- Ваше Високопреосвещенство,
преди няколко дни студенти от Богословския факултет към СУ „Св. Климент
Охридски” забелязаха проблем в текстове от държавния изпит по Български език и
литература, а впоследствие реагира и Св. Синод, като изпрати писмо до Комисията
по образованието към Министерски съвет. Защо решихте да изпратите писмо до
Комисията по образованието?
- Ние трябваше нещо обезателно да
направим. Говорих с един народен представител от Ловеч в тази комисия – г-жа
Корнелия Маринова. Тя от своя страна се бе посъветвала със свои познати и каза,
че Св. Синод може да изпрати свое писмо до Комисията по образованието към НС и
членовете на комисията ще поискат Министърът на образованието и науката да
отговори как и защо се е наложило на матурата по БЕЛ даване на текстове от йога
учението.
Решихме точно така и да направим. Негово Светейшество патриарх Неофит
подписа писмото, то бе внесено в парламента още на 2-ри юни. Това е един от
начините да се сигнализира, че използването на текстовете за йога на държавния
изпит е голямо нарушение и е напълно недопустимо. Хубаво е и народните
представители да знаят за какво става дума, да знаят и нашето отношение към
този въпрос. Ние в писмото си пишем, че се обръщаме във връзка с многобройни
сигнали от страна на родители, журналисти, студенти и граждани, които са
обезпокоени от неуместната и неправомерна пропаганда на йога в изпитните
материали за матура. А освен това имаме наблюдение, че в последните години
пропагандата на йога навлиза и в детските градини, и в училищата по различни
начини. Един от тях е по физическо възпитание да правят упражнения по йога,
като обясняват, че това били само физически упражнения, но то не е така. Йогата
е религиозно философско течение. Там има три степени, като в първата са
упражнения, но те самите казват, че ако играеш упражнения, а вторите две ги
игнорираш, ти не можеш да постигнеш обещания резултат. Тази пропаганда е
недопустима, още повече, че идва с авторитета на Министерството на образованието
и науката, т.е. Министерството дава тези текстове, като то ги дава като научни,
а тези текстове не са научни, те са пропагандни текстове. Ако на самите йоги им
се разрешава от Закона да пропагандират своето учение, е едно, но ако това го
прави Министерството, вече е съвсем друго. Това е – така да се каже –
зарибяване на тези деца с това учение. Деца, голяма част от които не са
ориентирани, не знаят религиозната същност на йогата, не могат да правят
разликите поради липсата на обучение по Религия.
- Много от хората в България не
разбират точно в какво е същността на йогата и затова може би се изказват доста
остро против реакцията на Св.Синод и като цяло на реакцията на Православната
църква. Какво точно е йогата?
- Йогата е не е само физичесто
упражнение. То е резигиозно-философско течение, древно окултистко учение, което
не считаме за полезно за обществото, за хората и децата. В йогата имаме една
интересна мисъл, че човек трябва да се освободи от материално съществуване.
Пътят към съвършенството, според тях, е да станеш безразличен, да си
равнодушен, което ще отприщи огромни и неподозирани способности за човешкия
организъм. Какво може да се отприщи у един човек, който трябва да стане
равнодушен и безразличен? Ние разбираме материалното да не е смисълът на
живота, това е едно, но да си безразличен към този живот, защото те точно това
учат, за какво говорим тогава. Какво може да се очаква от този човек, как ще
бъде полезен на обществото? Това е вредно учение. В последно време то набира
много голяма сила. Не знам успехът на какво се дължи, дали е на това, че
обещават на хората, че с тези упражнения ще се излекуват, ще получат сила; но
едва ли това е така. Едно е човек да се занимава с физкултура, но когато се
занимава с йога, е съвсем друго. Той приема това духовно учение и щом е приел
едно, ще приеме и останалите неща.
Според нас това е много вредно
учение за човека; учение, което сковава човека, лишава го от инициатива, от
желание да се бори, да преодолява трудностите, все едно трябва да се скрие и да
избяга от тоя материален свят. И непонятно какви сили влизат във връзка с тях.
При нас, православните, няма непонятни сили, а има Господ Иисус Христос. Един
християнин трябва да е безстрастен, но безстрастен в смисъл да се пребори със
страстите си, а не да стане безразличен. При тях безстрастието е безразличие, а
това са абсолютно различни неща.
