6 януари 2016 г.

Богоявление - между "примитивността", традицията и вярата

Снимка: novinar.bg
Отново е Богоявление и отново редом с радостните новини за това как млади мъже танцуват хоро в река, хвърлят се в ледено студени реки, езера и потоци се появяват и коментари за "примитивността" на този ритуал. 
Всяка година на Богоявление се публикуват целенасочено коментари и анализи за това как обществото ни всъщност е деградирало тотално, свлякло се е до примитивизма на туземците и едва ли не сме се превърнали в едно стадо..., но не Христово стадо, де да бяхме...

Млади мъже всяка година скачат в ледените води, за да извадят хвърленото там Разпятие. Традицията е хилядолетна. Въпросите на "разбирачите" са ориентирани към здравето на скачащите мъже, като загрижено питат: "А какво точно ѝ е хубавото на тази архаична традиция? Че младите мъже проявяват храброст и се подлагат на изпитание?".
Коментарът, който ме провокира да напиша и аз своето мнение, може би е същият от миналата година, и е на Александър Андреев публикуван първо в DW, а след това и в Offnews. 
За да коментираме обаче цялостната картина, трябва да си изясним защо се хвърля Кръстът в ледените води на Йордановден. Църквата има своя традиция и не прави нищо случайно. Г-н Андреев може би целенасочено, а може би от незнание, пропуска да уточни всъщност, че това е църковен ритуал, а не просто някакво мятане на някакво си разпятие. Хвърлянето на Кръста във водите е предшествано от извършване на Божествена св. Литургия в храмовете, а след това и от велик Богоявленски водосвет, на който се освещава водата.
Традицията за Богоявление е предшествана от строг пост, в който християните не ядат дори олио. В древни времена всички, които са скачали за Кръста са постили предния ден, а на Св. Литургия за Богоявление са се причастявали със Св. Христови Тайни.
Разликата между първобитния ритуал и християнството е в това, че култовото езическо общество цели чрез театрална представа да включи хората в едно събитие, което се повтаря всяка година. За разлика от него, християнството прави не възстановка на Кръщението в река Йордан, а възпоменание на събитието, в което е и огромната разлика от езическите култове и ритуали на цитираните от г-н  Андреев общества. 
Какво означава хвърлянето на Кръста? Потапянето на Кръста означава влизането на Господ във водите и чрез него те се освещават. Църквата обаче не акцентира на този ритуал, защото най-важното, което може да се случи на празника вече се е случило - Св. Литургия.
Ритуалното поръсване с богоявленската вода има образ на покаяние и очистване, а пиенето от нея е сравнено с причастяване. Тогава, когато трябва да се освети водата, се хвърля Кръстът в реката, езерото или водоема. 
На 6-ти януари всяка година Църквата отбелязва събитие, което е оставило дълбока следа в живота на Църквата. То затова и се нарича "Богоявление", защото се явява Бог на света. Във водите на Йордан, когато се кръщавал Христос на света се яви "Троичното поклонение". Бог Отец свидетелствал с глас от небето, като казал, че именно Христос  е Неговият възлюбен син. Св. Дух пък във вид на гълъб известявал потвърждението на Словото, че Христос се явил "посвещаващ света".
"Храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества", казва още в коментара си Александър Андреев и продължава смело напред, като  противоречейки си  казва, че: "Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят".
Предполагам знаете, че нещото, което в продължение на повече от 1000 години обединява Европа, е християнството. Именно благодарение на него думите и изразите, които Вие днес използвате като параван за своя остър коментар, са част от нашия мироглед и мироздание.  
Не знам дали за г-н Андреев храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества, но за мен като мислещ човек и като християнин те са точно такива, дори бих казал -  основополагащи. Защото, ще попитам автора на коментара против Богоявленския ритуал, ако храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества, то как съвременният човек ще придобие морал, интелект и гъвкавост? Та нали саможертвата е основа в любовта?! Или и тя е вече отживелица на примитивните общества?
Г-н Андреев, не знам дали сте чели в Евангелието, но там Христос казва, че няма по-голяма любов от тази да отдадеш душата си за своите приятели. Представете си каква саможертва е и самият живот на Христос.  Та Той се разпна за всички на Кръста - Онзи, който вие пренебрежително наричате "едно разпятие"!
Вижте каква дълбочина има в богословието на Църквата, както и в традицията й. Дълбочина, до която племената не могат да се доближат, нито ритуалите им.
И накрая ще добавя, че  в ритуала на хвърлянето на Кръста в реките нито чалгата, нито мутрите имат пръст. И да, според мен не само трябва да се запази, но и да се затвърди още повече този ритуал. Щях да ви давам няколко примера от "примитивните" традиции в редица европейски страни, но се отказах.
Едно обаче не ми е ясно. Защо се пускат тези коментари и какво целят?
Защото надали са породени от любов към страната, народа ни и Църквата. 

Автор: Ангел Карадаков

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.