17 април 2014 г.

Страстна седмица - Велики Четвъртък

На Велики Четвъртък се отбелязват четири събития: измиването на краката на учениците, основаването на Светата Евхаристия на на Тайната Вечеря, агонията на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването Му от Юда.

Основаването на Светата Евхаристия

В горната стая по време на Тайната Вечеря, Иисус дава изцяло ново значение на храната и питието по време на това сакрално хранене. Той се отъждествява с хляба и виното: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26-28). Научили сме се да свързваме храната с живота, защото тя поддържа нашия земен живот. Чрез Евхаристията виното и хляба, които се консумират само от човека,  стават дар за живот за нас. Осветени, хлябът и виното стават  Тяло и Кръв Христови. Но тази промяна не е физическа, а мистична и свещена. И докато истнският състав на хляба и виното не се променят ние приемаме истинскитие Тяло и Кръв Христови. 

 В Евхаристията Бог влиза в такова общение с живота, че хранейки човечеството със Себе Си, Той остава отделен. Както казва св. Максим Изповедник -  Христос „ни предава Божествения живот, като става ядивен.“ Създателят на живота разбива границите на създаденост. Христос действа така, че „та чрез тях да станете участници в божественото естество“ (2Петр. 1:4). Евхаристията е центъра на живота на Църквата. Тя е най-задълбочената молитва и най-важната дейност на Църквата. Точно в едно и също време тя е извора и върха на живота на Църквата. В  Евхаристията Църквата обявява своята истинска природа и непрекъснато се променя от събор на човеци в Тяло Христово, в Храм на Светия Дух и в народ Божий. Евхаристията е предварително издигнатото тайнство. Тя придава цялостност на останалите тайнства и разкрива цялото домостроителство на Спасението. Животът ни в Христа непрекъснато се обновява и изпълва от Евхаристията. Евхаристията дава живот, а животът, който тя дава е живот с Бога. В Евхаристията Църквата спомня и свещено извършва изкупителното събитие на Кръста иучаства в неговата спасителна милост. Това не означава, че Евхаристията се опитва да възстанови минало събитие. Тя не повтаря това, което е неповтаряемо. Христос не е разпънат отново и отново.  По-скоро хлябът и виното се превръщат наистина в Тяло и Кръв на Агнеца Божий, „Този, Който се предаде за живота на света.“ Христос, Въплътеното Слово, непрестанно се предерлага на вярващите чрез осветените Дарове т.е. Неговото възкресло и божествено Тяло, Което заради нас умря веднъж и сега е живо (Евр. 10:2; Откр. 1:18). И вярващите идват седмица след седмица в храма, не само да славят Бога и да чуят Словото Му. Те идват,  първо, за да изпитат мистерията на Спасението и да бъдат обединени в Страстта и Възкресението на Господ Иисус Христос. В Евхаристията получаваме и приемаме възкръсналия Христос. Споделяме Неговото жертвано, възкръснало и божествено Тяло, „за прощение на греховете и за живот вечен“ (от Божествената Литургия“. В Евхаристията Христос излива в нас, като постоянен и неотменен дар, Светия Дух: „Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.“ (Рим. 8:16-17). Събитията, които Христос предизвиква на Тайната вечеря са с дълбоко значение. Давайки на своите ученици своите последни наставления и молейки се за тях, Христос отново разкрива своето Божествено Синовство и своя Божествен авторитет.Основавайки Евхаристията, Христос се предлага като Общение и живот. Измивайки краката на Своите ученици, Той  обобщава Своето служение, обявява Своята съвършена любов и разкрива Своето дълбоко смирение. Измиването на краката (Йоан. 13:2-17) е акт пряко свързан с Кръстната Жертва на Христос.  И двете разкриват различни аспекти от кеносиса1 на Христос.  И докато Кръстната жертва изобразява Христовото послушание към Отец Си (Фил. 2:5-8), измиването на краката показва Неговата интензивна любов и раздаването Му за всеки човек според способността на човек да Го приеме (Йоан 13:6-9).

Молитвата в Гетсиманската градина

Важен епизод, в поредицата от събития преди Кръстната смърт, откриваме в Синоптичните Евангелия – агонията и молитвата на Христос в Гетсиманската градина. (Мат. 26:36-46; Марк 14:32-42; Лука 22:39-46). Въпреки че Иисус бе Син Божий, бе Му предопределено да приеме пълнотата на човешкото битие, да изпита страдание и да бъде послушен. Лишавайки Себе си от Божествените си привилегии, Синът Божий приема ролята на слуга. Той преживява наистина човешкото битие.  Въпреки че бе безгрешен, Той се съюзи с цялото човечество, стана съпричастен на човешките немощи и изпита същите изпитания. (Фил. 2:6-11; Евр. 2:9-18). Събитията в Гетсиманската градина драматично и мъчително разкриват човешката природа на Христос. Неизбежна е жертвата за спасението на света, която трябва да претърпи. С цялата си брутална сила и мощ, смъртта се е втренчила в Него. Тежките иго и страх на смъртта, тези бедствени резултати от праотеческия грях, причиняват на Спасителя дълбока тъга и болка (Евр. 5:7). Като човек инстинктивно Той се опитва да избегне смъртта. Изправен е пред решение. В момента на своята агония Той се моли на Своя отец „Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.“ (Марк 14:36). Неговата молитва разкрива дълбочината на скръбта и агонията Му, както и Неговата „несравнима сила на духа и непоколебими желание и решение ... да изпълни волята на Отец Си.“ Иисус предава своите безусловна любов и доверие на Отец Си. Достига предела на самоотричането - „не каквото Аз искам“, и то за да изпълни волята на Отец. Приемането Му на смъртта не е някакъв собствен вид на стоическа пасивност и отричане, но е акт на абсолютна любов и послушание. В този решителен момент, като обявява, че приема смъртта като подчинение към волята на Отец, Христос унищожава силата на страха на смъртта за едно с придружаващите я несигурност, страхове и ограничения. Той се научи на послушание и изпълни Божия план (Евр. 5:8-9). Юда предава Христос с целувка, която е символ на приятелство и любов. С предателството и разпъването на Христа праотеческия грях достига до нов връх. Изкушението на човека в Рая достига своята кулминация в смъртта по плът на Бога. Злото, за да бъде победоносно, трябва да убие светлината и да унижи доброто. И в крайна сметка то, злото, се оказва, че е една лъжа, един абсурд и чиста лудост. Христовата смърт и Възкресение доказват, че злото е безсилно. С капаните и изкушенията, които изобилстват в този свят и в нас самите, трябва да жадуваме живот в общение с всичко добро, благородно, естествено и безгреховно, като по Божията милост се уподобяваме на Христа.

П.П. Моля за извинение нашите читатели за закъснението на превода. 

Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.