- Какво очаквате оттук насетне?
Писмото беше внесено в Комисията по образованието към МС. Очаквате ли нещо в
Министерство на образованието и науката да се промени?
- Ние какво повече можехме да
направим? Смятам, че това ще бъде един урок за Министерството на образованието
и науката да обръща повече внимание на съдържанието на предлаганите на
учениците текстове. Ако и това не помогне в бъдеще, тогава ще трябва да се вземат
много по-сериозни мерки. Ние няма да спрем с това. Вярно е, че увлечени в
ежедневните задачи, ние обръщаме малко внимание на йогата и тя тихомълком
навлиза сред обществото ни. Даже интелигентни хора често не знаят истинския
смисъл на йогата, приемат я само като някакъв начин за здравословно живеене, за
борба със стреса, с болести и пр. Вярно е това, че малко се занимаваме, трябва
оттук насетне всички заедно да започнем повече да говорим, да пишем за
истинските цели на йогата и хората да знаят. Ние не сме против хората-йоги, но
сме против да съблазняват децата и учениците, и другите хора по този начин.
- В българското училище освен
йогийски практики се наблюдават и упражнения по паневритмия?
- Това също е недопустимо. В писмото
сме намекнали и за това, че има и други такива практики, но наблягаме повече на
йогата, защото в случая става въпрос за нея, но пишем, че в детските градини и
училищата навлизат и други такива практики.
- Как може да се реагира на тези
духовни учения, които навлизат в училище?
- Аз мисля, че трябва да съберем
конкретни факти и когато ги съберем, да ги оповестим. Това е едно. И друго -
наистина да се заемем с обяснение на самите тези учения, каква е тяхната
същност, къде е истината, кое е лъжата за тях, действително до какво водят тези
учения, до къде водят човека. Трябва да се говори и да се пише по този въпрос.
И младите, и ние, трябва заедно това нещо да го правим. Това е урок и за нас,
да Ви кажа, не само за министъра, това е урок и за нас, за това, че не е
обръщано достатъчно внимание на явления, които навлизат. Те не ни питат, те
навлизат и вредят.
- Според Вас защо министърът отказва
да въведе Религията като редовен предмет в Българското училище, пък допуска за
държавен изпит едно религиозно-духовно учение?
- На този въпрос може да отговори
той. Явно е, че е далече от християнството. Той самият не може да го въведе, но
би могъл да се старае, ако е убеден в ползата от него, но както го показа, аз
не мисля, че той въобще е убеден. Защото Вие може би помните, че Св. Синод се
срещна с него. Той каза на Св. Синод: „Да трябва да се трудим”, а навън излезе
и каза съвсем други неща - че това никога няма да стане. Един човек, който е
убеден в полезността, няма по този начин да отговори на журналистите. Той би
трябвало да отговори защо има симпатии към йогите, а няма симпатии към
християнството. Това си е негов избор, аз мога да имам само някои мои мнения,
но не е нужно да ги казвам, защото може и да не са верни.
Нека да видим какво ще отговори,
може да обясни, че някой без негово знание е напарвил това, аз не знам какво
може да отговори. Да видим това и тогава ще говорим.
- Заместник-министърът на
образованието в едно свое интервю за една от новинарските телевизии каза, че
това са два научнопопулярни текста и са сложени там, за да може учениците да
мислят критично върху тях. Според вас така представени текстовете могат ли да
представят едно критично мислене?
- Не. Те са дадени с авторитета на
Министерството на образованието и науката, като научни текстове. Тези текстове
са дадени на учениците като текстове, върху които трябва да се работи, на които
текстове никой не поставя под съмнение смисъла и съдържанието. Министерството
ги дава като одобрени текстове. Сега се опитват да се измъкват. Те се страхуват
да дават наши, християнски текстове. Защо не пуснат някой догмат тогава!? Няма
да го направят, нали? Ще кажат: „Църквата е отделена от държавата!”, а тук
йогата не е отделена от държавата. Нашата вяра е традиционна за България и
истинска, а това не е нито традиционно, нито истинско!
С Ловчанския митрополит Гавриил разговаря Ангел Карадаков.
