Сега на земята се пролива много кръв, и то невинна, тази кръв по-чиста от кръвта на Авел - това е кръвта на убитите младенци, на невинните младенци, на беззащитните същества, която проливат самите майки!
Всички болници и всички родилни домове са се превърнали в Иродова касапница. Милиони и милиони младенци в целия свят биват захвърлени в кошчетата за боклук или в канализацията - така не изхвърлят даже котетата. В един филм е показано как убиецът - лекарят - акушер - убива със скалпел младенеца в утробата, а след това със специално приспособление раздробява главичката на детенцето и го изтегля от утробата. Майката не вижда нищо от това, става от стола и спокойно си отива вкъщи.
Преди няколко дни ми попадна публикация на един лекар. Бих искал да ви я прочета, за да видите какво представлява абортът от научна гледна точка. Статията се нарича "Последният удар". Ще ви я прочета дословно.
"По съобщение на пресата, подготвя се приемане на законопроект, разрешаващ абортите. Този законопроект ще бъде най-престъпният от всички, приемани някога от Парламента на Гърция. За гърците в момента, когато под заплаха се намира самото съществуване на народа ни като нация, това ще бъде последният удар. За съжаление, престъплението се въздига в статус на закон. Но преди господа депутатите да гласуват приемането на този законопроект, бихме искали да внесем две предложения:
1 - Всички да гледат филма със заглавието "Бъзмълвният вик". В него с помощта на ултразвук е заснет един от абортите. Страшно зрелище... Когато оръдията на убийството проникнат в утробата, ембрионът чувства присъствието на външно тяло и започва да се съпротивлява, като прави резки движения. Честотата на сърцебиенето от нормалните 140 удара в минута нараства до 200. А в момента, когато хирургическото оръдие на убийството докосва ембриона, става нещо невъобразимо ужасно! Зародишът отваря уста в безмълвен вик и умира!!! Извършилият заснемането лекар акушер-гинеколог (привежда се фамилията му), който бил направил от 1949 година до настоящия момент около 10 000 аборта, не бил на себе си, като видял това страшно зрелище - нищо подобно не могъл да се представи - и решил занапред не само да не извършва аборти, но и да се бори за тяхната забрана.
Ако господа депутатите видят този филм, то, мислим, те ще предпочетат по-добре да им отсекат ръката, отколкото да гласуват този закон.
2 - Второто ни предложение е следното:
Нека господа депутатите да се погрижат този филм да бъде показан по телевизията и гръцкият народ да види и разбере, че извършваните ежегодно в Гърция 300 000 аборта - това не са обикновени хирургически операции, а 300 000 узаконени престъпления. А ако приемането на този законопроект не бъде отменено, тогава кръвта на тези беззащитни създания като море ще залее и погуби Гърция. И тогава многобройните врагове на нашата Родина ще напишат на големи букви: "Гърция вече не съществува". Този надпис ще предизвика у враговете ни престъпна радост, а у истинските православни гърци - болка и срам.
Нека сега да видим каква е позицията по този въпрос на гръцките жени демократки. Съществуват женски демократични организации. Те са планирали поредица от мероприятия, първото от което вече се състоя под девиза: "Защо е необходимо да бъдат узаконени абортите?". Демократките искат да се узаконят абортите и да се покриват разходите за тяхното извършване от държавния бюджет, а значи на раменете на данъкоплатците. Демократките искат да се провежда широка кампания за пропаганда на противозачатъчните средства, тоест безсъвестно и без никакъв срам да се пропагандира убийството - сякаш са се наговорили да унищожат нашия многовековен народ. Искат да се въведе предметът полово възпитание в програмата на учебните заведения, съдейки по всичко, за да може от училищната скамейка да бъде събуден интересът на децата към този въпрос, ли отрано "да отворят очите на децата" и уж да помогнат да бъдат избегнати ненужните проблеми. А в действителност всичко ще води точно към обратното. Искат да се провежда разяснителна работа чрез средствата за масова информация и съдебните органи. Разбира се, за да изместят общественото мнение от здравата позиция, да изобличат критериите за разбиране и отношение към това позорно дело, та злото да бъде не само ненаказуемо, но също така и да се поощрява. Накрая, искат създаването по цялата територия на Гърция на центрове за планиране на семейството, една от дейностите - да се състои в превръщането в реалност на всичко казано по-горе, с други думи, в тотално налагане на възгледите на тази групичка жени върху всички".
