Телевизионният портал „Цариград” продължава беседата си за историческата среща на християнските първойерарси. с известния руски журналист и писател Алексей Букалов, завеждащ отделението на ТАСС в Италия и Ватикана.
Известно е, че в края на срещата е предвидена размяна на подаръци. Разкажете каква е традицията във Ватикана? Има ли някакви ограничения?
Тази церемония е достатъчно отработена през годините и е изключително опростена. Всяка среща на Понтифика с гости се нарича „частна аудиенция” и се съпровожда задължително с размяна на подаръци. При това от страната на Ватикана има определен задължителен набор от такива знаци на внимание. Като правило, това е връчване на мъниста, които са извезани върху малък калъф с папския герб. Това е в памет на срещата, в памет за Ватикана. Много често се връчва и паметен медал. Това може да бъде медал на Понтификата, а може да бъде и медал просто с профил на Понтифика. Може да бъде юбилеен медал, посветен на тази или онази дата, ако тя съвпада с датата на приема. И накрая, прието е също така да се правят просто паметни подаръци за срещата във Ватикана. И обикновено това са различни графични или понякога живописни произведения, в които така или иначе е изобразен или храм „Св. Петър”, или просто изглед от държавата Ватикана. Понякога това е гравюра - копие на работата на известен майстор. Прави се в рамка с пластинка, върху която се изписва посвещение от папата. Понякога е книга, албум, някакъв рядък подарък, публикация за състоялата се среща в страната, която представлява гостът, с посвещение от Римската църква или Ватикана или някоя история. Това винаги се възприема като „подарък с комплимент”. Нашите ръководители например редовно правят подаръци в папската библиотека. Припомням, че срещи от такъв род във Ватикана се провеждат в т. нар. „папска библиотека” в Апостолския дворец, който е резиденцията на римския папа. Но днешният Понтифик така и не се установи там. Предлагаха му да се премести в „Дом на Света Марта” – така се нарича мястото, където се събира папският конклав пред избора на нов папа. Предлагаха му да се премести в папските апартаменти, но той само ги разгледа и каза, че в тях могат да се съберат 300 човека, не един, затова и той няма да се премести там. Но към тези апартаменти има и т.нар. „апостолска библиотека” или лична библиотека, която винаги служи като място за протоколни срещи. Тези апартаменти се използват още и за обръщение към вярващите, които се събират на площад „Св. Петър” на Възкресение Христово.
Папата вече не се обръща към християните от прозореца на своя апартамент, но все едно, появява се там по обяд. Руските ръководители вече подариха в тази библиотека почти всички томове на Руската православна енциклопедия. Доколкото знам, няколко от последните томове е подарил президентът Путин на папа Франциск през юни. Тази традиция започна още Медведев, когато беше президент; щом пристигна във Ватикана, той подари първите томове. Помня, че присъствах на тази среща, а папа беше Бенедикт XVI. Той отвори книгата и видя, че е на руски език и погледна учудено встрани, а Дмитрий Медведев го успокои, като му каза: „На Вас казаха, че ще Ви преведат, Ваше Светейшество”. Такава беше сцената. Явно са решили, че след като са подарили първите томове, трябва да продължат. Но не знам къде ще доведат Светейшия. Още една лична форма на внимание е, разбира се, подарък на икона. Аз разказах миналия път, че митрополит Иларион подари на папа Фанциск от името на патриарха икона на Божията Майка „Призри на смирение” (Това беше през 2013 г., а между другото през септември 2015 г. митрополит Иларион представи във Ватикана книгата на патриарх Кирил „Слово на пастира. Бог и човек. История на спасението” в превод на италиански език. Но тогава той не се е срещал с папата.)
А има ли някакви ограничения от уставен тип? Например подаръците да не са по-скъпи от 3000 рубли?
Не са ми известни такива ограничения. Съмнявам се и да ги има. Днешният папа Франциск със своите призиви за скромност и уважение към бедните, а и с неговото презрение към днешния разкош и атрибута на властта… Знаем, че дори неговият „Пръстен на рибаря” е позлатен. И това е такъв детайл, който говори много. Не се съмнявам, че тук който и да е чиновник, който и да е сановник на Римската църква, ако получи такъв подарък, сам ще побърза да го даде на някой манастир или храм. Мисля, че много такива подаръци просто се предават в енории и манастири. Понякога от името на папата, понякога просто по негово указание. Някога при Петър I е съществувало специално разпореждане да се предават подаръците на хазната. Но тук, доколкото ми е известно, редът е такъв.
