Изследването на богослова Ники Николау по въпроса за
връзката на богословската антропология и биоетиката (предишна публикация http://bitly.com/1WMx4I1) продължава
с мнението на д-р В. Фанарас за асистирани репродуктивни
проблеми.
Един друг морален въпрос, който произтича от асистираната
репродукция, е начинът на събиране на спермата на мъжа, която ще се използва за
инсеминация или оплождане ин витро [542]. Много мнения са били изказвани по този
проблем. Едната гледна точка разглежда т.нар.
онанизъм като нещо противоестествено за цялата процедура на изкуствената
репродукция, докато противоположното на това мнение смята, че това не
представлява етичен проблем, тъй като цел е раждането на дете от двойки, които
не могат да имат деца.
Онова, което има значение според Фанарас, е да се разгледа
внимателно и да не се пренебрегва това, „което в действителност изпитва
съпругът, който се сблъсква с проблема на стерилитета и се задължава да се
подложи на такъв процес на вземане на сперматозоиди“ [543]. Моментът е неприятен и за доктора,
който трябва да го съобщи на мъжа. За Църквата, начинът на вземане на спермата
не поставя никаква етична дилема, стига подбудите да са раждане на дете.
Както бе споменато в първата глава на настоящия наръчник,
раждането на дете не е единствената цел на християнския брак. Отците на
Църквата наблягат на това, че раждането е важно нещо в християнския брак, но
със съчетаването на подходящо християнско възпитание и отглеждане на децата.
Фанарас подчертава, че „не бива да се смесват помежду си: целта на брака, целта
на раждането, което е сред най-важните неща в брака, и целта на съпружеското
съжителство, което съдържа в себе си въпроси, свързани с възпроизвеждането, любовта,
целомъдрието и насладата“. [544].
Трябва да се спомене, че Църквата е развила две гледища
по отношение на проблемите с раждането: традиционната пастирска линия, която се
придържа към Евангелието, както и светоотеческата традиция, която „се опитва да
доведе в сигурност съпруга и съпругата до спасение, следвайки православната
точност и перспектива, и смята противозачатъчните и избягването на раждане на
деца като действия против волята Божия“ [545], срещу новопастирската линия,
която възприема противозачатъчните, регулирането на плодовитостта, както и
семейното планиране като нещо естествено и необходимо в брачния живот [546].
От казаното дотук се забелязва, че светът на лекарите
разглежда човешкото тяло по един механичен начин, докато в същото време напълно
пренебрегва това, че човек е съставен от душа и тяло. Противно на това,
християнската етика е фокусирана върху човешката личност, като набляга на зачитането
на човешката личност, което предполага зачитане на свободата на човека и
отсъствието на материални практики [547]. Следователно важно е да се разясни
каква е волята Божия, зачитането на човешката личност и светостта на човешкото
създание. Православните изследователи днес не осъждат всички методи на
прилагане на асистирана репродукция. Унищожаването на ембриона по време на
асистирана репродукция обаче представлява най-големият проблем за Църквата.
[Следва продължение]
превод: Асен
Андонов
информация и снимка: pemptousia.gr
[542] Същия, с. 18
[543] Βασίλειος Γ. Φανάρας, Επηρεάζεται η ορθόδοξη χριστιανική σκέψη από τις
ετερόδοξες θέσεις και απόψεις για το θέμα της ιατρικά υποβοηθούμενης ανθρώπινης
αναπαραγωγής, στο Περιοδικό Σύναξη, τεύχος 68, σ. 57
[544] Βασίλειος Γ. Φανάρας, Η θέση των Ορθοδόξων και των άλλων Εκκλησιών και των
Θρησκειών για θέματα τεκνογονίας,
ομιλία στην διεπιστημονική σύσκεψη περί Συζυγίας και Τεκνογονίας, η οποία
διοργανώθηκε από την Ειδική Συνοδική Επιτροπή Γάμου, Οικογενείας, Προστασίας
Παιδιού και Δημογραφικού Προβλήματος (13-14 Δεκεμβρίου 2002) (http://www.ecclesia.gr/greek/holysynod/commitees/family/parousiasi_syzigia.html), ημερομηνία ανάκτησης 05/05/2013
[545] Същия
[546] Същия
[547] Βασίλειος Γ. Φανάρας, Υποβοηθούμενη αναπαραγωγή- Θεολογική προσέγγιση, ό.π., σ. 16
