Зограф, монах и лечител, архитект и
строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил
богато наследство в църковното изкуство.
Близо четири века са изминали от
времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени
и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони,
изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му
пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин,
Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и
упование на стотици християни.
Светецът възражда от пепелищата
разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети
обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.
Делото на св. Пимен Зографски е все
още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи,
но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да
се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и
твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез
делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна
традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.
Св. Пимен Зографски достига по свой
начин до величието на българския дух, жив и действен след три века османско
владичество - дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига това,
увлича свои ученици и следовници на "ползу роду". Св. Пимен Зографски
запалва угасналите духовни огнища в своя роден край Софийския, възстановява стари, гради и
стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следовници, разтваря
широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХв.
В житието му четем:
"Християните като овци без
пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата
Софийска страна той, Пимен, съгради по
селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия
манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен
и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои."
Достига и до разорения Суходолски
манастир в Западна Стара планина, близо до град Княжевац (останал днес в
пределите на Сърбия). В надписа на манастирската църква се чете:
"С изволението на Отца и с
помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм
"Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през
месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и
Павел (ктитори)".
В своята "История
славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след
опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския
манастир дошли и взели нетленните мощи на монаха-строител, ваятел и зограф,
проповедник на родния български език, изписвал и надписите на възстановените
църкви на български език.
Възстановяването на разрушен и
изоставен храм за един месец означава умела организация под ръководството на
монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, но и вдъхновени от
възраждането на стария градеж, съхранил християнската духовност през вековете.
Познаващ в дълбочина процесите на изграждане и стенописване, законите на
приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото
възстановяване на храма. Той е част от българската общност, лишена от светата
обител и очаква с трепет и нетърпение нейното възраждане. С възстановяването на
всеки храм монахът Пимен участва във възраждането на християнския дух на
българския етнос, в утвърждаването му в културното пространство на Балканите.
Сто четиридесет и четири години след
кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда
спомените за твореца на страници от своята "История славянобългарска за
народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития
български" (1762 г.).
"Свети Пимен преподобни приел в
Изограф (Зограф) монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец,
водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората.
После напуснал Св. Гора и дошъл в Софийска епархия. През тия години турският
цар дал свобода на християните да правят черкви. Тоя свети Пимен се грижел,
трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия,
оттам бил родом."
Жив бил сред българските монаси на
Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил вещ в манастирското
строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.
В житието на св. Пимен Зографски,
писано от неговия ученик Памфилий монах
от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем:
"Този свети Пимен (в мире
Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, почина баща му, а
майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата
"Св. великомъченик Георги". При този духовник той прекара шест
години... И замина сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и
остана в Зографския манастир между своите съплеменни братя българи... Тук освен
служение в църква, на светията бе възложено и манастирското строителство...
като не преставаше и икони на светии да изписва... После се отправи светията с
ученика си Памфилий на път за Отечеството."
През 1596 г. св. Пимен възобновява и
изписва храма на Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски", разположен в
непосредствена близост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро
той изписва образите на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий
и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай
Нови Софийски.
Светец-закрилник на София, св. Пимен
оставя чрез стенописите си образите на софийските светци от средата на ХVI в.,
но не забравя и закрилника на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто
образ изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.
В последните двадесет и пет години
от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската
Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до
бреговете на Преспанското езеро, за да възстановява разрушени храмове и да ги
стенописва.
В своята История
славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред
"просиялите български светци", повярвал в силата, в духа на своя
поробен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за
Хилендарския монах Паисий, оставя след себе си възобновени църкви и манастири.
Монахът Паисий Хилендарски в средата
на ХVIII в. отбелязва в своята История: "След много години намерили
неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската
епархия в Суходолския манастир". Пимен Зографски е канонизиран за светец и
паметта му се чества на 3 ноември.
Автор: Маргарита Харбова
Източник: Църковен вестник, брой 20 за 2004
година
