На Велики Петък Църквата отбелязва смъртта на
Христос на Кръста. Това е кулминацията на преживяването на Страстите Христови,
в които Христос пострада и умря за греховете ни. Отбелязването започва в
четвъртък вечер с четенето на 12-те Евангелия и завършва с службата за Опело
Христово в петък вечер.
Отбелязване на Велики Петък
На този ден почитаме страданията на Христос:
подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и
унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на
Кръста. Денят на Христовата смърт е ден на грях.
Грехът, който омърси Божието творение от началото на времената и достигна своя
ужасяващ апогей на Голготския хълм. Там грях и зло, унищожение и смърт вилнеят.
Безбожници Го приковаха на Кръста, за да го унищожат. Но Неговата смърт даде неотменяема присъда на
падналия свят, като разкри своята истинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И заради това
няма и смърт. Той приема смърт, защото е знаел трагедията на живота ни. Той
избра да изсипе Своя живот в смъртта, за да я унищожи и, за да унищожи
владенията на злото. Неговата смърт е крайното и върховно откровение на
Неговото послушание и любов. Заради нас, Той претърпя мъчителната болка на
абсолютната самота и отчуждение – „А на деветия час Иисус извика с висок глас:
Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме
оставил?“ (Марк 15:34).
Тогава Той приема върховният ужас на смъртта с
агонизиращ вик : „свърши се!“ (Йоан 19:30). Неговият вик е признак, че Той
държи смъртта Си в ръцете Си и, че мисията Му на изкупление е завършена, изпълнена, приключена. Но колко
странно е това. И докато нашата смърт е радикално незавършена, Неговата е
тотално завършена. Денят на Христовата смърт се превърна в
инстинския ни рожден ден. „ С мистертията на Христовата смърт и Възкресение,
смъртта придобива положителен оттенък. Дори и и да изглежда, че физическата
смърт е окончателния край, то не е така, тя не е завършека на дълъг
унищожителен процес. Тя, смъртта, става
необходим край, но и сигурен признак за крайната Пасха, за нашия път от смърт
към живот, а не от живот към смърт.
От самото си начало Църквата е отбелязвала
всяка година трите решителни и важни дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха.
Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с голяма тъга и строг пост още
от времето на най-ранните християни. Велики Петък и Събота насочват вниманието ни
към съденето, разпъването, смъртта и погребението на Христос. Оказваме се
насред невероятната мистерия на крайното смирение на страдащия ни Господ.
Затова тезо дни са дни на дълбок мрак, както и на бдително очакване. Създателят
на живота е на работа, превръщайки смъртта в живот: „Елате, да видим нашия
Живот лежащ в гроба, за да даде живот на тези, които лежат в гробовете.“ (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и дълбоко събитие на
смъртта и погребението по плът на Бог, се отбелязва от една особена тишина,
т.е. от липсата на евхаристийна служба. Велики Петък и Велика Събота са
единствените два дни в годината, когато не се извършва евхаристийна
служба. Все пак преди 12 век се е
извършвала Св. Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък. С богатите уроци от Писанието, прекрасна
химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък изваждат на фокус страстите Христови и
тяхното вселенско значение.Химните на службите в този ден ни помагат да вникнем
в начина, по който Църквата разбира и празнува невероятната мистерия на
Христовата страст и смърт.
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org
