(Св. Йоан Златоуст)
Не си ли виждал как са умирали живелите в разкош, пиянство, игри и други удоволствия на живота? Къде са сега онези, които са се показвали по тържищата с голяма надменност и с многочислени придружители, обличали са се в копринени дрехи, излъчвали са благоухание, имали са храненици и постоянно са били прилепени към зрелищата? Къде е тяхната пищност? Постигнали са огромните разходи за вечери, тълпата от музиканти, угодничеството на ласкателите, гръмкият смях, безгрижието на душата, разсеяността на мисълта, изнеженият, празен и разкошен живот.
Къде е останало всичко това? В какво се е превърнало тялото, което се е удостоявало с такава грижа и чистота? Иди на гроба, погледни праха, пепелта, червеите, погледни безобразието на това място и простени горчиво. О, ако наказанието се ограничаваше само с този прах! Но от гробовете и тези червеи мислено се принеси към онзи незаспиващ червей, към неугасимия огън, към скърцането със заби, към външната тъмнина, към скърбите и съкрушението, към притчата за Лазар и богаташа, който, притежавайки преди такова богатство и обличайки се в багреница, не могъл да получи и капка вода, и при това се намирал в такова крайно положение.
Всичко тукашно не е по-добро от съновидение. Защото, както работещите в рудници или носещи едно или друго тежко наказание, когато, заспивайки след много трудове и най-горчив живот, в съня си се виждат в удоволствия и богатство, след като се събудят, никак не се радват на своите сънища; същото станало и с онзи богаташ, който, ползвайки се от богатството си в настоящия живот като в сън, след заминаването си от тук претърпял тежко наказание. Помисли за това и противопостави този огън на обхващащия те сега пламък на пожеланията, и накрая се избави от тази пещ. Защото, който добре е угасил пещта тук, той няма да я изпита там; а който не е победил пещта тук, след заминаването си от тук, пещта там ще го обхване още по-силно. Колко време би искал да продължи наслаждението от настоящия живот?
Мисля, че са ти останали не повече от петдесет години, за да достигнеш дълбока старост, но и това още не ни е известно със сигурност; защото тези, които не могат да бъдат уверени в продължаването на своя живот до вечерта, как могат да бъдат сигурни за няколко години? И не само това не ни е известно - не ни е известна и промяната на обстоятелствата: често с живота, продължаващ много време, не продължават и удоволствията, но още щом се появят, веднага изчезват. Впрочем, ако е угодно, нека стане така, че да поживееш толкова години и да не изпиташ никаква промяна: какво е това в сравнение с безкрайните векове и с тежките и непоносими наказания?
Тук и доброто, и лошото имат край, и при това много скорошен, а там и едното и другото продължават в безкрайни векове, и по своето качество са толкова различни от всичко тук, което не е възможно и да се опише.
(из "Творения" на св. Йоан Златоуст - Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф, Света Гора, Атон")
