Протойерей Александър Шмеман
Доклад до Св. Синод на Православната Църква в Америка
Появилите се в наша Църква спорове и въпроси за по-честото причастяване, за връзката на тайнството Причастие с тайнството Покаяние, за същността и формата на изповедта и т.н. не са признак за слабост или упадък, а за живот и жизненост. Сред православните хора, сред членовете на нашата Църква се пробужда интерес към главното, възниква жажда за автентично духовното. Дори само за това си струва да благодарим на Бога. И затова би било крайно неправилно да се опитваме да разрешаваме тези спорове и въпроси единствено с административни мерки - с укази и инструкции. Защото пред нас е духовен въпрос и той засяга буквално всички страни на нашия Църковен живот. Ето върху това трябва да се спрем на първо място.
Едва ли подлежи на съмнение, че нашата Църква - при цялото нейно относително външно и материално благополучие - я застрашава най-дълбока опасност отвътре: опасността от осветскостяване, от истинско духовно угасване. Трагичните признаци на това угасване се появиха неотдавна. С години продължаващият спор за енорийския устав, неотдавнашните вълнения, предизвикани от автокефалията, широко разпространената нагласа, поставяща в центъра на всичко идеята за защита от страна на енориите на някакви техни "интереси", "права" и "имущества" от йерархията и от духовенството, лекотата, с която в името на тези прословути "права" по-големите и по-стари енории просто късат с Църквата, съсредоточаването на органите на църковното управление почти изключително върху външното, материално и "юридическо" - всичко това открива толкова страшна, толкова дълбока рацърковеност на съзнанието и такова осветскостяване, че действително може да ни стане страшно за бъдещето на нашата Църква, която на всичко отгоре очевидно и не осъзнава истинските размери и дълбочина на тази криза.
А междувременно именно това асветскостяване, именно тази разцърковеност на църковното общество води до това, че много хора, и особено младежите, просто си тръгват от една Църква, в която никой не им разкрива в какво се състои същността на Църквата, какво означава да си член на Църквата, в която всичко духовно е сведено до минимум за сметка на банкетите, юбилеите, финансовите кампании и все тази защита на някакви "права" - Църквата, в която така малко се чува призив към задълбочаване на вътрешния живот, към одухотворяване и въцърковяване.
И всичко това се случва във време, когато ние започваме нов живот, когато ни е предоставена възможността - в епохата на унижаване и пленяване на православието в древните му центрове - да възрастнем от "сила в сила" да бъдем свободни не само на думи, но и в действителност, са изпълним с духовно съдържание църковния живот, да осъществим всичко, което не могат да осъществят нашите братя, живеещи в страшните условия на безбожните и тоталитарни държави! Колко често обаче ние наистина се убеждаваме че на пръв поглед най-дейните, най-активните членове на Църквата ни се отказват едновременно с това ш най-разцърковените, водачи на всевъзможни опозиции и бунтове, но още по-страшно е, че самото устройство на енорийския ни живот прави почти невъзможно каквото и да било духовно вглъбяване, а накрая, самото духовенство, вместо с всички сили да вкоренява живота на своите пасоми в Бога, обрича себе си на мъртъв формализъм, на казионщина и запазване на някакво status quo, признато веднъж и завинаги за самоочевидната норма на църковния живот.
У нас битува тенденция живите и парещи въпроси, възникващи в църковния ни живот, включително и занимаващият ни тук въпрос за тайнствата, за участието в тях на миряните и т.н. да се разрешават с прости позовавания на миналото, на това, което се е вършело и което е било смятано за нормално в Русия, Полша и някъде другаде. Да постъпваме така обаче е не само недостатъчно, но уви, и просто неправилно. Далеч от всичко в миналото - било то руско, полско, гръцко или каквото и да било още - е било правилно, православно или истинско. За да се убедим в това, е достатъчно да прочетем само отзивите на руския епископат в периода на подготовка - в началото на столетието - на Всеруския поместен събор. Почти всички руски епископи - до един сред най-образованите в Православната Църква и вън от всяко съмнение настроени традиционно и консервативно - признават, че положението на Църквата (и духовно, и богослужебно, и организационно) е дълбоко неблагополучно и изисква спешни и дълбоки реформи. Като се започне още от Хомяков, всичко живо в руското богословие е изобличавало пленяването на това последното от западните - латински, юридически и схоластични - окови. Митрополит Антоний (Храповицки) подлага на рязка критика руските топло - хладната и формална църковност на руското общество, свело например причастието до веднъж годишно и изпълнявано на "обичая" и "бита". Ето защо обикновените позовавания на миналото като на критерий за настоящето са недостатъчни, тъй като и самото минало изисква оценка в светлината на автентичното Предание на Църквата. Единствен критерий - винаги и на всякъде - може да бъде само това Предание и пастирската грижа как да го пазим и осъществяваме в нашите толкова различни, в сравнение с миналото, условия на живот.
Нашите пък условия (трябва ли да доказваме това?) се определят от най-дълбока духовна криза. Криза на обществото, на културата, на човека. Същността на тази криза е в секуларизма - в откъсването от Бога на целия живот на човека. И тази криза не може да не се проявява и вътре в Църквата. Не е трудно да се докаже, че и самият църковен живот именно се секуларизира, за което свидетелства всичко онова, за което беше казано по-горе - съсредоточаването върху външното и материалното, върху "правата" и върху "имуществото", върху формата, вместо върху съдържанието. Да си мислим, че можем да избегнем всичко това с прости приказки, със забрани и позоваватия на миналото, е късогледо и опасно и преди всичко няма отношение към главната светиня на Църквата - към тайнствата...
Следва продължение.
*Поради това, че доклада на Протойерей Александър Шмеман е доста обемен ще го публикуваме на няколко части.
*Текста тук, а и в по нататъшните части е взет от книгата "Неделни Беседи и Статии" - издава Фондация "Комунитас", 2012 г.
