На Сретение Господне ви срещаме с един духовник от Софийска епархия. Известен е в общественото пространство с изказванията си за бежанците, политиците и ситуацията в страната. С него обаче днес за политика няма да говорим, а ще беседваме за нещото, което променя животи - за вярата, надеждата и любовта в Бога, поста, молитвата и за един от големите Господски празници, който е позабравен у нас, а именно за Сретение Господне. Разговаряме с йеромонах Рафаил от Кладнишкия манастир.
Отец, Сретение Господне е един от големите Господски празици. Какво празнуваме в този ден?
За събитието, което честваме днес, се разказва в Евангелието според Лука (2:21-39). Срещата (ц.сл. Сретението) на Богомладенеца с праведния старец
Симеон и пророчица Анна. И узнаването и засвидетелстването в Неговото лице на
Христос, чакания Месия. Това е събитие на срещата. На срещата на Стария
Израил, на Закона, в изпълнение на който, когато се извършват дните на
очистването, св. Богородица донася Младенеца Иисус като първороден и посветен на
Бога, за да го представи и поднесе жертвата си, и Новия, узнат и предвкусен от
Стареца Симеон (който по предание е един от седемдесетте преводачи на Светото
Писание), който и произнася известните ни от богослужението думи: ''Сега
отпускаш Твоя раб, Владико, според думата
Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред
лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя
народ Израиля'', заедно с пророчицата Анна. Това е среща на света с Утехата. В
Храма влиза вече не Кивота на Завета, а Самият Бог, Който предстои да даде на
света Новия Завет. Заветът на любовта, който ще превърне в храм всеки последвал
го. В храма е донесен Агнецът Божий, Който предстои да вземе върху себе Си
греховете на света за живота и спасението на света, принасяйки Сам Себе си в
жертва от любов, която ще победи смъртта. В храма влиза Свещеникът, Който ще
осмисли в Своята Божествена жертва свещенството, и ще направи свещеник всеки,
който приеме завета Му и дара на Божествената Му благодат, раждайки се от вода
и Дух. В храма влиза Този, който осмисля Храма.
Защо този празник изглежда леко маргинализиран, много от хората не го
познават, а го свързват с един друг празник – този на мъжете и жените с хомосексуална
ориентация?
Действително този прекрасен християнски и църковен празник е малко
популярен у нас. Лично аз не смятам, че има пряка връзка между него и
''отбелязваните'' на този ден псевдопразници. Мнозина смятащи се за християни
и православни дори и не подозират за него. Съществуват предания за ''Петльовден'', за ''мъжки празник'' и дори за ден на хомосексуалността. Лично моето
мнение е, че това е отглас от по-ранни езически празници, свързани с
плодородието и плодовитостта, чествани в края на зимата и началото на
пролетта. Много подобни се наслагват и преплитат и при други църковни празници
и дори вторично се рационализират и (погрешно) осмислят чрез тях, за което немалка ''заслуга'' имат и медиите. За съжаление, на масово ниво църковната
култура и познания са ниски и цари същински хаос. Масово християнството е
примесено с фолклор. Възможните причини за това са много и не е възможно да ги
анализираме в няколко реда. Необходима е обаче неуморна, ''къртовска'' работа,
защото като че ли християнството, говоря за автентичното православно
християнство, е изтрито от живота на народа и е заменено с псевдохристиянство и
псевдоправославие, в което понякога Евангелското учение е направо изместено от
народни обичаи, битовизми, национализъм...
Как обществото ни може да се промени към по-добро? Христос казва, че родът
ни няма да премине без пост и молитва. Къде намират място те сега в нашия
живот?
Практикуващите православни християни са около процент и половина от
населението. А често и при тях има много и различни примеси. Но ние сме
призвани да свидетелстваме и да търсим вината първо в себе си. Господ Иисус
Христос ни е обещал всичко, обещал ни е Вечен живот и Царство, но никога не ни
е обещавал комфорт. Нека не забравяме това!
Св. Симеон Богоприимец се казва старецът, който приел бебето Иисус в храма. Как да станем и ние
богоприимци и какво ни дават постът и молитвата? Как те ни правят богоприимци?
Постът и молитвата са неразделна част от християнския живот. От живота в
Бога. Но много често ние забравяме тяхната истинска същност и цел. Защото постът
не се състои в лишаване от определени храни за определен период. Думата
''пост'' е същата, която се употребява в армията. Пост означава да застанем на
стража. Да застанем на стража и да пазим себе си от врага. И така да помогнем
на Бог да дойде в нас. С празника и чрез Светото Причастие с Неговите
Божествени Тяло и Кръв. Да застанем на пост, за да Го посрещнем. Молитвата е
разговор, беседа, пребиваване, поверяване себе си на Бога. В нашия език
''моля'' е от същия корен като ''милвам''. На прошението ''На Господа да се
помолим'' народът отговаря ''Господи, помилуй''. Молитвата е висш и интимен акт
между човека и неговия Творец и Създател Бога. Молитвата обикновено тръгва
отгоре, от Бога, ако човек искрено е застанал на нея и от сърце я желае. Тя е
двустранен акт. В нея говорят и се сливат Бог и човек. Молитвата е израз на
любов и изпълнение на Божествената любов, която изпълва и зове към себе си
човека. Любов, стоплен в която човек вижда и съзерцава Истината. С ума, със
сърцето, с душата си. Често ние смятаме, че да се молиш, е да искаш нещо от
Бога и Неговите небесни служители и приятели. На църковнославянски обаче "искам"
е ''прося''. Просителната молитва е само един от възможните видове молитва. И
там също се иска и дава от любов. Защото Бог не е наш господар, а наш Небесен
Баща.
С йеромонах Рафаил разговаря Ангел Карадаков
Кой е йеромонах Рафаил?
Роден е през 1967 г. През 1995 г. е завършил Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си работи в социалната сфера и като богословски редактор. През 2008 г. е постриган за монах в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” и отива на послушание в Чипровската св. обител „Св. Йоан Рилски”. С благословение на Негово Светейшество преминава в Софийска епархия и е на послушание в манастира „Св. Николай” край с. Кладница, в който се подвизава и го обгрижва. На 17 октомври 2010 г. е ръкоположен за йеромонах от Знеполския епископ Йоан (сега Варненски и Великопреславски митрополит). Игумен е на манастир ''Св. Николай Мирликийски Чудотворец", с. Кладница, Софийска епархия. Завеждащ е енорията при манастирския храм. Към момента е редовен докторант по Църковно право в Богословския факултет на СУ ''Св.Климент Охридски''.
