30 юни 2013 г.

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Днес си спомняме за дивните дела на всички онези хора, за които четем, от които се учим. За тях четем и днес, за тях си и спомняме.
За великите мъже и жени, за доблестните деца, за достойните старци, именно за тях да си спомним днес. 
Една седмица след петдесетница си спомняме за всички светии.
От историята на Църквата знаем, че когато Христос идва на земята оставя своето учение, дава своето слово на хората. Тези хора се наричат апостоли те са условно дванадесет на брой (по-близките до Христос). И след като Христос се Възнася те чакат Св. Дух, Който на петдесетия ден слиза и им дава Своята благодат. Така е основана Църквата, така и започва нейния живот. Впоследствие ще видим (ако се поразровим повече в историята), че Църквата е обагрена, украсена от велик облак от светии, от свидетели на Христовото Спасително дело.
Но нека да си поговорим днес за свидетелството, онова нещо, което направили и светиите, а именно засвидетелствали вярата си пред света. На днешната Евхаристия свещеникът чете евангелието според св. Матей - 10:32-33, в което се казва: "И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен." Това са словата, които Христос изрекъл на своите ученици.

 Защо трябва някой да признава Христос пред друг, за какво, кой ще го кара да признава или да отрича Христос, защо е нужно да свидетелства за вярата си в Иисус Христос? Отговор на тези въпроси ще намерим малко по-нагоре в същата глава от св. Матей. По-горе Христос казва: "Тия дванадесет души изпрати Иисус и им заподяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самариянски град не влизайте; а отивайте най-вече при загубените овци от дова Израилев и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно" (Мат. 10:5-7) Христос изпраща на проповед своите ученици, подготвя ги за този изпълнен с тръни път, защото не е лек пътят, по който ще поемат апостолите след великият петдесети ден, когато Св. Дух ще даде своята благодат. По на татък Христос им дава съвети, че там където биват изгонени да не стоят, а да си тръгват веднага. Казвайки им това Той продължава: "Ето изпращам ви като овци посред вълци: и тъй бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците, защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците" (Мат. 10:16-18). Ето,  защо трябва апостолите да свидетелстват за своята вяра. Защото тепърва им предстои дълъг път на изпитание, на жертва.
Но днес ние можем ли да подражаваме на думите Христови, защото те не са насочени само към апостолите, а и към всички нас. Налага ли ни се днес да засвидетелстваме вярата си, налага ли ни се днес да казваме: Аз съм Християнин! Ако погледнем чисто материално - не. Не ни се налага. Никъде не ни питат искаш ли да станеш езичник, да се отречеш от името Христово и от своето кръщение. Не ни питат, пък и да ни попитат освен насмешка друго не може и да получат.
Защо днес е така? Нима времената са се толкова изменили, че вече гонение няма?! Разбира се, че не. Гонение е имало, има и ще има, това е не писан закон, защото христяните не са от този свят, затова и света ги мрази, затова света ни мрази, защото вярваме не в него, а в бъдещото велико царство Христово, което не е от този свят. 
Но как днес де засвидетелстваме вярата си? Отговор са дали светите отци на Църквата, а именно чрез живота ни. Нашият живот е пълен с постоянно питане, вярващ ли си или не, защо вярваш, в кого вярваш? Но днешното свидетелство за вярата е по-различно, днес не се иска особен подвиг, не се иска да живеем в пещери, в кули или в земни пропасти. Иска се обаче да живеем смирено, спокойно, кротко, да живеем за и в Христос, защото именно това е живота на Християнина постоянното свидетелстване на вярата. Такъв пример ни и дават и днес честваните светии - всички до един. Пример на истинска нелъжовна вяра, вяра, която ги е довела до мирното пристанище на душите.
Поглеждайки само за малко в житията на светиите ще видим, че всеки един е дал своя дан, за спасението на душата си, но знаете ли, дал е нещо повече, защото не е достатъчно само себе си да спасиш, но и другите около теб, това са дали тези светии, спасили са мнозина около себе си. 
Св. Серафим Саровски, един велик за Църквата човек, велик подвижник и молитвеник, казва: "Придобии мирен дух и хиляди около теб ще се спасят". Мирът на духа, който Христос е дал на света, него да придобием, защото не света е дал, а Христос. 
В началото на всяко богослужение свещеникът подканя народа: "С мир на Господа да се помолим", с душевен, духовен мир, с мир, който ние дар, дар от Владиката Христа. Да се помолим усърдно са светиите дали живота си за Христос да се помолят пред Неговия Престол и за нас, та и ние да достигнем онова обожение, което са достигнали и те.
И нека спомняйки си за тях, за всички онези мъже, жени и деца, които не се поколебаха, а смело казаха: Аз Съм Християнин! Да се опитаме да им подражаваме, да се опитаме да придобием този мирен дух, та хиляди да се спасят около нас.

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.