Огледалото, ако се опитаме да му дадем определение, е съвест, която, съответно на духовното дело, чисто отразява образа на всички блага и посредством която за човека, имащ чиста мисъл, е присъщо да вижда Бога. Или: огледало е навикът в духовното дело, еднообразно съчетаващ една с друга всички добродетели и като че ли поместващ ги в единен божествен лик. А смътно е познанието, придобивано чрез пълното, доколкото това е достъпно за човешкото естество, постигане в съзерцание на божествените логоси и притежаващо отражение на това, което превишава мисленето. И ако се каже просто: огледало е навикът, разкриващ бъдещия образ на първообраза на добродетелите, явяван в достойните хора, понеже бъдещата цел на деятелното любомъдрие като че ли смътно се загатва в притежаващите огледала. А смътно е проявата на първообраза на това, което се постига с ум при (наличието на) познание.
И така, всяка тукашна праведност, в сравнение с бъдещата, има, ако се придържаме към изказването за огледалото, образа на първообразните неща, а не самите тези неща, съществуващи такива, каквито са. И всяко тукашно познание на небесното, в сравнение с бъдещото, е смътно, имащо отражение на истината, а не самата истина, на която й предстои да стане явна в бъдеще. Защото, тъй като божествените неща се обхващат от добродетелта и познанието, то огледалото разкрива първообразните неща съобразно добродетелта, а смътното първообразните неща съобразно познанието. Такава е разликата между огледало и смътно, тъй като огледалото посочва бъдещата цел на деятелното любомъдрие, а смътно проявява тайната на съзерцателното богословие.
Автор: Св. Максим Изповедник
