27 юли 2012 г.

Поведението ни в храма

Архимандрит ЕМИЛИАН
(светогорец)

II част

... Когато влизаме в църквата, ние изминаваме разстоянието от земята до небето. Прекосяваме звездите, оставяме ангелите под нас и се изкачваме там, където стои Пресвета Троица. Това е тайнство на нашата Църква. Виждаме хляба и виното, ала кой от нас не вярва, че е Христос? Помирисваме вино и хляб, ала кой от нас не вярва, че са Тяло и Кръв Христови!
  Същото тайнство се извършва и тук. Виждаме, че сме пред тези икони, под полилеите, застанали един до друг. Грешка. Това е тайнство. Не сме тук. Там горе сме, заедно с редиците от светци, заедно с ангелските войнства, заедно с шестокрилатите серафими, които се движат с такава бързина, за да научат и нас да бързаме към Христос денем и нощем, заедно с многооките херувими, за да свикнат и нашите очи да разпознават Христос. Това означава тайнство на нашата Църква.
  За да разберем по-добре това, нека си представим, че искаме да отидем на поход, за да се изкачим на най-високата планина. Какво правим тогава? Взимаме със себе си припаси, храна, обувки, тояги и всичко друго, което ще ни е необходимо за похода, преглеждаме здравето си и се приготвяме. И като се приготвяме, изведнъж виждаме, че сме там горе, на върха. Нещо подобно се случва и тук. Докато сме приготвяли сърцата си, за да отидем един ден на небето, в действителност вече - докато обмисляме това и влизаме в църквата - се намираме на небесни висоти. Приготвяме се за война, да победим демона и греха, и както виждаме, че грехът още действа в плътта ни, в душата ни - влезем ли в църквата, тази плът застава отдясно на Отца и Христос ни показва на небесния Отец. Това тайнство ни се разкрива многократно в църквата.
  Какво направихме преди малко, възлюбени, когато се извършваше малкият вход (малкият вход се извършва в самото начало на светата литургия, когато свещеника излиза със светото евангелие и възглася: "Премудрост прости")? Преди малкия вход отправяме молитва към Господа Бога да ни удостои заедно с ангелите и ние да придружаваме светото Евангелие: "Владико Господи, (...) направи така, че с този наш вход да се извърши и вход на светите ангели". И действително става така. Не извършваме входа ние. Извършват го ангелите, които Бог е изпратил. Затова всички ангели се наричат служебни духове, защото идват, за да ни прислужват, както ни и прислужват и иподяконите, които носят свещниците отпред или ни запалват кадилницата. Твоа е ангелско служение. Приготвят ни всичко, така че един ден трапезата на спасението ни да бъде готова. Кога ще бъде готова? Понякога домакинята приготвя масата по-бързо, друг път -  по-бавно. Така постъпва и благородникът Христос, Князът  на небето и земята. Понякога бързо, понякога бавно ни приготвя трапезата на спасението. Прислужва ни заедно с ангелите. Ангелите вървят отпред, за да ни поправят път; после влизаме ние и взимаме кадилницата, за да ги осветим, понеже са ни прислужвали, и след това да осветим (покадим) светците и всичко останало в църквата.
  Помните, че веднъж, когато свети Спиридон служил св. Литургия и казал: "Мир на всички", ангелите отговорили: "И на твоя дух". Отците на Църквата винаги са имали такива откровения и видения, които и досега продължават да се случват. По същия начин и свети Сергий Радонежки всеки път, когато служил Св. Литургия виждал до себе си да стои ангел.  Един ден, когато отново служел, неговите двама ученици изведнъж видели, че не са само тримата, а четирима. Гледали смаяни: кой е четвъртият? За пръв път го виждали и попитали светеца: "Четирима сме, какво става?" - "Тихо - отговорил им той, - ще ви обясня после. Това е светият ангел, който Бог ми изпрати. Всеки път идва и ми прислужва".
  Това е нашето величие. Това ни разкрива свети Яков в своята Литургия. Затова тя започва с малкия вход. Щом влизал, казвал: "мир на всички", извършвали малкия вход, а след това великия. Когато предстои да се извърши великият вход (великият вход е тогава, когато свещеникът излезе с потира и дискоса и започва да споменава имената на приснопаметните митрополити и на целия църковен клир, както и всички православни християни ), свещеникът обръща поглед към небето и сваля небесата на земята. Заповядва на херувимите, на серафимите, на Пресвета Троица. Защото Бог облича свещеника със същата власт, каквато има Иисус Христос. Понеже Христос не присъства видимо, предоставя на свещениците (правото да извършват) всичко онова, което Той върши. И свещеникът пред жертвеника е император, който повелява не на човеци, а преди всичко на полковете от светци и ангели. Често пъти ние се изморяваме и тревожим. Светците и ангелите обаче никога не казват "не" на Божия свещеник, особено по време на Св. Литургия.
  И тъй, възлюбени, това е величието, което не разкрива св. Яков днес. Нашата Литургия е един такъв велик дар. Никой не е достоен за това величие. Никой не може да върши нищо без Бога, Бог извършва тези неща и ги поднася в ръцете и сърцата ни. 
  Заповядваме на светците и те идват. Който (светец) обичаш, той те посещава. Когото си призовал, той идва при теб. И затова казваме: "Благодарим Ти, Господи, Боже наш, защото си свалил ангелските войнства при нас, а нас издигаш до небесата. Удостоени сме да застанем пред небесния Отец. Какво блаженство! Какво щастие!"
  Но нека всеки си мисли: "Колко велик, колко богат, колко висок ме прави Бог мене, грешния!" "Горко ми, защото загинах", Бог слезе върху мен и се боя да не загина, казал Исаия. Така трябва да казваме и ние, когато влизаме в църквата. Да се боим и да се радваме. Да треперим, но и да треперят сърцата ни, защото прегръщаме Бога и Той прегръща нас.
  И така, дошли сме в църквата, на Литургия. Не се притеснявайте: пред нас присъства Бог! Накъдето и да обърнем взор - пред нас е Бог! Ако не го виждаме, това не значи, че Го няма, а че очите ни просто не са свикнали да виждат Бога. 
  Нашата Църква в края на светата Литургия възглася: "Видяхме истинската светлина". Видяха я сърцата ни. Почувствахме я осезаемо в живота си. Ако ангелите са казвали за Св. Богородица, когато се възкачвала на небето: "Отворете вратите, князе" - князе на небесните войнства, ангели и архангели, отворете портите, за да влезе Царицата, - колко повече ние трябва да викаме за Царя Христос към ангелите и светците, които ни изпълват, виждат ни, обичат ни, защитават ни: Ангели, архангели "отворете портите и ще влезе Царят на славата".
  Нека виждаме с ума си Царя, на Когото ние грешните сме проправили път, и нека казваме заедно с псалмопевеца: "Дойдете, да се поклоним и да припаднем пред Него, да преклоним колена пред лицето на Господа (...) защото Той е Бог наш". Нека разкриваме дълбините на сърцето си пред Господа, Който присъства, и всеки ден да вървим все по-напред, та да можем да откриваме всичко онова, което Бог, нашият Изкупител, е направил за нас.

*Тази беседа е взета от книгата "Усещане за Бога" - осем слова за духовното израстване - Архимандрит ЕМИЛИАН. Издателство "ОМОФОР", София 2011 год.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.