„И тъй, моля преди всичко
да се правят
просби,молитви, молби,
благодарения за всички човеци,
за царе и за всички, които
са на власт, за да прекарваме
тих и мирен живот в пълно
благочестие и чистота“
(1Тим.2:1-2)
Братя и сестри,
Това е изказано още в ония
времена, когато думите на Господ са били заповеди ограничаващи, а не слова,
изпълнени с любов, към която да се отнасяме със страхопочитание... и
благоговение.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат.5:3).
Колко добре се връзват тези думи с написаното от пророк Исаия: „прати Ме да лекувам ония, които имат сърца
съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да
пусна на свобода измъчените“ (Лук.4:18), а и покайния псалом Давидов е нещо
в същия дух: успокоително средство за душата „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.“
(Пс.50:12) Думи старозаветни, имащи в себе си тежест, валидна и до днес.
Защото без молитви, без
славословия към Господ, всяко наше начинание е на неуспех обречено. Тъй като
Той „иска да се спасят всички човеци и да
достигнат до познание на истината.“ (1Тим.2:4)
В човека е заложено да се
стреми към истината. Такава, каквато е. Без да я преиначава. Без да я нагажда
по себе си, все едно е дреха, с която да се облече. „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
(Иоан.8:32) Тя е нашият опорен стълб. Истината ще направи човека свободно
същество. „Аз съм пътят и истината и
животът“ (Иоан.14:6), четем в евангелието на Иоан. А Истината е само една –
нашият Бог и Господ Иисус Христос.
Нашите прародители са били
свободни в Рая. Защо? Защо ние сега, когато (привидно) имаме толкова голяма
свобода, която за съжаление превръщаме в свободия, защо все така усилено се стремим към
истината? Защото, когато познаем истината, тя ще ни направи истински свободни.
А свободата е тази:
Свободата от греха.
Това, към което човек
наистина се стреми.
„Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с
истина.“ (Иоан.4:24) Излиза, че човек се стреми към Бога, който „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“
(1 Иоан.1:5), защото този стремеж е заложен в човека. Студената логика тук се
сблъсква с изгарящата чувствителност на сърцето. То е нашата апаратура,
настроена толкова фино, че да улови и много далечни сигнали. Понякога изпратени
от дъното на душата ни. „И създаде Господ
Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана
човекът жива душа.“ (Бит.2:7)
Но заобиколен от
греховността на света, на човек му е трудно, още повече че е увредена човешката
природа. Създадена по образ и подобие Божие. И не може да намери опора. А
опората е в него и около него. Навсякъде. Защото Бог Е навсякъде и когато и да
Го потърсим, Той е до нас и ни помага. Но Неговата помощ е... ами, изискваща.
Защото „...вярата, ако няма дела, сама по
себе си е мъртва“ казва св. ап. Иаков (Иак.2:17). Защото нашият Господ
Иисус Христос не се нуждае от нашия пост и молитва, но поста и молитвата са за
нас – да се изправим, да се опитаме да сме твърди, непоколебими във вярата си,
и продължава св. ап. Иаков: „Но ще рече
някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и
аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ (Иак.2:18)
Братя и сестри,
Да се опитаме да се
отдалечим от греха – като помисли, като чувства, като дела, „Защото – както ни учи същият апостол - Оня,
Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не
прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. Говорете и
постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.“(Иак.2:11-12).
И
тук нека изникне въпроса: какво значи „ще бъдете съдени по закона на
свободата“? Значи, че колкото и да сме затрупани под покварата на света, като с
дреха, ще дойде момент, когато тази дреха ще смъкнем от гърбовете си. И ще се
освободим от греха. Защото имаме заповедите, които да следваме – „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си
сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма
заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;“
(Мат.22:37-39). Амин.Автор: Христо Димитров
