"И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците,
а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха." (Мат. 14:19-20)
Братя и сестри,
Големи тълпи от народ вървят след Спасителя, жадни за Неговото спасително слово. Увлечени от спасителните слова изречени от Господа се озовават на далечни и пустинни места, забравяйки понякога за прехрана и подслон. За един такъв случай ни разказва евангелското четиво за тази неделя.
Господ Иисус Христос наситил с пет хляба и две риби близо пет хиляди души, без жените и децата. Всички те били прехласнати да слушат думите на Спасителя за нов свят, свят на доброто и любовта, свят в който няма омраза и грях. Били погълнати от думите за небесното царство и за вечния живот, които предлагал Господ. Така били увлечени, че забравили да ядът, увлечени от небесното забравили за земното.
В богослужебния живот на Св. Църква има специално последование, наречено петохлебие, в него ние си спомняме за това събитие, за това чудо. В това последование църковните певци пеят един стих, който говори много: "Богатите обедняха и търпят глад, а ония който дирят от Господа, не са лишени от никое благо." Истинското богатство е Самият Христос, Който даром дава на всички, които Му просят милост и изцеление.
Тук е уместно и да се попитаме един друг: "Чувстваме ли Христа? Чувстваме ли Го като непресъхващ извор на изцеления, на любов и човеколюбие?"
За да усетим обаче Господа, ние трябва да се приближим до Него. Как? Ще запита някой. Единствено и само ако участваме в Тайнството, което ни съединява със Самия Господ. Тайнството, в което получаваме Честните и Драгоценни дарове - Тялото и Кръвта Христови. Когато станем участници в това тайнство, тогава ще оставим място на Самаго Бога, да дойде и да вечеря с нас. И тогава благодатта Му ще ни възроди, в нас ще поникнат семената на любовта, покаянието и надеждата, но най-вече ще получим сили, с които да поемем отговорността на случващото се с нас и около нас.
Благодарение на светите апостоли, учители и ревнители за вярата имаме възможността днес с вас да участваме в това Тайнство, в което небето и земята са едно, където заедно ангели и човеци празнуват, радват се и блогоговеят пред страшната жертва - Тялото и Кръвта на Иисуса Христа. И блажен, е който яде и пие от тях, защото няма да огладнее никога.
За светото причастие и причастяването говорят много от светите отци на Православната ни Църква. Св. Йоан Златоуст казва следното: "Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към св. Причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар и някой и само веднъж през целия си живот да е направил това. Виждам мнозина не се причастяват често. Това е дело на дявола. Той пречи на честото приемане на Тялото Христово. И съвсем очевидно е, че този, който не се причастява често, дава на дявола голяма власт над себе си, а дяволът я приема и повежда човека към всяко зло".
И не само св. Йоан говори за причастяването, друг светец на църквата Св. Ефрам Сирин говори, че "който вкусва от Небесния хляб, той без съмнение става небесен." Св. апостол Павел в своето полание до Коринтяните говори за недостойното причастяване, но той визира не моралното състояние на нас хората, което винаги е уязвимо, а друго, визира нехайството, с което се пристъпва към тайнството, несериозността на вярата, с която се причастяваме.
Причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя е най-голямото чудо, които е извършвала силата Божия. Най-голямо чудо, е защото човеците грешни и окаяни се сдобиват с дара да се докоснат до самото пречисто Тяло Господне и до самата Кръв, изкупила ни от греха.
Тежко ни, ако при всичката тази богата трапеза на Божията милост останем гладни и жадни, тежко ни, защото тогава на истина ще сме окаяни.
Ето на всяка Св. Литургия свещеникът излиза със св. Дарове и зове :"Със страх Божии, вяра и любов пристъпете", но за жалост малцина от нас пристъпват към това велико Божие дарование. На истина рядко пристъпваме към светото Причастие, но да не се чудим от къде са всичките ни болести, омраза и завист. От къде идват всичките ни беди? От там, че изобщо нехаем за нашето спасение. За жалост и децата си не водим при Господа, не ги водим, не им показваме пътя, който ще ги спаси. Лишаваме ги от пречистото Тяло Господне, а Господ ни зове и умолява: "Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие"(Лук. 18:16), за жалост ги довеждаме рядко в храма, но пък за сметка на това им позволяваме с часове да стоят пред телевизора и компютъра.
Братя и сестри,
Св. Църква винаги ни призовава към спасение, правила го е и ще го прави. От нас зависи дали ще достигнем спасението и дали ще получим обещаната награда. Нека, можем ли, винаги да пристъпваме към това съкровище на спасението, което ще ни помогне да живеем един живот по Бога, живот облагодатен. Нека преди Св. Причастие винаги да изследваме съвестта си, чрез тайнството изповед и така помирени с Църквата и враговете, да се сподобим с Пречистите дарове. Нека бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си, така винаги да изпълняваме закона Христов. Амин.