Няма ли нещо ново по повод на предстоящата среща?
Самолетът на папата в този момент вече лети за Хавана, затова, разбира се, продължават по този повод много сериозни коментари и надежди. Със сърдечни пожелания за успеха на тази среща с Понтифика се обърна и президентът на Италия Серджо Матарела. Изпрати на борда своите пожелания за успех. И пожела успех и на двамата участници в срещата. Подчерта нейното значение, което има, така да се каже, международен авторитет. Разбира се, от различни места постъпват сведения. Какво ще стане по-нататък? Правят се различни предположения, та това е само началото. Макар и да се говори, че детайлите на тази среща са били съгласувани буквално до последния момент. Това каза и самият митрополит Иларион, който подчерта този детайл, преди да напусне Куба. Разбира се, голямо внимание се отделя на ролята на кубинското ръководство. Самият Раул Кастро не просто е бил посредник, той е летял от Москва за Рим и по някакъв начин е участвал в организацията на тази среща. Той лично посрещна вчера Светейшия патриарх. Разбира се, ще посрещне днес вечерта и папата. И се предполага, че ще присъства на заключителната част на беседата, когато ще се описва не само размяната на подаръци, но и размяната на реплики. Има по-нататък мнения, които задават въпроса каква ще е следващата стъпка. Кой първи ще пристигне? Папата - в Москва или патриархът - в Рим? На тези въпроси никой, разбира се, не може да отговори. Още повече че всички са единодушни, че вече самият факт на организацията на тази среща е голям успех с международно, политическо, морално и духовно значение, ако щете. Може би е рано да се говори още за това, но има и други направления, в които със сигурност тази среща ще се развие. Ние знаем, че през есента на тази година в Москва ще се състои голяма художествена изложба на експонати от руски и ватикански музеи. И със сигурност на изложбата ще присъстват някои от ръководителите на Ватикана. Говоря условно - в Москва например не е бил държавният секретар на Ватикана, Негово Високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролини. Днес чух да говорят за това.
Ватикана – това е държава, която не се придържа към общата европолитика и евроценности, така да го кажем. Но Ватикана е част от Италия. Изпълнява ли Ватикана по време на своята апостолска визита зад граница външнополитическите задачи на Италия, т.е. на Южна Европа?
Безспорно. Ватикана има официални отношения с Европейския съюз. При Светия престол са акредитирани постоянни представители на ЕС. И сред 180 организации и държави, които са установили дипломатически отношения с Ватикана, Европейският съюз не е на последно място. Което касае и папа Франциск. Той като човек, „идващ от края на земята”, както той сам се изразява, с огромно внимание следи за всичко, което става в Европа. Това е първият папа от „Новия свят”, от „края на земята” в буквалния смисъл на тези думи. През ноември 2014 г. той беше в Страсбург, без да е на официална визита във Франция. Дори отказа да вземе участие в тържественото богослужение по повод юбилея на катедралния храм в Страсбург. Дойде единствено за това, за да присъства в Съвета на Европа, обръщайки се в Европейския парламент и към Обединена Европа с призив да се върне към своите християнски корени, с призив да погледне назад в моралните устои на европейците по отношение на страдащите, на мигрантите, на бежанците. Т.е. за него това е много важна задача, той се надява, че здравият смисъл и високите морални традиции все пак ще надделеят над секуларизма и явната тенденция да се заличат тези ценности. Затова за папата това е принципно важен въпрос и той продължава да проповядва необходимостта от такива промени ежедневно.
Значи тази позиция го сближава с позицията на Московския патриархат?
Разбира се. Това е в основата на сближаването. Защото главната грижа на Московския Патриархат са тези морални ценности, както и грижата на Ватикана; това е една от основите, на които те намират своите допирни точки и взаимно разбиране. А грижата е обща.
По този начин, може ли да се каже, че нашите Църкви ги сближават общите беди? Първата – това е физическото унищожение и преследването на християни в Близкия Изток и в Северна Африка. И втората – това е общо разбиране за това, че въобще Европа е с християнски корени.
Да, това е обща наша болка и трагедия. И дивата жестокост срещу християните в Северна Африка и Близкия Изток, и грижата за съхранението на християнските корени в Европа е принципна, аз бих казал дори единствена и главна.
Пръстен на рибаря (лат. anulus piscatoris, също наричан и папски пръстен и пръстен на св.Петър) е вторият официален атрибут на римския папа, заедно с тиарата. В съвременната епоха пръстенът-печат има по-скоро церемониална и символична стойност.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: tsargrad.tv
