Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ „Св.
Климент Охридски” за св. Трифон, за празника и народните традиции:
- На 1- ви февруари православната църква отбелязва Трифоновден. Каква е историята на празника?
- На Трифоновден православната църква
почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който
е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3
век.
На Трифоновден православната
църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св.
Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в
средата на 3 век. Св. Трифон е бил лечител. Oще от ранното си детство е бил
възпитан от своите родители в християнската вяра.Той произхожда от Мала Азия,
от областта Фригия, където през това време е имало християни, макар че все още
в Римската империя християните са били преследвани и гонени заради своята вяра.
Тъй като още от дете е бил силно вярващ, според неговото житие Бог му дал
благодатни сили и дар на чудотворство, така че е можел със своята молитва да
лекува болни. Затова църквата го почита и като лечител. По времето на римския
император Гордиан, според църковното житие дъщерята на императора била болна от
някаква душевна болест. Църковното предание разказва, че никой лекар в цялата
империя не е могъл да я излекува. Императорът помолил св. Трифон да излекува
дъщеря му чрез неговите молитви. Светецът бил доведен в Рим и дъщерята на
императора била излекувана. Според църковното предание това довело до добро
отношение от страна на императора към християните. При следващия император
Деций Траян, който в средата на 3 век управлявал Римската империя, отново се
засилило гонението срещу християните, тъй като св. Трифон бил много известен и
почитан, бил подложен на гонение. Светецът е загинал мъченически за христовата
вяра. Това е църковното предание и почитта към древния мъченик Трифон.
- Какви
легенди съществуват в народните вярвания за св. Трифон?
- В
народните вярвания след покръстването на българите и след Средновековието има
едно смесване на персонажа на св. Трифон като мъченик с Трифон
Зарезан. Образа на светеца, изобразяван понякога на иконите с медицински
инструменти, каквито имали древните лекари, започва да се разглежда като образ
на светец, който е покровител на лозята. Според народния календар от този ден
започва подготовката за пролетта, подготовката на лозята. В народните вярвания
образа на този светец или по-точно с празника, посветен на мъченик Трифон,
започвала подготовката на лозята, зарязването на лозниците. В народните
предания това е и началото на пролетта. Хората считат, че земята се събужда за
селскостопанската работа и е подходящ момент за рязане на лозниците. Това
смесване на тази фолклорна, битова, народна вяра с образа на светеца е довело
до обвързване на празника на св. Трифон, който е на 1-ви февруари според
църковния календар, със следващия голям празник, на 2-ри февруари, празникът
Сретение Господне. Този празник е свързан с донасянето на младенеца Исус
Христос от Света Богородица и представянето му в Йеросалимския храм. В
старобългарската традиция в една притча за Трифон Зарезан се смесват тези два
празника и събитията. Има едно простонародно разбиране, че Трифон Зарезан е
видял Света Богородица с Исус Христос и се е подиграл на младенеца, че няма
баща. В народното сказание по такъв начин се смесват образите и събитията.
Затова Света Богородица е казала на неговата майка, че той се е порязал, докато
е зарязвал лозниците. Виждаме как това е фолклорния момент, който смесва
образа, смесва персонажа. В историята на християнските традиции и обичаи
изследователите наричат този феномен вторична митологизация. В простонародното
съзнание определени образи и сюжети се смесват , и народния обичай започва да
свързва празнуването и празника с нещо, което е малко по- различно от
историческия персонаж, от светеца, който църквата почита на съответния ден.
- С какви обичаи и поверия свързваме
Трифоновден?
- Може да се каже, че всички празнични
обичаи и ритуали са свързани с лозята и с виното, с началото на земеделски
пролетен период, свързан с отглеждането на лозя и културата, свързана с виното.
Много други изследователи считат, че в тези обичаи има запазени елементи от
древната тракийска религия или от древните тракийски обичаи. Обичаите са
свързани с това да бъде избран цар на лозята и на виното. Мъжете, които отиват
рано сутринта да зарязват лозниците взимат обреден хляб и вино. Те избират
помежду си един най- почитан или най- щедър човек, който е цар на виното и на
лозята. След като завърши това празнично и ритуално зарязване на лозята всички
заедно се събират на една трапеза да отпразнуват този ден. Трапезата е
председателствана от най- важния и най- почитан човек, избрания за цар на
лозята. Това може да бъде и човек, който е показал своето умение да отглежда
лозя или е имал най- голяма реколта през годината. Помежду си всички признават,
че той е добър и грижовен стопанин. С това са свързани народните обичаи, които
са концентрирани около производството на вино и грижата за лозята. В Библията,
в свещеното писание, е известно, че земеделската дейност, свързана с лозя и
производство на вино е възникнала след всемирния потоп. В Близкия Изток виното
и гроздето са символ на Божието благословение. Исус Христос много често говори,
че добрият плод се отглежда от добрия стопанин, затова че той е истинската
лоза, а неговите ученици са пръчките. Този, който не дава добър плод бива
отрязван, така както сухите пръчки на лозницата. Това има дълбоко символично
значение. На християните от векове и на българите като християни, свързани със
земеделието и отглеждането на лозя, това е правило много силно впечатление. Тук
са вплетени много символични моменти за добрия плод, за грижата за лозето. В
народната мъдрост се казва, че лозята изискват не само молитва, но и мотика.
