Старозаветните пророци бяха
особени Божии избраници, повикани от Бога
и изпращани да подканят хората да изпълняват своите
религиозно-нравствени задължения, да ги изобличават за вършени грехове, да ги
призовават към покаяние и изправление, да поучават царе, да обявават Божии
присъди над народии страни и да предсказват бъдни събития.
Св.Епифаний Кипиръски
съобщава за рождението Илиево следното поучително предание: „Когато се родил
Илия ,бащо му Савах видял във видение, че благообразни мъже преветствали детето,
повивайки го в огън и го хранели с огнен плъмък.” Бащото обявил това видение в
Йерусалим на свещениците, които му казали: „ Не бой се! Твоят син ще живее в
светлина и ще съди Израиля с меч и
огън.” –Името Илия значи: „Сила Господня”.-По мястото на рождението си той се нарича „Тесвитец”.
Сввети пророк Илия е живял около деветстотин години преди
Рождество Христово. Той е роден в Тесвия, в Галааадската страна, източно от
река Йордан и е дайствал в Из раилското царство през времето на царете Ахав,
Озия и Иоарам.
По онова време голяма част от израилските народи и самият цар Ахав
забравили Истинския , Живия Бог, Твореца на небето и земята и на всичко видимо
и невидимо, Вседържителя и Промислителя, и се отдали на идолопоклоничество и
нечестие. Ето какво се казва за Ахава в Трета книга царства:”Ахав вършеше,
каквото беше неугодно пред очите на Господа повече от всички свои
предшественици ... Ахав върши това, що дразнеше Господа, Бога Израилев”/3Цар.
16:30 -33/,
Той се оженил за езичницата
Иезавел, дъщеря на Сидонския цар, която твърде много допринесла за
развратяването на царя,царския дом и израилския народ. Тя принесла тук
езичеството и идолополоничеството. Царят се намирал напълно под нейно влияние.
Изградил капище на езическото лъжебожество Ваал. Заповядал да избият
свещениците на Господа и назначил 450 жреци на Ваала. По примера на царя и по
негова заповед народът се отказал от Живия Бог и почнал да се покланя на бездушните
езически истукани. Предал се на разпътен живот.
Тогава
Бог призовал Илия на пророческа служба и го поставил духовен страж и глашатай
на Своята истина и правда в Израилското царство.
Илия бил строг подвижник и
равнител на вярата в Бога, горял към
Бога с божествен огън на любовта, като серафим. По външност бил „цял в косми и
опасен през кръста с кожен пояс” /4Царс.17:1/
При първата среща Илия казал
на Ахава: „Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години
заради греховете ви ,няма да има нито
роса, нито дъжд” /3Царс.17:1/
И по молитвата на пророка не
валял дъжд дъжд три години и шест
месеца. Настъпила незапомнена суша. Пресъхнали реките и изворите. Напукала се
дълпоко земята,рстенията и треви изгорели. Настанал страшен глад и мор по
добитъка и човеците. Изъпланило се словото на пророка Моисея за непокорния
Израил: „небето над главата ти ще стане мед, а земята под тебе –на желязо”
/Второз.28:23/
Бог по чуден начин поддържал
живота на Илия: заповядал на врани да му носят храна , а вода пиел от потока
Хорат, който е срещу река Йордан./3Цар. 17:9-14/
Когато пресъхнал потокът,
пророкът –по Божие повеление – отишъл да живее в дома на една вдовица в Сарепта
Сидонска. И благословил Бог малкото брашно в делвата и малкото дървено масло в
гърнето в дома на вовицата да не намалява до ония, в който Той дал дъжд на
земята./3Цар.17:3-4/
Обаче царят не се връзумилл
Нещо повече: пращал люде да търсят пророка, за да бъде погубен./3Цар.17:19-23/.
При втората среща Ахав казал
на Илия: „Ти ли си, който смущаваш Израиля?” –Илия му отговорил: „Не аз
смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом,понеже презряхте Господните заповеди и
вървите по вааловци!” /3Цар.17:8-18/.
Пророкът предложил да отидат
на планината Кармил и там да принесат жертва: езическите жреци на Ваала, а той
–Илия ,на Йехова, Живия Бог. Чиито Бог пусне огън от небето и изгори жертвата ,
Той е истинският, в Него трябва да се вярва.
Царят приел това
предложение. На планината Кармил се събрал народът. Били повекани всички жреци
на езическото божество Ваал.
Приготвили жертвата
Вааловите жреци. И викали от утринта до пладне
към Ваала за огън , ала нямало никакъв огън. Скачили до жертвеника,
викали високо и обичая си се боли с ножове и копия, тъй че кръв тикла по тях и
вилнеели чак до ввереното жертвоприношение, ала не се чул ни глас, ни отговор
/3Цар.8:26-29/
Изградил Илия жертвеник от
12 камъка по числото на колената Израилеви, обиколил го с окоп, турил дърва
върху жертвеника, разсякъл определаното за жертва теле и го положил върху дървата, излели върху дървата и
жертвата по четии ведра вода трикратно, която почерпили от един извор. Водата
се разляла около жертвата, дървета, камъните и пръстта, а окопът се напълнил с
вода. И се помолил Илия на истинския Бог. И огън Господен паднал и изгорил жертвата, дървата, камънитее
и пръстта и погълнал водата, която била в окопа./3 Цар.18:331-38/.