Нищо няма да добавяме, само ще зададем един въпрос на тези жени, които, съдейки по всичко, са забравили предназначението си и се стремят да изтръгнат от утробата свещеното, което е насадил Бог: човечни ли са вашите "дократични" искания? Тежко е да се гледа това плъзгане надолу, това извращение на възгледите. Виждате колко ужасен е абортът, какво голямо престъпление е той! На това трябва да бъде сложен край. Невинните същества не трябва да погиват по такъв ужасен начин "само защото някой счита, че не може да си позволи да има друго дете. Ние сами ли решаваме вместо Бога? Определяме дали можем, или не можем да отгледаме децата, дадени ни от Бога? Решаваме вместо Бога" какво да прави Той?...
Това престъпление започва да приема особено заплашителни мащаби. Жените, накрая, трябва да осъзнаят целия му ужас, да се борят, да спират онези, които по дяволско внушение се канят да го извършат - та нали обикновено хората се склоняват към него или поради незнание, или под натиска на външни сили, или от вътрешно смущение. Главният съучастник тук е дяволът. Той предлага безчовечни оправдания - видимите слабости: недостиг на средства, болести, желанието на мъжа, и от друга страна, като че ли някакво незнание - именно всичко това използва дяволът и с успех скланя майките към този трагичен грях.
Не зная дали ви е известно, че тези деца, зародишите, след аборта не отминават в небитието. Всеки ембрион вече е пълноценен човек - с душа. Тези деца продължават да живеят в другия свят, и от тях се е събрала на Небесата вече многобройна войска. И всичките викат към Господа за това, че са били убити без вина, че не са приели Свето Кръщение и не са станали православни християни. Върху кого тегне вината за това? Може да не казваме върху кого - и така е ясно. Бог има за това кръвопролитие едно название - "престъпление"! И с какво може да бъде умита тази кръв? С какво се измива мръсотията? С вода, с чиста вода. Та ето и тук е нужно непрестанно да тече вода от два непресъхващи извора, а двата непресъхващи извора са очите. Вътрешното покаяние трябва да се прояви външно като непресъхващ извор на сълзи, и така до края на живота.
Разбира се, грехът се прощава, щом бъде открит в святото и всесилно Тайнство на Изповедта, където всичко се прощава. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него (1 Йоан. 4:16). Но той е и Правосъдие. Затова нека жените, които са извършили този грях, да не успокояват себе си с това, че вече са се покаяли за извършване на абортите. Те трябва през целия си живот да проливат покайни сълзи. Много от тях, макар и да са се покаяли, чувстват неудовлетвореност. Защо? Защото още не са се покаяли вътрешно, не са пролели достатъчно сълзи, за да умият кръвта от извършените аборти. Покаянието няма граници. Доказателство за Божията любов и милосърдие е животът, това, че човек живее и след извършването на престъплението. Живее, и това означава, че Бог още го чака, а ако го чака - значи човекът не трябва да изпусне възможността, а трябва да се възползва от нея.
И към епитимията, която налага духовникът за този сериозен, изключителен грях, е необходимо да се отнасяме много внимателно. Епитимията помага за душевното изцеляване, но както казахме, трябва да се отворят също така и изворите на сълзите, с които ще се умие кръвта от аборта, та след това човек да почувства общението с Бога. Тоест само изповедта тук не е достатъчна. За да се измени сърцето у Бога, за да не остане в Него болка и горчивина, за да се възобнови то такова, каквото е било преди извършването на греха, са нужни само два извора на покайни сълзи. И тогава Божието сърце ще се умилостиви, преди да е свършил животът ни.
