31 август 2013 г.

ДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

„И тъй, моля преди всичко да се правят
просби,молитви, молби, благодарения за всички човеци,
за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме
тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“
(1Тим.2:1-2)

Братя и сестри,

Това е изказано още в ония времена, когато думите на Господ са били заповеди ограничаващи, а не слова, изпълнени с любов, към която да се отнасяме със страхопочитание... и благоговение.
Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат.5:3). Колко добре се връзват тези думи с написаното от пророк Исаия: „прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените“ (Лук.4:18), а и покайния псалом Давидов е нещо в същия дух: успокоително средство за душата „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.“ (Пс.50:12) Думи старозаветни, имащи в себе си тежест, валидна и до днес.

Защото без молитви, без славословия към Господ, всяко наше начинание е на неуспех обречено. Тъй като Той „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (1Тим.2:4)
В човека е заложено да се стреми към истината. Такава, каквато е. Без да я преиначава. Без да я нагажда по себе си, все едно е дреха, с която да се облече. „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Иоан.8:32) Тя е нашият опорен стълб. Истината ще направи човека свободно същество. „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан.14:6), четем в евангелието на Иоан. А Истината е само една – нашият Бог и Господ Иисус Христос.
Нашите прародители са били свободни в Рая. Защо? Защо ние сега, когато (привидно) имаме толкова голяма свобода, която за съжаление превръщаме в  свободия, защо все така усилено се стремим към истината? Защото, когато познаем истината, тя ще ни направи истински свободни. А свободата е тази:
Свободата от греха.
Това, към което човек наистина се стреми.
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ (Иоан.4:24) Излиза, че човек се стреми към Бога, който „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Иоан.1:5), защото този стремеж е заложен в човека. Студената логика тук се сблъсква с изгарящата чувствителност на сърцето. То е нашата апаратура, настроена толкова фино, че да улови и много далечни сигнали. Понякога изпратени от дъното на душата ни. „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ (Бит.2:7)
Но заобиколен от греховността на света, на човек му е трудно, още повече че е увредена човешката природа. Създадена по образ и подобие Божие. И не може да намери опора. А опората е в него и около него. Навсякъде. Защото Бог Е навсякъде и когато и да Го потърсим, Той е до нас и ни помага. Но Неговата помощ е... ами, изискваща. Защото „...вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ казва св. ап. Иаков (Иак.2:17). Защото нашият Господ Иисус Христос не се нуждае от нашия пост и молитва, но поста и молитвата са за нас – да се изправим, да се опитаме да сме твърди, непоколебими във вярата си, и продължава св. ап. Иаков: „Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ (Иак.2:18)

Братя и сестри,

Да се опитаме да се отдалечим от греха – като помисли, като чувства, като дела, „Защото – както ни учи същият апостол -  Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.“(Иак.2:11-12).
И тук нека изникне въпроса: какво значи „ще бъдете съдени по закона на свободата“? Значи, че колкото и да сме затрупани под покварата на света, като с дреха, ще дойде момент, когато тази дреха ще смъкнем от гърбовете си. И ще се освободим от греха. Защото имаме заповедите, които да следваме – „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;“ (Мат.22:37-39).  Амин.

Автор: Христо Димитров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.