам Христос, причастявайки
апостолите на Тайната вечеря с думите: „вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея
всички; защото това е Моята кръв на новия завет” (Мат. 26:26-28).
2. Причастието
е литургичното възпоменание на Тайната вечеря.
На Велики четвъртък
Господ извършва Тайната вечеря и литургията на този ден особено ярко напомня за
това, че, причастявайки се със Светите тайни с благоговение, ние, заедно с
апостолите, вкусваме Тялото и Кръвта Христови, а причастяващите се недостойно
се уподобяват на Юда. Но нека всеки се стреми да се причасти, искрено каейки се
за греховете си, и така ще получи милост от Господа.
3. Причастието
освещава човека.
За пълното освещаване
на човека, тялото на раба Господен трябва да се съедини с Тялото Христово, а
това се извършва в тайнството на Светото причастие.
4. Причастието
е източник на умиление и духовна топлота.
Сега вече Христос ни
дава да усетим радостта и сладостта на Неговата благост. Укрепва нашите души и
тела със Своите божествени тайнства... Понякога ни изпълва с неизразимо
умиление и духовна топлота след благоговейното причастяване със светите Негови
тайни.
5. Причастието
е началото на рая на земята.
Началото на ада е
вече тук на земята. Така също и раят в човешката душа започва още през земния
живот. Тук вече се случват съприкосновенията с божественото в деня на светлото
Възкресение, както и когато достойно се причастяваме.
6. Причастието
приобщава към цялата пълнота на Божеството и към вечния живот.
Съединявайки се с
възкръсналия Господ, а чрез Него и с цялата Присносъщна Троица, човек черпи от
Нея сила за вечен живот и сам става безсмъртен.
7. Чрез
причастието и съдействието на собствената си добра воля, човек става ново творение.
В причастието с
Тялото и Кръвта Христови не само душата се освещава и съединява с Бога, но и
тялото на човека, а чрез Христа се съединява и с цялата Света Троица. Чрез
Божията благодат и при участието на собствената си воля и усилия, човек става
нова твар, участник във вечното Царство Божие.
8. Достойно
причастяващият се и готов да послужи на Господа става оръдие на Божествената
воля.
Причастяващите се с
благоговение, любов и готовност да принесат себе си в служение на Него, се съединяват
тясно с Него и стават оръдие на Неговата божествена воля.
9. Причастието
е победа над греха и смъртта.
Причастяването с
Тялото и Кръвта Христови означава да приемеш в себе си възкръсналия Христос, победителя
на смъртта, даруващия на тези, които са с Него, победа над греха и смъртта.
10. Причастието
е начало на вечния живот.
Съхранявайки в себе
си благодатния дар на Причастието, ние имаме залог и начало на вечния и блажен
живот на душата и тялото.
11. Причастието
е източник на вечна радост и съзерцаване на славата на възкръсналия Христос.
Съединявайки се духом
и телом с Христа в настоящия живот, духом и телом ще бъдем с Него и в бъдещия
живот. Благодатните струи на животворящите тайни на Тялото и Кръвта Христови са
източник на нашата вечна радост в общението с възкръсналия Христос и съзерцаване
на Неговата слава.
12. Чрез
причастието вярващият става член на великото Тяло Христово (т.е. на Църквата).
Приетите от нас
истинско Тяло и истинска Кръв Христови стават част от великото Тяло Христово.
* * *
Ние се причастяваме с
Тялото и Кръвта Христови (в светите тайни), за да станем сами членове на Тялото
Христово (Църквата).
* * *
Божествената
Евхаристия, приношението на безкръвната жертва и причастяването с нея, освещава
и укрепва участниците в нея, прави вкусващите Тялото и Кръвта Христови истински
членове на Тялото на Неговата Църква.
13. Спасението
на хората чрез сродяването с божествения живот на Тялото Христово е целта на
църквата.
Всички части на
Вселенската църква имат една обща цел – проповедта на словото Божие,
подготовката на хората да станат способни да бъдат членове на Тялото Христово
и, ставайки такива, все повече и повече, все по-искрено и по-близко да се
сродят с божествения спасителен живот на Тялото Христово, в който е и тяхното
спасение.
14. Също и
самата църква представлява евхаристийно единство на вярващите.
Съгласно
православното разбиране, църквата представлява не само йерарсите и
свещенослужителите, но и целия вярващ православен народ. Тази тяхна съвкупност
и единство, приобщавайки се с Христа в светите тайнства, представлява Църквата,
Тялото Христово.
15. Защо е
необходимо постоянно да се причастяваме
Чрез покаянието
християнинът се очиства, съединява се най-тясно с Христа в причастяването със
св.тайни, но след това отново потъва в праха на греха и се отделя от Христа и
от църквата, поради което отново е нужно покаяние и причастие.
Докато не приключи
земният път на човека, до самия изход на душата от тялото, продължава в него
борбата между греха и истината. Каквото и високо, духовно и нравствено
състояние да е достигнал човек, не е изключена възможността постепенно или пък
стремително, дълбоко да пропадне в бездната на греха. Затова на всеки е
необходимо причастяването със светите Тяло и Кръв Христови, което укрепва
нашето общение с Него и ни оросява с живителните струи на благодатта на Св.