Ще ви приведа прост пример. Да си представим, че детето с непослушанието си и неуважителното си отношение е разстроило майката. Ако то се разкае и каже: "Прости ми, мамо, повече няма да правя така" - майката, разбира се, ще отговори: "Добре, върви и повече неправи така". Прошката е получена. Но ако то със сълзи се хвърли и умолява тя да му прости от цялото си сърце, в сърцето на майката няма да остане и следа от огорчение или обида. Същото се случва и с човека, когато той се кае и се обръща към Бога след извършения грях.
Някои питат: "Защо постоянно се каят и плачат, даже и онези, които така да се каже са по-близо до Бога, които носят расо и са му посвестили целия си живот, живеят в пустинята, изповядват се, не вършат грехове, получили са прошка и водят друг начин на живот?". Колкото повече се кае човек и колкото повече пролива сълзи, толкова повече Божието сърце се променя. Извършва се дълбоко примиряване на грешния човек с Бога особено когато е извършен престъпният грях на аборта - потоците сълзи не трябва да престават до последния дъх.
Ще ви разкажа един случай.
В Македония, в един храм, където се пазели мощите на много почитан светец, имало престолен празник. В този храм работела една благочестива жена. Тя помагала да се подготви църквата за празника, чистила и подреждала, а веднъж следобед полегнала да почине - искала малко да полежи, а после да продължи работата си.
Легнала, заспала и не се събудила няколко денонощия. Повикали лекар. Лекарят я видял и казал:
- Не се опитвайте да я будите, с нея става нещо, от медицинска гледна точка това не може да се обясни. Рано или късно тя ще се събуди сама.
Не зная колко време е минало, но накрая жената се събудила, дошла на себе си и попитала:
- Започна ли вече бдението?
Тя мислила, че е спала няколко часа. Отговарят й:
- Не, не е започнало, но скоро ще започне.
Жената повярвала. А когато окончателно осъзнала ситуацията, попитала предстоятеля на храма:
- Моля ви, извикайте тук всички жени от селото ни.
Събрали се всички, които могли да дойдат, и тя разказала:
- Чуйте какво видях. С един пресветъл мъж се спуснах надолу. Слизахме все по-дълбоко в сърцето на земята, видях там тъмници, видях мрак, видях затворници, много неща видях. Между хората, които ми показаха, имаше жени, извършили аборт - те поглъщаха кръвта си, останала след аборта! Ужасих се от тази картина и ангелът ми каза: "Сега ще се върнеш на земята. Събери всички жени и им разкажи какво видя тук, за да ги възпреш от такова престъпление. Ако те не се покаят по нужния начин, ще се окажат тук в същото положение".
Трябва да помагаме на хората да избягат това престъпление. Още щом разберем, че някой иска да направи аборт, трябва твърдо да се постараем да не допуснем това и да обясним последствията. Обикновено жената, която прави аборт, не вижда и на разбира онова, което се случва вътре в нея в този момент. При първата появила се трудност - това вече е станало модно - тя отива при лекаря и прави аборт, сякаш става дума за куче или за коте. Необходимо е да я спрем, да поговорим с нея, да я разубедим, да й помогнем да осъзнае какво страшно престъпление се готви да извърши!
Като духовник, аз съветвам онези, които са извършили този грях веднъж или няколко пъти: постарайте се чрез сълзи да придобиете душевно изцеление или, казано по човешки, да се изглади Божието сърце скръбта и горчивината. Човекът, който се кае, плаче, подвизава се, принуждава себе си - скланя към себе си Божието сърце. Великите отци на Църквата казват, че покаянието има такава сила, че може напълно да изглади Божието сърце паметта за прегрешенията, тоест да направи така, сякаш човекът не е имал грехове.
Виждате ли каква е силата не покаянието? Какво трябва да направим всички ние, и аз преди всички? Да се покаем! Колкото пъти човек казва: "Прости!", толкова пъти Господ отговаря: "Прощавам". Но е необходимо още и да се засвидетелства прошката в тайнството но светата Изповед и с дръзновението, което ни дава това Тайнство, като осъзнаваме безграничната сила на покаянието да пристъпим към Престола на Божията Благодат.
