"Пророче и прозрителю на великите Божии дела на нашия Бог, Илие великоименити, с твоето предсказание задържал водоточните облаци, моли за нас Единствения Човеколюбец." (Консак глас 2)
Братя и сестри,
Днес св. ни Църква чества паметта на Светия славен пророк Илия.
В древността, когато философията е била в началото си е имало свети мъже, праведни и угодни на Бога, които били изпълнени със Светия Дух.
Те предсказвали това, което става сега, тези мъже наричаме пророци. Те са познали истината преди всички и възвестявайки я на хората, не се смущавали и не се боели от никого; никой не можел да ги убеди нито с дума да отстъпят от истината и суетната слава била безсилна да ги победи. За всичко, което Бог им откривал те говорили ясно и просто без излишна филосовщина. Техни писания има и сега, те се съдържат в книгата на книгите, а именно Св. Писание - Библията. На пророците подобава да се вярва, защото те изпълнени от св. Дух изказвали пророчества, които се сбъдват и сега, а име други, които предстои да се изпълнят.
Такъв славен пророк е и пророк Илия, живял 900 години преди Рождество Христово. Бил родом от град Тесвия, Галатия. Живял е по времето на цар Ахав. Светия пророк бил избран за велики дела, когато цар Ахав и неговата съпрука царица Иезавел поставили идол на древното божество Ваал, светият пророк се възпротивил, защото били приканени всички граждани от тамошната страна да се поклонят на бесоподобния идол. С молитва св. Илия заключил небесата, да не вали дъжд на онази страна. След това с Божие чудо св. Илия доказал коя е истинската вяра, а именно вярата в единния истинен Бог. След това св. Пророк пророкувал още 25 години и край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и възведен към чертога на небесния Жених. .
Сред всички старозаветни пророци, пророк Илия се явява ней-пламенен в проповедта си, затова и Църквата му отдава толкова голяма почит.
Но нека да спрем вниманието си към нещо, което малцина поглеждат, а именно днешното идолопоклонство, да днес още съществува идолопоклонство, разбира се не толкова явно колкото е било в древност, но го има. Всичките ни мисли, които ни отклоняват от Бога, от вярата са идоли. Ако на нещо отдаваме по-голямо внимание отколкото на Бога, то това е идол и ние малко или много ставаме идолопоклонници. идолопоклонници на своите страсти, на своите грехове, на пороците си. Привързваме се към земното и вещественото, като забравяме небесното, което е вечно. Потопяваме се в гнусната плява на греха. Всичко в нашия живот е второстепенно пред Бога. Първото и най-главно е нашето спасение, спасението на душата. Подобаващо трябва да си зададем въпроса, кои са съвременните идоли, които ни отвличат от нашето спасение? Кое това, което ни отклонява от правия път?
Отклонява ни първо нашата гордост и себичност, нашият егоизъм също играе главна роля. Покланянето на егото, на Аз-а. Желанието, което под влияние на бесовете се появява у нас, а именно за трупане на богатства, за задоволяване на страстите, на които сме позволили да живеят в нас. Това ни отделя от Всеблагият Бог, Който постоянно се опитва да ни въведе в правия път.
Братя и сестри,
Знаем каква е съдбата на всички онези хора, които през целия си живот са живели в разпътство, които нито за миг не са се замислили, че в живота има и по-важни цели от това да трупаш богатства и да задоволяваш ненаситната си похот. Има неща вярно, които искат малко повече труд, искат повече себевглъбяване, искат подвиг, но това е начинът, това е пътят, по който се стига да небесното царство.
Нека винаги да помним, че изоставайки вярата си, молитвата си, та дори и подвига си (какъвто и да е той) ще достигнем до онази тъмнина на греха, до онова мъчение, за което се казва, че ще вечно.
Нека да се стараем обаче да достигнем небесното, тихото пристанище, което да ни отведе до Самия Бог. Та някой ден Господ Иисус Христос да се обърне и към нас, и да ни каже " дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира." (Мат. 25:34). Амин.