Народът като видял това се
покаял и паднал ничком и казал: „Господ
е Бог, Господ е Бог!”/3Цар.18:39/.И по молитвата на пророка завалял силен дъжд.
Бог отворил небето, и благодатен обилен дъжд напоил земята. И тя произвела своя
плод. Поля и гори отново се облекли в цветя и зеленина. Планини и долини отново
се оросявали от потоци и извори....
Илия остарял. Приближило
времето на неговота заминаване при
Господа. Затова е било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик
Елисей и на пророческите ученици, които живеели в градовете Ветил и Иерихон.
Илия и Елисей отишли на
брега на река Йордан. Илия си снел кожуха и ударил с него по водата. Водата се
разделила, и те минали като по сухо. Когато преминал, Илия казал на Елисея:
„Искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.” Елисей
отговорил: „Духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.” Илия му рекъл:
„Мъчно нещо иска: ако видиш, как ще бъда взет от теб, тъй ще ти бъде: ако ли не
видиш, няма да бъде”/4Цар.2:8-10/.
Както вървели и се
разговаряли, изведнъж се явила огнена колесница с огнени коне, и ги раздвоила един от друг, и Илия се понесъл във
върхушка към небето. А Елисей гладал и
извикал: „Отче мой, отче мой, колесницата на Израиля и неговата конница!”
Тоест: Илия така е защитавал своя народ срещу езическото нечестие, както
колесниците и конниците са защитавали страната от нейните врагове. Елисей
вдегнал кожуха на Илия, който паднал от него, и се върнал и спрял край брега на
Йордан. Ударил по водата с кожуха. Водата се разделила и Елисей преминал като
по сухо./4Цар.2:11-14/.
И видели го отдалеч синовете
пророчески ., които били в Иерихон, и
казали: „Илиевият дух слезе слезе върху Елисея”. И излезли насреща му и му се
поклонили./4Цар.2:12/
Тава е,братя и сестри,
накаратко житието на днес чествания израилски пророк Илия!
Той се явил пре
Преображението Господне на Тавор/Мат.17:3/. Ще се яви отново в света за
изобличаване нечестието на човеците пред Второто Христово пришествие.
И до сега палестиските
предания с благоговение указват местата, осветени от стъпките на Божия пророк.
През 3 век преподобни
Харитон основал на едно от пустинните места, дето е пребивавал пророк Илия,
обителта на Илитоните.
На три особености у този Божии човек искам да спра вашето внимание.
Преди всичко: свети пророк
Илия е бил човек с жива, пламенна вярав Бога. –Цар, първенци и голяма част от
народа се увлекли по идолопоклоничеството, забравили истинския Бог. А пророкът
останал верен на Бога и отците. И нищо не било в състояние да го откъсне от
живия Бог, да угаси ревносста му по Него. Вярата на пророка била толкова твърда
и ревността му така силна,че той безстрашно неведнъж се явил пред царя, смело
го изобличавал за нечестието му и гръмовито му напомнял за Бога Живаго. Вярата
на прорак Илия е ярка светлина сред тогавашния духовен мрак.
Свети пророк Илия е бил
човек на молитвата-голям молитвеник. –Неговата молитвва е била чудодейна:
помолил се да няма дъжд, и не видяло три години и шест месеци, и пак се
помолил: и небето дало дъжд, и земята произвела своя плод./3Цар. 17:1,
Иак.5:17-18/. С молитва свалил огън от небето, който изгорил приготвената за
принасяне Богу жертва., а преди това с молитва възкресил починалия син на
серапската вдовица /3Цар.17:20-22/.
Но такава е била молитвата
на пророк Илия, защото той е бил човек праведен.-Свети апостол Яков отбелязва:
„ Голяма сила има усърдната молитва на праведника”/5:16/. Строг постник, пълен
въздържател свет подвижник ,живеещ „целомъдрено,
праведно,благочестиво” /Тит.2:12/, пророк Илия е бил велика духовна сила, сила
несъкрушима и непобедима, наставник
колкото със словото, толкова и с дело, с живот. Светата Църква го възпява,
-както казах още в началото ,-като
„ангел в път”/Тропарът/.
Спрях се, братя и сестри, на
идтъкнатите три особености у свети пророк Илия: на неговата вяра в Бога, на
молитвата му и на праведността му, за да ги посоча нам за подръжание и усвояване.
В сегашните буреносни дни
трябва да се облегнем на „Скалата на вековете” – Бога, да възпламеним сърцата
си с благодатния огън на молитвата и да заживеем свето, богоугодно, та да ни
благослови Бог с времена мирни, обилни, благоденствени, в които да царуват
правдата, доброто и любовта!
Нека често призоваваме на
помощ свети пророк Илия, който, -както се казва в неговия тропар, -„прогонва
болести .. и дава изцерение на ония, които го почитат”! Амин!
Автор: Доростолски и Червенски Митрополит Софроний
Източник: Сборник с проповеди, СИ