Дух, течащи в Тялото на Църквата. Колко е важно причастяването със св.тайни
показва житието на преподобния Онуфрий Велики, комуто, както и на други
пребиваващи в същата пустиня отшелници, ангели са носили св. Причастие; на
преподобната Мария Египетска, последното желание на която след много години
пустинен живот било да приеме светите тайни; на преподобния Саватий Соловецки и
много други. Не напразно е казал Христос: „истина, истина ви казвам: ако не
ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си
живот” (Йоан. 6:53).
16. Честото
причастяване е залог за общение с Христа в бъдещото Царство.
Колкото повече се
намира човек под въздействието на благодатта на причастието и колкото по-тясно
се е съединил с Христа, толкова повече
той ще се наслаждава на общението с Христа и в Бъдещото Царство.
17. Приобщавайки
се с Тялото Христово, ще се устремим духовно към Него.
Църквата Христова е
Тяло Христово, само Той я оглавява и с божествените си Тяло и Кръв храни
вярващите, храни чедата на Своята църква, така, че ние трябва да сме единни с
Христа както телесно, така и духовно. Телом се съединяваме с Христа чрез
божественото Причастие, трябва и душевно да се приобщим и веднага да последваме
Неговите заповеди.
* * *
Разбира се, за
единението с Христа не е достатъчно само съединяването на нашето тяло с Тялото
Христов. Вкусването на Тялото Христово е благотворно, когато духом се устремим
към Него и се съединим с Него. Да приемем Тялото Христово, отхвърляйки Го
духом, е като докосването до Христа на тези, които Го биеха и разпъваха.
Докосването им до Него за тях е било не за спасение и изцеление, а за осъждане.
18. За
причастието в бъдещото Царство.
В бъдещото Царство
Христово няма да има вече нужда от причастяване с Тялото и Кръвта Христови,
защото всички удостоили се ще бъдат в най-тясно общение с Него и ще се
наслаждават на предвечната светлина на Живоначалната Троица, изпитвайки такова
блаженство, каквото не може да се изрази с думи, нито да се постигне с нашия
немощен ум. „О, Пасха велика и свещена, Христе! О! Мъдросте и Слово Божие и
Сило! Дай ни истински да се причастяваме с Тебе в невечерните дни на Твоето
Царство!”
19. За
причастяването на Пасха.
Какъв скъпоценен дар
Божи получаваме тогава, което се явява и завършек на нашия постен подвиг. За
това ни говори първото песнопение, с което започва ежедневното пение на
стихирите на поста: „Подава ни се за храна Агнецът Божий, в свещената и
светоносна нощ на възкресението, заради нас извършеното заколение, с което се
приобщиха учениците във вечерта на тайнството”.
Приобщаването с
Тялото и Кръвта на Възкръсналия Христос, вечният живот, ето каква е целта на
светата Четиридесетница. Приобщаването не е само на Пасха. Точно обратното, на
Пасха трябва да се приобщят тези, които са постили, изповядали са се и са се
причастили по време на Великия пост. Преди самата Пасха няма възможност добре и
подробно да се изповядаме, тъй като времето на свещениците е заето със службите
на Страстната седмица. Подготовката за това трябва да се извърши отрано.
Всяко причастяване с
Христовите тайни е съединение със самия Христос и за нас е спасително. Защо
тогава се придава такова значение на причастяването в нощта на Пасха и защо
всички сме призвани към това? Тогава особено силно ни се дава да усетим
Царството Христово. Най-вече тогава се озаряваме с Вечната Светлина и се
укрепваме за духовно възрастване.
Този незаменим дар
Христов е несравнимо благо. Нека никой сам не се лишава от тази радост и да не
бърза вместо причастието да вкуси месни и блажни храни. Приобщението тогава със
светите тайни ни подготвя за трапезата във вечното Царство Божие.
* * *
Да приемем Агнеца
Божий в свещената и светоносна нощ на Възкресението. За това се молим още в
началото на нашата подготовка за поста и след това неведнъж по време на Великия
пост: за да ни сподоби Господ да се приобщим в нощта на Светата Пасха. Тогава
благодатта въздейства на човешките сърца особено силно. Тогава се приобщаваме с
възкръсналия Христос, ставаме участници в Неговото възкресение.
Разбира се, трябва
преди това да сме попостили и вече причастили се през Великия пост, отново да
се причастим със светите тайни. Преди пасхалната литургия няма достатъчно време
да се изповядаме подробно, това трябва да сме свършили по-рано. А в
светоносната нощ, получили общото разрешение, да пристъпим към Божествения
Агнец, залог за нашето възкресение. Нека никой не си тръгва от храма преди края
на службата, бързайки да вкуси месо, вместо това да вкуси пречистите Тяло и
Кръв Христови.
* * *
Основното в светлия
ден на Пасха е нашето общение с възкръсналия Христос, което особено силно се
проявява в причастяването на Светлата служба, за което неведнъж възнасяме
моления в службите от Великия пост. Напускането на пасхалната служба преди края
на литургията е грях или неразбиране на църковната служба.
Подбор на цитатите и подзаглавия – протойерей Леонид
Грилихес.
Превод: Биляна Гълъбова
Източник: http://www.pravoslavie.ru
