На Велики Четвъртък се отбелязват четири събития: измиването на краката на учениците, основаването на Светата Евхаристия на на Тайната Вечеря, агонията на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването Му от Юда.
Основаването на Светата Евхаристия
В горната стая по време на Тайната Вечеря,
Иисус дава изцяло ново значение на храната и питието по време на това сакрално
хранене. Той се отъждествява с хляба и виното: „И когато ядяха, Иисус взе хляба
и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте:
това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея
всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за
опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26-28). Научили сме се да свързваме храната с живота,
защото тя поддържа нашия земен живот. Чрез Евхаристията виното и хляба, които
се консумират само от човека, стават дар
за живот за нас. Осветени, хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови. Но тази промяна не е
физическа, а мистична и свещена. И докато истнският състав на хляба и виното не
се променят ние приемаме истинскитие Тяло и Кръв Христови.
В Евхаристията Бог влиза в такова общение с
живота, че хранейки човечеството със Себе Си, Той остава отделен. Както казва
св. Максим Изповедник - Христос „ни
предава Божествения живот, като става ядивен.“ Създателят на живота разбива
границите на създаденост. Христос действа така, че „та чрез тях да станете
участници в божественото естество“ (2Петр. 1:4). Евхаристията е центъра на живота на Църквата. Тя
е най-задълбочената молитва и най-важната дейност на Църквата. Точно в едно и
също време тя е извора и върха на живота на Църквата. В Евхаристията Църквата обявява своята истинска
природа и непрекъснато се променя от събор на човеци в Тяло Христово, в Храм на
Светия Дух и в народ Божий. Евхаристията е предварително издигнатото тайнство.
Тя придава цялостност на останалите тайнства и разкрива цялото домостроителство
на Спасението. Животът ни в Христа непрекъснато се обновява и изпълва от
Евхаристията. Евхаристията дава живот, а животът, който тя дава е живот с Бога. В Евхаристията Църквата спомня и свещено
извършва изкупителното събитие на Кръста иучаства в неговата спасителна милост.
Това не означава, че Евхаристията се опитва да възстанови минало събитие. Тя не
повтаря това, което е неповтаряемо. Христос не е разпънат отново и отново. По-скоро хлябът и виното се превръщат
наистина в Тяло и Кръв на Агнеца Божий, „Този, Който се предаде за живота на
света.“ Христос, Въплътеното Слово, непрестанно се предерлага на вярващите чрез
осветените Дарове т.е. Неговото възкресло и божествено Тяло, Което заради нас
умря веднъж и сега е живо (Евр. 10:2; Откр. 1:18). И вярващите идват седмица
след седмица в храма, не само да славят Бога и да чуят Словото Му. Те
идват, първо, за да изпитат мистерията
на Спасението и да бъдат обединени в Страстта и Възкресението на Господ Иисус
Христос. В Евхаристията получаваме и приемаме
възкръсналия Христос. Споделяме Неговото жертвано, възкръснало и божествено
Тяло, „за прощение на греховете и за живот вечен“ (от Божествената Литургия“. В
Евхаристията Христос излива в нас, като постоянен и неотменен дар, Светия Дух:
„Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме
чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то
само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.“ (Рим. 8:16-17). Събитията, които Христос предизвиква на
Тайната вечеря са с дълбоко значение. Давайки на своите ученици своите последни
наставления и молейки се за тях, Христос отново разкрива своето Божествено
Синовство и своя Божествен авторитет.Основавайки Евхаристията, Христос се
предлага като Общение и живот. Измивайки краката на Своите ученици, Той обобщава Своето служение, обявява Своята
съвършена любов и разкрива Своето дълбоко смирение. Измиването на краката
(Йоан. 13:2-17) е акт пряко свързан с Кръстната Жертва на Христос. И двете разкриват различни аспекти от
кеносиса1 на Христос. И
докато Кръстната жертва изобразява Христовото послушание към Отец Си (Фил.
2:5-8), измиването на краката показва Неговата интензивна любов и раздаването
Му за всеки човек според способността на човек да Го приеме (Йоан 13:6-9).
Молитвата в Гетсиманската градина
Важен епизод, в поредицата от събития преди
Кръстната смърт, откриваме в Синоптичните Евангелия – агонията и молитвата на
Христос в Гетсиманската градина. (Мат. 26:36-46; Марк 14:32-42; Лука 22:39-46). Въпреки че Иисус бе Син Божий, бе Му
предопределено да приеме пълнотата на човешкото битие, да изпита страдание и да
бъде послушен. Лишавайки Себе си от Божествените си привилегии, Синът Божий
приема ролята на слуга. Той преживява наистина човешкото битие. Въпреки че бе безгрешен, Той се съюзи с
цялото човечество, стана съпричастен на човешките немощи и изпита същите
изпитания. (Фил. 2:6-11; Евр. 2:9-18). Събитията в Гетсиманската градина драматично и
мъчително разкриват човешката природа на Христос. Неизбежна е жертвата за
спасението на света, която трябва да претърпи. С цялата си брутална сила и мощ,
смъртта се е втренчила в Него. Тежките иго и страх на смъртта, тези бедствени
резултати от праотеческия грях, причиняват на Спасителя дълбока тъга и болка
(Евр. 5:7). Като човек инстинктивно Той се опитва да избегне смъртта. Изправен
е пред решение. В момента на своята агония Той се моли на Своя отец „Ава Отче!
За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз
искам, а каквото Ти.“ (Марк 14:36). Неговата молитва разкрива дълбочината на
скръбта и агонията Му, както и Неговата „несравнима сила на духа и непоколебими
желание и решение ... да изпълни волята на Отец Си.“ Иисус предава своите
безусловна любов и доверие на Отец Си. Достига предела на самоотричането - „не
каквото Аз искам“, и то за да изпълни волята на Отец. Приемането Му на смъртта
не е някакъв собствен вид на стоическа пасивност и отричане, но е акт на
абсолютна любов и послушание. В този решителен момент, като обявява, че приема
смъртта като подчинение към волята на Отец, Христос унищожава силата на страха
на смъртта за едно с придружаващите я несигурност, страхове и ограничения. Той
се научи на послушание и изпълни Божия план (Евр. 5:8-9). Юда предава Христос с целувка, която е символ
на приятелство и любов. С предателството и разпъването на Христа праотеческия
грях достига до нов връх. Изкушението на човека в Рая достига своята кулминация
в смъртта по плът на Бога. Злото, за да бъде победоносно, трябва да убие
светлината и да унижи доброто. И в крайна сметка то, злото, се оказва, че е
една лъжа, един абсурд и чиста лудост. Христовата смърт и Възкресение доказват,
че злото е безсилно. С капаните и изкушенията, които изобилстват в
този свят и в нас самите, трябва да жадуваме живот в общение с всичко добро,
благородно, естествено и безгреховно, като по Божията милост се уподобяваме на
Христа.
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org