Да не се страхуваме, да не изпадаме в отчаяние, а да прибегнем към Тайнствата. Отчаяние? Никога! Именно тук и се извършва нашата главна борба. Какъвто и престъпник да чувстваш себе си, никога не се предавай на отчаяние. Бъди твърд в надеждата си, не допускай да те свлекат в рова на отчаянието и да те погубят, иначе ще се получи "от трън та на глог". С отчаянието си ти оскърбяваш и унижаваш Бога. Утвърди Бога в сърцето си, в силата и великолепието, които всеки грях. Ако Бог се е разпнал и е изличил греховете на цялото човечество, то какво са в сравнение с това собствените ти грехове, грешни човече?!
Затова ние приемаме всички, които идват в тази спасителна баня, в това пристанище, наречено Изповед. Тук приемат всеки кораб, пострадал от океанските бури. Даже той да е повреден от ветровете на бурята, ограбен от разбойници - тихото пристанище е отворено за него. Мачтите са счупени, платната са разкъсани, останал е само корпусът, но корабът влиза в дока и след ремонт, това вече е нов съд.
Веднъж дойде един такъв осакатен човек - дойде на изповед една жена (беше ми толкова жал за нея!) - и се кае, нещастната, за това, че е извършила... петдесет аборта. Представете си: петдесет убити деца . и ти си длъжен да решиш какво да правиш тук! Ако тя все още е жива, това означава, че Бог още я търпи, чака покаяние, значи и ти, като духовник, трябва да се отнасяш към нея не по друг начин, а с любов. Приех я с любов, утеших я, колкото можах и й предписах лекарството, което и беше нужно.
Помислете, колко години тя е таила всичко това в себе си, измъчвала се е от греха, но не е смеела да го открие! И ето, тя дойде с надежда за спасение. Наистина, голяма е Божията любов. Голяма е и радостта на Ангелите: Тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник (Лук. 15:7). Тук важното е не само в това, че грешникът се кае, а Бог го спасява, но и че на Небето в този момент има голяма радост: цялото Небе се радва и ликува. Ангелите пеят и прославят Бога за спасението на тази безсмъртна душа!
Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31:11) - тоест щастлив е онзи човек, който се е удостоил с прошка на греховете. Каква благодарност ще въздаде човек на Бога! Само като си помислим: даже ако съм живял 1000 години и съм извършил всички престъпления, на които е способен най-страшният престъпник, но после Божията милост ме е просветила, аз съм се обърнал, покаял съм се за всичко - и в един миг съм оправдан, умит, възнесен на небесата! А какво става с тези хиляди години? Изчезна ли са, тези години не се броят, няма ги, те са изтрити, изличени са от бесовските списъци. Такова е Божието повеление! Грехът е изповядан и сякаш се натиска клавишът изтрий на компютъра. Грехът е простен. Простен! Простен!!! Резултатът е нула - твоето "лично дело" е чисто. Може ли след това да не се поклониш с благодарност на Бога, да не паднеш в нозете Му и да не ридаеш от любов?
Затова, деца мои, нека от тъмнината на греха, в който пребиваваме, да преминем в светлината на покаянието и надеждата! С надеждата си ние прославяме Бога на любовта и милостта. Нека в покаяние, изповядайте, любов и надежда на Бога да вървим заедно ръка за ръка към своето спасение!
Този неголям дар, който сте получили, нека стократно да се умножи в душата ви, да се вкорени дълбоко в нея, за да стъпите на добрия духовен път, и нека покаянието винаги да бъде с вас. Подвизавайте се колкото имате сили да опазвате в чистота душата и тялото си, защото непорочността означава голямо дръзновение пред Бога.
Благодатта на Светия Дух да осенява всички нас и да ни опазва в Христа! Амин.
*Произнесено на среща с вярващи в Америка.
Из "Изкуството на Спасението" беседи на стареца Ефрем Светогорец. Том 1, част 1.
