 |
| снимка: http://www.plovdivskamitropolia.bg/ |
Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия (1 Кор. 1:18). Духовнията изследва всичко, а душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух (1Кор. 2:15,14).
Защото то е безумие за онези, които не приемат с вяра и не размишляват с вяра за благостта и всемогъществото на Бога, а изследват божествените дела с помощта на човешки и естествени разсъждения. А всичко, което се отнася за Бога, е над природата, разума и разбирането. Защото, ако някой почне да разсъждава как и защо Бог е създал всичко от нищо и поиска да проумее това с помощта на естествени разсъждения, не ще го проумее. Такова знание е душевно и бесовско. А ако някой, ръководейки се от вярата, почне да размишлява за Божията благост, всемогъщество, истина, мъдрост и праведност, ще намери всичко гладко и равно и пътя - прав.
Защото без вяра не е възможно да се спасим (Евр. 11:6); понеже всичко - и човешко, и духовно - се основава на вярата. Защото без вяра нито земеделецът прокарва бразди по земята, нито търговецът поверява душата си на малко дърво в бурната морска бездна; без вяра и бракове не се сключват, и не се предприема нищо друго в живота. Чрез вярата разбираме, че всичко е създадено от нищо от Божието всемогъщество; чрез вярата извършваме както божествените, така и човешките дела. Вярата е нелюбопитстващо съгласие.
Всяко Христово дело е чудотворство, разбира се, е твърде велико, божествено и удивително, но най-удивителен от всичко е честният Му кръст. Защото смъртта бе победена, прародителският грях бе заличен, адът бе лишен от плячката си, бе дарено възкресение, бе ни дадена сила да презираме настоящето, и дари смъртта, бе осигурено завръщане към първоначалното блаженство, вратите на рая се отвориха, природата ни седна отдясно на Бога и ние станахме Божии чеда и наследници не чрез нещо друго, а единствено чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос. Всичко това стана чрез кръста. Всички, които в Христа се кръстихме (Рим. 6:3). Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се обякохте (1Кор. 1:24). По този начин смъртта на Христа или кръстът не облече в ипостасна Божия Мъдрост и Сила. А Божията Сила е словото на кръста или поради това, че чрез него ни бе разкрито Божието могъщество, тоест победата над смъртта, или поради това, че както четирите края на кръста се държат и съединяват от неговия център, така и Божията сила крепи височината и дълбочината, дължината и ширината, тоест цялото видимо и невидимо творение...
из "Точно изложение на Православната Вяра" - издава манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" Света Гора, Атон.
