Но човек може да мълчи и да държи устата си затворена, но същевременно да
таи огромна злоба и омраза в сърцето си към този, който го е обидил. Господ
иска и нашето сърце да участва също в това мълчание. Затова нека мълчанието на
Христос по време на съденето Му да бъде постоянен пример за нас, когато ни наскърбят
и нека евангелските думи: „Но Иисус мълчеше“ (Мт.26:63) да служат като ясно
направление в духовния ни живот. Нека винаги да помним думите на свети Серафим
към един от монах: „Мълчи, мълчи, винаги мълчи.“ Това значи да мълчим с устата
си, със сърцето си, докато ни обиждат, за да запазим смирението и любовта.
Човек може да попита: „Как да запазя това смирение, тази любов, когато
съм толкова слаб, толкова немощен и, когато съм толкова неспособен да направя
добро сам по себе си?“
Да, слаби и немощни сме, но в нас е великата милост на Светия Дух, която
прави невъзможното възможно. Именно
поради това Господ, казвайки: „И тъй,
бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“, желае от всички нас,
без изключения, да подражаваме на Самия Бог в съвършенство. И още бъдете
милостиви, дори като своя Отец, Който е милостив на Небесата.
Нека се стремим да придобием смирение и неограничена любов, които са
връхната точка на всички християнски добродетели. Но невъзможно е да стигнем
върха, без да изкачим цялта планина. Затова нека се стремим към придобиване на
всички добродетели и най-първо към граденето на тяхната основа – Християнската кротост.
Лесно е да се смирим, когато сме наясно със своите грехове. Лесно е, също
така, да се смирим пред Бога, когато осъзнаем всички наши слабости и цялата ни
незначителност. Но най-трудно е да се смирим пред ближните ни. Ние сме
възпрепятствани от съзнанието, че имаме превъзходство над тях, защото мислим,
че сме по-добри от другите,дори когато недостатъците ни са големи. Винаги се
самооправдаме и избелваме тези недостатъци, но рядко прощаваме на ближните си
за тях. Често ги обвиняваме и осъждаме за грехове, които не са извършили, но
пък съществуват само в нашето грешно и покварено въображение.
Нека се смирим пред ближните си не поради страх, а поради любов към тях,
както Господ ни заповяда на тайната Си вечеря.
И затова нека не смятаме, че нашето морално ниво е по-високо или
по-добро от това на другите. Нека да привлечем вниманието на нашите умове и
сърце само върху нашите грехове, а не върху греховте на другите, защото любовта
се изразява във всеобщо и опрощаващо понасяне на бремето на другия, т.е.
понасяне на недостатъците на ближния.
Бл. Августин казва: „Нищо не ни прави по-мили в очите на Господа от
снизходителното и опрощаващо отношение към недостатъците на ближните ни.“
За нещастие в отношението ни помежду ни виждаме точно обратното: не любов
един към друг, а жестокост, не прошка, а осъждане към недостатъка на
другия. Това осъждане е любима тема за
нашите разговори, често съпровождано от злословие и злоба.
Нека Господ ни помогне да придобием любов към ближните си и да им
прощаваме недостатъците. Както св. ап. Павел свиделства, придобивайки такава
любов, ние ще изпълним всичкия Божи закон, всички негови спасителни заповеди.
Тогава милостта на Св. Дух, както е разкрита на Богоявление, ще озари с
Божествената си светлина всички ни. Тогава ние ще станем олицетворение на
прекрасния църковен химн: „Тези, които в Христа се кръстихте, в Христа се
облякохте.“ И изяществото на кръщението ще стане Христова одежда за нас.
Тази Христова одежда или величествената Божествена светлина, ще ни защити
от всички демонски атаки по време на митарствата на нашата душа след смъртта.
Тази Христова одежда, тази милост на кръщението, достъпни за нас чрез
изпълнението на Божиите заповеди и чрез претърпяването на нашите тегоби, те ще
ни покрият в Деня на Страшния Съд. Тази милост ще ни въведе в Небесното
Царство на нашия Спасител и ще бъде изворът на вечна радост в Небесното Царство
на Господа Нашего Иисуса Христа.
Автор: Архиепископ Серафим (Соболев)
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://tokandylaki.blogspot.ca/