Живота на човека е представен като земеделско поле, в което се проявява чрез
своята работа, усърдие и труд, но и чрез молитвата за Божието благословение.
- Какво традиционно присъства на
трапезата за празника?
- На трапезата традиционно присъства
обредния хляб или празнична питка, заедно с вино. Старото вино се пренася и с
него се поливат лозята. Виното и хляба са два основни символа, които присъстват
в празничната ритуална трапеза в Стария завет, в юдейските обичаи. Исус Христос
на своята тайна вечеря използва хляба и виното не само като основните символи
на живота, но и като материалните елементи при учредяването на тайнството
евхаристия, което представлява благославяне и претворяване на хляба и виното в
православната литургия.
- Трифоновден е включен в цикъл от три
последователни дни, наречени Трифунци.Бихте ли ни разказали повече за
останалите два празника?
- Единият от празниците Сретение
Господне, в църковния календар е един от важните господски празници.
Господските празници са най-важни за църковния календар. Докато празника на св.
Трифон спада към групата на т. нар светийски празници. Тъй като те са свързани
помежду си в календара, тоест Трифоновден предшества Сретение Господне, затова
в народните обичаи те са смесили. Виждаме, че се смесват идеи, събития,
персонажи и сюжети. Празникът Сретение Господне е много важен за християнската
вяра и традиция, защото това е едно събитие от Новия завет, което е описано в
Евангелието според Лука. Тогава Света Богородица отнася младенеца Исус Христос,
който е представен в храма и е посрещнат от св. Симеон Богоприймец и пророчица
Анна, които са много благочестиви и почитани праведници. Св. Симеон бил
свещеник в Йерусалимския храм, както и пророчица Анна се честват на следващия
ден, на 3-ти февруари след Сретение Господне. Това са всъщност праведници от
Стария завет, които посрещат очаквания младенец и месия. С техните думи се
потвърждава изпълнението на старозаветските пророчества за раждането на сина Божии,
Исус Христос. Другите два празника са част от рождественския,
рождественско-богоявленския и от цикъла, свързан с господските празници за
живота и спасителното дело на Исус Христос.
- По стар стил празникът се отбелязва на
14-ти февруари. На 1-ви или на 14-ти февруари го празнуват повечето хора в
България?
- При смяната на църковните календари или
на стария календарен стил със новия, на някои места хората са запазили своята
народна традиция и обичаи, които са били подредени според стария календарен
стил. Църквата в сегашния нов стил е поставила празника на 1-ви февруари, а на
4-ти февруари честваме Успението на св. Константин Кирил Философ,
славянобългарски учител. На много места този спомен или традиция, свързана със
стария църковен календар, който е бил в богослужебна употреба в нашата църква
до 1968 година се е запазил. В народните обичаи и традиции големите празници,
които са били свързани с различните сезони или земеделската работа, ритъмът на
живот, свързан със селскостопанската работа, е определян според тези празници.
На някои места хората почитат или отбелязват празниците според този ритъм на
стария начин на отбелязване, по- скоро на сезоните, началото на пролетта или
прехода между пролетта и лятото, или между есента и зимата. Можем да видим
различни практики и обичаи, но църквата е поставила този празник в нашия
календар на 1-ви февруари.
- Има ли разлики в отбелязването на
празника в различните части на страната?
- Да, разбира се има разлика и това зависи
от местностите, където е много по-силно застъпено производството на вино. Там,
където местния бит и препитание на хората са по-тясно свързани с производството
на вино, в по- южните райони на България. Там, където природата е благоприятна
за производство на вино са и по- богати тези празници. Например, на някои места
хората са отивали заедно на лозята и там са се провеждали празничните обреди и
ритуали. Сядали са на обща трапеза на земята, като с това се е подчертавала
връзката със земята и са поливали с вино лозята. На някои места свещеник е
произнасял молитви за плодородие. На други места празникът се извършва на
центъра на самото селище, тоест след като са извършени обичаите, свързани с
лозята, или в дома на този, който е избран като цар на лозята. Той е бил и като
домакин на празничната трапеза. На различните места има вариации на празника,
те трябва да се изследват и изучават, защото носят богатство от народната
традиция. В днешно време, например в Мелник има опит малко да се осъвремени
празника, да се включи елемент на съревнование, на дегустация при
винопроизводителите. Опит традиционният празник да се свърже с някакви по-
съвременни моменти, което е свързано с бита, с професията на хората. Обикновено
лозарите и винарите приемат този празник като професионален празник за тях
самите. Естествено с по- голяма празничност празникът ще бъде отбелязван на
тези места, където хората са свързани с производството на вино или ако техният
бит и поминък зависи от добрата реколта и година, и те се надяват да имат добър
добив на грозде и добро производство на вино.
С доц. Костадин Нушев разговаря Биляна Иванова
