6 септември 2013 г.

Слово на Пловдивския Митрополит Николай по случай 6 септември - Съединението на България

Снимка: http://www.plovdivskamitropolia.bg/

Уважаеми, господин Градоначалник, Уважаеми, народни представители, представители на Българската държавност, общественици.
Ваше Високопреподобие.
Боголюбиви Отци.
Възлюбени в Христа Бога, братя и сестри.

   Празнуваме 6 септември! На този ден преди 128 години, през есента на 1885 година, тогавашното Княжество България и територията на Източна Румелия се съединяват в една Обединена България.
   Ще попитате в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, дали Българската православна църква ще каже няколко думи не само за историята на Съединението, която предполагам всички добре знаят? Дали Църквата ще каже нещо за единството на българския народ днес? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се днес не съединение, а разединение. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи?
   Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Страх. Егоизъм.

   Не е необходимо Църквата да се включва в общия негативен хор и да преповтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. Оттук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпчица. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното. Срещу отровата, която разяжда обществения организъм, трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. На страха – смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Това са ценностите, които е преподал на човечеството Нашият Господ Иисус Христос. Наречете ги, ако щете, „общочовешки ценности”, но те са Неговите ценности. По-добро, по-ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито. По-правилен начин да се преодолява злобата от това да отвръщаш на злото с добро не е измислен. По-здрава спойка за едно общество от това да обичаш ближния си, както обичаш себе си, няма.
   Православната църква е пазител и носител на тези ценности. Наш дълг е да ги проповядваме ежедневно и ежечасно и ние го правим. Но не можем да ги наложим със сила. Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. Не можеш да насилиш някого да е човеколюбив, състрадателен, толерантен и почтен. Ние можем да кажем, че успехът, личен и обществен,  се постига, когато обществото и всеки един от нас изповядва и спазва тези ценности. Ако обаче обществото или поне неговият, така наречен политически елит, е решил, че не иска да ги изповядва, ако ги отрича, ако смята, че не любовта, а омразата, че не вярата, а безверието, че не добродетелите, а пороците, че не единението, а индивидуализмът ще ни изведат до успех, то нека продължаваме по този път и да видим докъде ще свършим. Бог да ни е на помощ!
  Това е, братя и сестри, посланието, което Църквата може да отправи в деня на Съединението към нашия народ и неговите разединени предводители. Посланието е: вярваме в Иисус Христос. Вярваме във вярата, надеждата и любовта. И вярваме, че България ще се възроди, когато възродим в сърцата си вярата в Иисус Христос и вярата в тези ценности. Докато чакаме някой да чуе това послание, ние, архиереите и свещенослужителите на Българската православна църква, ще отправяме молитвения призив, който светата Църква  отправя от времето на Свети Цар Борис до днес. А той е – Боже, пази България!
  Обични в Господа братя и сестри,

  Смирението и покаянието е трудно, но нека се потрудим и да си припомним какво е благородство, душевна чистота и искреност! Нашият народ е имал вяра в много по-страшни времена от сегашните. Защо оставяме днешните трудности да сломят духа ни? Българите са били трудолюбиви и гостоприемни. Защо сега се поддаваме на злоба, мързел и завистта изпълва сърцата ни? Защо сега оставяме разделението да ни обезсили? Нека се обърнем с молитва към Бог да пребъде во веки нашето мило Отечество България благословено от Всеподателя със свобода, единство, благоденствие и мир! Амин.

Тези от вас, които искат да чуят словото на Негово Високопреосвещество Пловдивския Митрополит Николай натиснете (тук)

Текстът е взет от - http://www.plovdivskamitropolia.bg



Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.