Животът
на Св. Йоан Рилски е пример за живот, който живот ни с крачка встрани не се
отклонява от Божията пътека. И дори при не задълбочено вглеждане в живота му е
видно, че целия той е изпълнен с мир. Живот, ръководен както от старозаветния
пророк, който казва, че по-голям мир от мира на Бога няма, тъй и от смиреното
служение към Господ Иисус Христос. Затова и ни завещава: „Такъв мир, прочее,
имайте и вие помежду си.”.
Старозаветният
псалмописец казва за човека къде е волята му, къде да бъдат делата му: „В
закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!”
(Пс.1:2). Точно както е постъпвал
през целия си земен живот Св. Йоан Рилски, Чудотворец! Без да отстъпва и на
йота от това. Съветва ни в ръцете ни да има работа, но в устата ни постоянно да
бъде молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.”
Колко
е бил постоянен той в молитвата си! Дотолкова, че това е равносилно на чудо –
неговите дела, просияли през времето и достигнали те до нас... А в тях няма
нищо скрито, тъй щото с цялото си сърце Св. Йоан Рилски е бил обърнат – като лице
в лице – към Господа. И Господ никога не го изоставил!
Всеки
един ден от животът му е пример за нас. А в живота на светеца ярко се откроява моментът,
когато владетелят разбрал за него. Когато царят чул за светеца и чудесата,
които се случват там, в пустинята... му изпратил дарове, злато. Но всичко това
било върнато обратно по пратениците – откъдето е дошло. Било отказано – заради
Господа. Светъл пример, зад който ясно прозират думите Господни: „Не можете да
служите на Бога и на мамона.” (Мат.6:24).
Още
когато с първите си крачки светият мъж навлязъл в безлюдната от човеци земя
проличало, че животът му е необикновен. Около му всичко било страшно и голо.
Страшно – защото било някак си сякаш извън света. Голо – тъй щото нямало нито
храна, нито покрив. Но самият той – рилският светец – не се уплашил, защото
небето му било покрив, земята – постеля, а тревите – храна. Всичко това
задоволявало обилно всичките му нужди, всяка потребност, тъй щото то идвало от
милостивия Бог. Който Сам казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко
слово Божие.” (Лук.4:4). Светият
отец отлично знаел това и поради вярата си в Христа Спасителя не изпитал страх
от безлюдността на пустинната земя всред която се заселил, за да просияе в
Бога.
Той
– обикновеният човек – е могъл всячески да следва Господа, виждайки
преходността на света и поради това – с още по-голямо усърдие да се придържа у
Бога. Ние... ние не сме по-малко човеци от него. Имаме същите желания, страсти,
трепети... каквито са бушували в душата на пустиножителя. Но! Тъй като животът
ни е живот в света, използваме света като оправдание на слабостите си.
Извиняваме се с него. Когато отиваме в храма... да се помолим... забравяме, че
храмът е преди всичко молитвен дом. Уединено място... И още службата дори не е
приключила вече вадим мобилните си телефони и започваме да уреждаме срещите си
за по-нататък в деня. С едно такова нетърпение, нетърпящо възражение. Нетърпящо
забележка. А това, че така съвсем изоставяме и забравяме словата от Завета на
Рилския светец изобщо не ни притеснява! Просто защото, когато не знаем за нещо, то не
важи за нас! Което е много по-страшно, отколкото била пустинята, където живеел
светеца. Тъй щото самите ние сме пустиня. Пусти. Без светлина, храна и вода в
живота си. И какво като Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Аз съм хлябът
на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма
да ожаднее никога.” (Йоан.6:35)?
Какво от това?! Не можем с тихо смирение и търпение да изчакаме края на
богослужението, както остава за по-голям период от време или пък да помним
думите на чествания днес светец, който казва: „Завещавам ви да пазите светата
вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие...” Едно страшно завещание,
чието изпълнение е толкова трудно, че чак граничи с невъзможното! И то наистина
е такова, защото в много от делата ни на първо място стои не Господ, а целта,
която сме си поставили, и още повече – наградата от нея! Тук нямат въздействие
думите: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда.” (Мат.6:33). Но със собственият си
пример Св. Йоан ни показва точно обратното...
Св.
Ап. и Евангелист Йоан казва: „Има и много други работи, които извърши Иисус и
за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал
написаните книги.” (Йоан.21:25). По
същият начин говори и Св. Йоан Рилски: „Още много имах да ви говоря,... но не е
възможно всичко да се напише.” Едно от най-важните неща, обаче, е толкова ясно
казано, че чак боли! Тези слова отекват през вековете, ако искате – и през
цялото време, от момента, в който са изречени, до ден-днешен. И това са словата
на светеца Йоан Рилски: „Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил
никакво добро на земята...”, а преди изцяло да предаде себе си в тишина и
безмълвие моли нас: „А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния
ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на
земята.”
Като
отклик на тези негови думи, единственото, което НИЕ можем да сторим, е смирено
да промълвим: „твоето житие бе равноангелно, преподобни; пребивавал в молитви,
пост и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.”
